C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Иван Салабашев

Публикувано на 25 юни 2009 в раздел История.

Иван Салабашев
Иван Петров Салабашев
19.01.1853 – 14.06.1924

Иван Салабашев е роден в Ески Заара, което днес наричаме Стара Загора. Семейството му емигрира и той завършва гимназия в град Табор, Чехия. След още четири годишно следване през 1876г. завършва математика в Пражката политехника. Бил е страстен шамхатист.

През 1876г. събитията на балканите са разделни. Започва Сръбско-Турската война и той се записва доброволец с естествена цел – освобождение на България от турско робство. След неуспеха заминава в Украйна, където става учител в първата българска гимназия от Възраждането – Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“.

През двете му години стаж като учител, се случва и голямата промяна – следствие на Руско-Турската война България е освободена! Затова през 1879г. Иван Салабашев решава да се завърне в своята родина. Установява се в град Пловдив и незабавно се заема с участие в политиката, тъй като Източна Румелия и България изпитват остра нужда от образовани кадри в този исторически момент.

Дейностите на Иван Салабашев са разностранни. От 1879г. той е един от най-дейните членове на Либералната Партия на българския революционер Георги Бенев. От 1881г. до 1885г. той е член на Българското книжовно дружество и помага в редактирането на списание „Наука“. В същото време е и деен редактор във вестник „Южна България“. По същото време той е директор на правосъдието от 1882г. до 1884г.

Тук ще направя отклонение от стандартната историческа сводка и ще направя гръмко изказване. Иван Петров Салабашев е главният „виновник“ за Съединението на България с Източна Румелия! Историческото събитие, което ние празнуваме и до днес е било инициирано на едно от първите партийни събрания през 1879г. Нужна е обаче малко предистория.

Областното събрание на Източна Румелия е в състав от 56 депутати – 30 българи и 26 чуждестранни, които заседават в град Пловдив. Те от своя страна избират комитет от 10 членове – нещо подобно на сегашното разбиране за министри. От чуждестранните депутати обаче само 17 са имали право на глас – турските. Според Органическия устав (което де явява конституцията на Източна Румелия) избрания комитет има извънредно големи законодателни, изпълнителни и съдебни пълномощия в цялата област. От него до голяма степен зависел и националният характер на областта – про-български или про-турски ориентиран. Важно е също да се отбележи, че решенията на комитета са влизали в сила само ако е имало мнозинство от равно или над 70%, т.е. били нужни 7 на 3 гласа. Важно за българите е било да вкарат именно 7 или повече члена.

Изборите на десетте члена на комитета ставали чрез листа с мажоритарни кандидати. При гласуването за комитет всеки депутат е можел да избере от листата най-много за 6-ма кандидати. Десетимата кандидати, които съберат най-много гласове, ставали членове на комитета. Европа разчитала, че с такава система всяка една от етническите групи – българи и турци – ще може да вкара достатъчно членове в комитета така, че да не може да се вземе превес. От първите частични избори в областта се потвърдило, че българите взимат 6, а турците 4 гласа. Въпреки това управлението било що годе успешно и търговския род Гешови – Иван Евстратиев Гешов и Иван Стефанов Гешов – успели да доминират в управлението на областта (най-вече заради икономическите си сили).

Всеобщото мнение не само в България, но и в Турция и в Европа е, че българите нямат никакъв шанс да спечелят повече от 6 места. Това естествено било напълно незадоволително за нас. Изчисленията на българските депутати били, че 7 членове на комитета е невъзможно, тъй като съотношението на депутатите ни спрямо турските е 30:17, което е число по-малко от 7:3, което е нужното. Българите били примирени, че едва ли ще вземат повече от 6 места в комитета.

Тогава обаче младият български математик Салабашев набързо пресместнал, че общия брой гласове, с които разполагат българите е 30 депутати по 6 гласа = 180 гласа. Ако това се раздели на 10 членове на комитета, то всеки член на комитета би трябвало да получи по 18 гласа. Да, но турците са били с общо 17 депутати, т.е. те нямат достатъчно гласове, за да бият който и да е български кандидат! Единственото, което трябвало да се направи е, всички българи да гласуват по един и същи начин – за 10 предварително уговорени кандидата. Математиката наистина е елементарна, но съгласете се – по ония времена малцина са я владеели достатъчно добре. И до ден днешен мнозина се „връзват“ на сметката от предишния параграф.

Оставало да се реши големият проблем – обединението на двете враждуващи български партии в задружна работа. Да, проблемът наистина бил, че никой член на Народната Партия не би гласувал за депутат от Либералната и обратно – Либералите въпреки, че са били „обучени“ вече от Салабашев, не биха искали да дават пълната власт на Народната Партия.

Така в края на 1880г. се състояло голямо събрание на двете български партии, с цел да се направи „предизборна тактика“. Тогава виден член на Народната Партия в Източна Румелия бил не кой да е а самия патриарх на българската литуратура – Иван Вазов! Той бил и председател на събранието на българските партии. На няколко пъти Салабашев се опитвал да заеме думата и да каже, че българите имат гарантирани 10 места в комитета. Всеки път е бил прекъсван от председателя, който дори не криел своя присмех към него – Иван Вазов се възмущавал, че „някакъв си младок се опитва да поучава къде къде по-мъдри хора от него“! Тогава обаче партийните другари на Салабашев се застъпили за него и настояли да се направи „пробно гласуване“.

