C, PHP, VB, .NET

Иван Петров Салабашев
19.01.1853 – 14.06.1924

Иван Салабашев е роден в Ески Заара, което днес наричаме Стара Загора. До 1869 г. учи в местната гимназия. През 1870 г. Семейството му емигрира и продължава образованието си в град Табор, Чехия. През 1872 г. се премества в град Прага и за една година взима два класа в Пражката гимназия, след което полага успешно матури и завършва средно образование. През 1873 г. постъпва в Пражката политехника в специалност математика. Паралелно от интерес към тази наука той посещава и лекции в Пражкия университет. Бил е толкова завладян, че още като студент извършва няколко самостоятелни научни изследвания. Това предизвиква голям интерес и на 5 март 1875 г. е поканен от известния чешки математик Емил Веир да изнесе доклад на заседание на Чешката академия на науките. Докладът е на тема „За кривите линии, описани от върха на движещ се триъгълник“. Има основание да се смята, че това е и първият оригинален български научен труд по математика. През 1876г. завършва Пражката политехника с отличие. Дипломната ме теза е била на тема „За декартовата крива линия“. Бил е страстен шамхатист.

През 1876г. събитията на балканите са разделни. Иван Салабашев се вълнувал много от случващото се в Родината. Негов приятел е бил видния революционер Ангел Кънчев. Има сведения, че е водил кореспонденция и с Любен Каравелов. Салабашев успява да публикува в чешката преса няколко статии свързани с патриотичната кауза на България. Когато започва Сръбско-Турската война и той се записва доброволец с естествена цел – освобождение на България от турско робство. Заминава за Белград, за да постъпи като доброволец. Само след месец обаче е силно разочарован от отношението на сръбските управници към българските доброволци. Затова напуска военните формирования и заминава за Румъния. После пътува и се заселва в град Клостернайбург в Австрия, където до 1877 г. се занимава само с математика. Накрая заминава към Украйна, където става учител в първата българска гимназия от Възраждането – Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“.

През двете му години стаж като учител, се случва и голямата промяна – следствие на Руско-Турската война България е освободена! Затова през 1879г. Иван Салабашев решава да се завърне в своята родина. По това време родния му град Стара Загора е практически опостушен и затова решава да се установи в Източна Румелия – в град Пловдив. Там незабавно се заема с участие в политиката, тъй като Източна Румелия и България изпитват остра нужда от образовани кадри в този исторически момент. Йоаким Груев му предлага пост на началник на канцеларията в Дирекцията на просвещението и Салабашев приема веднага. Поддържа тесни връзки с главния секретар на Министерство на просвещението и впоследствие министър в Княжество България – Константин Иречек. Двамата полагат стабилна основа за синхронизиране на развитието на училищната мрежа от двете страни на тогавашната граница.

Дейностите на Иван Салабашев са разностранни. От 1879 г. той е един от най-дейните членове на Либералната Партия на българския революционер Георги Бенев. През есента е избран за депутат в Областното събрание на Източна Румелия. От 1881г. до 1885 г. той е член на Българското книжовно дружество и помага в редактирането на списание „Наука“. В същото време е и деен редактор във вестник „Южна България“. По същото време той е директор на правосъдието от 1882 г. до 1884 г.

Тук ще направя отклонение от стандартната историческа сводка и ще направя гръмко изказване. Иван Петров Салабашев е главният „виновник“ за Съединението на България с Източна Румелия! Историческото събитие, което ние празнуваме и до днес е било инициирано на едно от първите партийни събрания през 1879 г. Нужна е обаче малко предистория.

Областното събрание на Източна Румелия е в състав от 56 депутати – 30 българи и 26 чуждестранни, които заседават в град Пловдив. От чуждестранните депутати само 17 са имали право на глас – турските. Тяхната годишна сесия продължава два месеца. Те от своя страна избират постоянен комитет от 10 членове. Според Органическия устав (което де явява конституцията на Източна Румелия) в течение на следващите десет месеца всяка година този комитет е имал право да гласува закони във формата на публични административни правилници. Контролна функция над тях имал главния управител на областта и не се е изисквало одобрение от администрацията на султана на Османската империя. Също така постоянният комитет определял състава на съдилищата, имал известна власт върху военните части и др. Тоест този орган е имал сравнително големи права. От него до голяма степен зависел и националният характер на областта – про-български или про-турски ориентиран. Важно е също да се отбележи, че решенията на комитета са влизали в сила само ако е имало мнозинство от равно или над 70%, т.е. били нужни 7 на 3 гласа. Важно за българите е било да вкарат именно 7 или повече члена, за да поемат контрол над постоянния комитет.