Така в крайна сметка настъпил малък предизборен цирк сред българските партии. Били избрани 30 души, които Салабашев инструктирал и още 17, които се представяли за турци и сами избрали своя „тактика“. След пробното гласуване българите спечелили и 10-те места! Направен бил и втори опит – той отново бил спечелен с 10 от 10! Така Салабашев убедил всички присъстващи и очевидно малко разбиращи от математика хора, че българите ще управляват Източна Румелия ако го послушат. Така партиите на българите се пречупили под натиска на математиката и направили това, което днес наричаме „общи листи“, т.е. намислили си предварително за кои депутати от кои партии ще гласуват задружно и така българския вот бил обединен. Гласувало се не по партийни принципи, а в името на България! Тази коалиция, която била разпределена 50:50 между двете партии, всъщност доказала, че България може би е узряла за Съединението. Историята е щяла да покаже.

На изборите през май 1881г. българите спечелили пълно количество членове в комитета. Това обаче далеч не е края на размириците в региона. Вътрешно-българските борби за власт между Народната Партия доминирана от изключително богатия род Гешови (с най-ярки представители Иван Евстратиев Гешов и Иван Стефанов Гешов) и от другата страна Либералната Партия на Петко Каравелов, Петко Рачов Славейков, Георги Странски, Стоян Чомаков, Кочо Хаджикалчев, Тодор Кесяков, Стефан Стамболов и др., както и подкрепящата ги тогава турска опозиция (естествено подкрепяна от главния управител на областта Алеко Богориди), били изключително тежки. Целта на турците, видяли че губят властта в областта, е била да се вземе превес на що-годе русофобската Либерална партия и така да се получи тежко разцепление в българският парламент.

На вторите избори през април 1883г. това се потвърдило – Георги Странски, подкрепен от Либералната партия с помощта на турците (те също се научили на „Салабашевата“ математика) изместили Народната Партия в опозиция. Тъй като през април 1884 г. изтичал петгодишният мандат на Богориди като главен управител, в началото на годината Народната Партия подела шумна кампания за съединение на Източна Румелия с Княжество България. Те спечелили изборите през септември 1884г., но излъгали българите гласували за тях (имам в вредвид изборите за депутати) и съединение не последвало.

Това тежко разединение след съединение отвратило Салабашев и така той, дал кратък „отбой“ от политиката. През 1884г. той заминава за Казанлък и започва частен бизнес с розово масло. Създава много успешна фабрика, която е водеща за икономическия напредък на региона. Така той като че ли изпуснал да се „накичи“ с честта да бъде един от главните действащи лица в революционната група на Либералната партия, начело със Захари Стоянов, която през февруари 1885г. основала Български таен централен революционен комитет и подготвили Съединението. То било извършено от източнорумелийската милиция на 6 септември и било оглавено от Либералната партия. След Съединението партиите на юг от Балкана се разтурили и техните дейци постепенно се влели в партиите на Княжество България.

Все пак успехът на Иван Салабашев в политическата борба не бил забравен. За никого не било тайна, че без Салабашев българите никога нямаше да могат да получат мнозинство в комитета. Така, той бива поканен за член на Народнолибералната партия и чрез нея през 1888г.-1890г. е назначен от Стефан Стамболов за министър на финансите. В периода 1892г.-1894г. пък е съчетавал две длъжности – едновременно министър на правосъдието и министър на финансите, отново в успешния кабинет на Стамболов.

По-нататък политическата му кариера продължава като редови депутат, но отново е издигнат за министър на финансите през 1908г.-1910 г. в кабинета на Малинов. Междувременно през 1898г. става основател на Физико-математическото дружество в София.

От 1910г. до края на своя живот Иван Петров Салабашев е български посланик във Виена. Като една от запомнящите се дейности е и това, че е първи­ят председа­тел на Софийския шахма­тен клуб, създа­ден на 1 февруа­ри 1922г. Умира на 14 юни 1924г. във Виена. Един велик българин!

От 1992г. до сега Българската Академия на Науките ежегодно провежда математически турнир за ученици в негова чест.

Използвана литература:

1. Министерство на финансите – Иван Салабашев

2. Wikipedia – Иван Салабашев

3. Личности – chessbg.com

4. Избирателните системи – математически предизвикателства, Владимир Сотиров

5. Партиите в Източна Румелия

6. Лекции на проф. Иван Ганчев в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“

 



5 коментара


  1. Светльо Антонов каза:

    Страхотна статия

  2. Благодаря…

  3. kristianvassev каза:

    oshte edin genialen balgarin boril se za 4ista i svqta BULGARIA

  4. павлина каза:

    Докато четех статията забравих за отвратителното състояние до което ни доведоха днешните политици.Жалко ,че само за краткото време
    на четене се изпълних с гордост че съм българка.Още по жалко е,че такива българи като Иван Салабашев има и сега, но с много по-голяма сила действат тези, които не искат да се разбира за тях.

  5. Божан Николаев Желев каза:

    Щом видиш Луната усмихната помни , че и Аз се усмихвам!
    Щом я целуваш и е до теб , знай и Аз целувам Теб!

Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*