Изборите на десетте члена на комитета ставали чрез листа с мажоритарни кандидати измежду 30-те българи и 17-те турци. При гласуването за комитет всеки депутат е можел да избере от листата най-много за 6-ма кандидати. Десетимата кандидати, които съберат най-много гласове, ставали членове на комитета. Европа разчитала, че с такава система всяка една от етническите групи – българи и турци – ще може да вкара достатъчно членове в комитета така, че да не може да се вземе превес. От първите частични избори в областта се потвърдило, че българите взимат 6, а турците 4 гласа. Въпреки това управлението било що годе успешно и търговския род Гешови – Иван Евстратиев Гешов и Иван Стефанов Гешов – успели да доминират в управлението на областта (най-вече заради икономическите си сили).

Всеобщото мнение не само в България, но и в Турция и в Европа е, че българите нямат никакъв шанс да спечелят повече от 6 места. Това естествено било напълно незадоволително за нас. Наивните изчисленията на българските депутати дотогава били, че 7 членове на комитета е невъзможно, тъй като съотношението на депутатите ни спрямо турските е 30:17 – число по-малко от 7:3, което е нужното. Българите били примирени, че едва ли ще вземат повече от 6 места в комитета. Започнали обсъждания как да се направи съглашение с някоя чужда фракция, като се направи сделка да ѝ се отстъпят две места в постоянния комитет.

Тогава обаче младият български математик Салабашев набързо пресместнал, че общия брой гласове, с които разполагат българите е 30 депутати по 6 гласа = 180 гласа. Ако това се раздели на 10 членове на комитета, то всеки член на комитета би трябвало да получи по 18 гласа. Да, но турците са били с общо 17 депутати, т.е. те нямат достатъчно гласове, за да бият който и да е български кандидат! Единственото, което трябвало да се направи е, всички българи да гласуват по един и същи начин – за 10 предварително уговорени кандидата. Математиката наистина е елементарна, но съгласете се – по ония времена малцина са я владеели достатъчно добре дори на най-елементарно ниво. И до ден днешен мнозина се „връзват“ на лаишката сметка от предишния параграф.

Оставало да се реши големият проблем – обединението на двете враждуващи български партии в задружна работа. Да, проблемът наистина бил, че никой член на Народната Партия не би гласувал за депутат от Либералната и обратно – Либералите въпреки, че са били „обучени“ вече от Салабашев, не биха искали да дават пълната власт на Народната Партия.

През 1880 г. се състояло голямо събрание на двете български партии, с цел да се направи „предизборна тактика“. Тогава виден член на Народната Партия в Източна Румелия бил не кой да е а самия патриарх на българската литуратура – Иван Вазов! Той бил и председател на събранието на българските партии. На няколко пъти Салабашев се опитвал да заеме думата и да каже, че българите имат гарантирани 10 места в комитета. Всеки път е бил прекъсван от председателя, който дори не криел своя присмех към него – Иван Вазов се възмущавал, че някакъв си младок се опитва да поучава къде къде по-мъдри! Тогава обаче партийните другари на Салабашев – Григор Караджов (директор на Пловддивската гимназия) и Димитър Наумов (председател на Старозагорския окръжен съд) – авторитетно се застъпили за него и настояли да се направи пробно гласуване.

Така в крайна сметка настъпил малък предизборен цирк сред българските партии. Вечерта се направило събрание в Пловдивската митрополия. Ето как самия Иван Салабашев описва по-нататъшните събития:

За временни кандидати, които трябваше да се изберат за опит, ми посочиха 10 депутати и ми дадоха 30 парчета хартия, за да напиша имената на кандидатите, по 6 на всяка книжка. Аз за кратко време приготвих бюлетините, като вписвах във всеки следващ бюлетин 4 от имената на предишния бюлетин, а другите 2 имена замествах с 2 нови. Да предположим, че имената на десетте кандидати са: А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, К. Всеки бюлетин съдържа 6 от тези имена. Всичките 30 бюлетина написах както следва:

1. А, Б, В, Г, Д, Е
2. В, Г, Д, Е, Ж, З
3. Д, Е, Ж, З, И, К
4. Ж, З, И, К, А, Б
5. И, К, А, Б, В, Г
6. А, Б, В, Г, Д, Е
7. В, Г, Д, Е, Ж, З
8. Д, Е, Ж, З, И, К
9. Ж, З, И, К, А, Б
10. И, К, А, Б, В, Г
11. А, Б, В, Г, Д, Е
12. В, Г, Д, Е, Ж, З
13. Д, Е, Ж, З, И, К
14. Ж, З, И, К, А, Б
15. И, К, А, Б, В, Г
16. А, Б, В, Г, Д, Е
17. В, Г, Д, Е, Ж, З
18. Д, Е, Ж, З, И, К
19. Ж, З, И, К, А, Б
20. И, К, А, Б, В, Г
21. А, Б, В, Г, Д, Е
22. В, Г, Д, Е, Ж, З
23. Д, Е, Ж, З, И, К
24. Ж, З, И, К, А, Б
25. И, К, А, Б, В, Г
26. А, Б, В, Г, Д, Е
27. В, Г, Д, Е, Ж, З
28. Д, Е, Ж, З, И, К
29. Ж, З, И, К, А, Б
30. И, К, А, Б, В, Г

Разбира се, в бюлетините аз не написах буквите А, Б, В, и пр., а поставих истинските имена на десетте временни кандидати. Тогава всеки от присъстващите 30 депутати взе по един бюлетин и гласуването започна… Извърши се четене на бюлетините, събраха се гласовете и се констатира, че всеки от десетте кандидати е получил точно по 18 гласа. Всички депутати ме заобиколиха, внезапно ме грабнаха, вдигнаха ме на ръце и дълго време ме носиха, като викаха силно: „Да живеят българите: Да живее Салабашев!“.

Ето така Салабашев убедил всички присъстващи и очевидно малко разбиращи от математика хора, че българите ще управляват Източна Румелия ако го послушат. Така партиите на българите се пречупили под натиска на математиката и направили това, което днес наричаме „общи листи“, т.е. намислили си предварително за кои депутати от кои партии ще гласуват задружно и така българския вот бил обединен. Гласувало се не по партийни принципи, а в името на България! Тази коалиция, която била разпределена 50:50 между двете партии, всъщност доказала, че България може би е узряла за Съединението. Историята е щяла да покаже.

На изборите през 1881 г. българите спечелили пълно количество членове в комитета и българската кауза е била спасена! Това обаче далеч не е края на размириците в региона. Вътрешно-българските борби за власт между фракциите на Народната Партия доминирана от изключително богатия род Гешови (с най-ярки представители Иван Евстратиев Гешов и Иван Стефанов Гешов) и от другата страна Либералната Партия на Петко Каравелов, Петко Рачов Славейков, Георги Странски, Стоян Чомаков, Кочо Хаджикалчев, Тодор Кесяков, Стефан Стамболов и др., както и подкрепящата ги тогава турска опозиция (естествено подкрепяна от главния управител на областта Алеко Богориди), били изключително тежки. Целта на турците, видяли че губят властта в областта, е била да се вземе превес на що-годе русофобската Либерална партия и така да се получи тежко разцепление в българският парламент. На изборите през април 1883 г. това се потвърдило – Георги Странски, подкрепен от Либералната партия с помощта на турците (те също се научили на „Салабашевата математика“) изместили Народната Партия в опозиция. Тъй като през април 1884 г. изтичал петгодишният мандат на Богориди като главен управител, в началото на годината Народната Партия подела шумна кампания за съединение на Източна Румелия с Княжество България. Те спечелили изборите през септември 1884 г., но после излъгали и съществен опит съединение не последвало.

В споменатия период Салабашев не само се е занимавал с политика, но е развивал научна и литературна дейност. През 1880 г. той превежда на български език романа „Пътуване около света за 80 дни“ на Жул Верн. В края на същата година, когато вече славата му била разнесена, той заедно с Иван Вазов, Константин Величков, Стефан Бобчев и П. Наботков основават периодично списание „Наука“, което по-късно става орган на основаното на 12 март 1881 г. научно книжовно дружество.В брой на списанието от април 1881 г. е публикувана статията на Салабашев „Нещо върху изваждането“, в която той изяснява операцията изваждане на цели и дробни числа. В книжка шеста от септември 1881 г. се открива рубрика „Задавки“, която Салабашев завежда лично. В нея на читателите на списанието се предлагат за решаване задачи по математика от теоретичен и приложен характер. Някои от задачите са заимствани от чужди учебници и сборници, но по-голямата част са авторски на самия Салабашев. От 1881 г. той е член и на Българското книжовно дружество, което по-късно става Българска академия на науките.

На 21 април 1882 г. Салабашев встъпва като директор на правосъдието в Източна Румелия. На този пост той остава до 28 август 1884 г. Тежкото разединение между българските партии отвратило Салабашев и така той, дал кратък отбой от политиката. Заминал за Казанлък и започва частен бизнес с розово масло. Създава много успешна фабрика, която е водеща за икономическия напредък на региона. Така той като че ли изпуснал да се накичи с честта да бъде един от главните действащи лица в революционната група на Либералната партия, начело със Захари Стоянов, която през февруари 1885 г. основала Български таен централен революционен комитет и подготвили Съединението. То било извършено от източнорумелийската милиция на 6 септември и било оглавено от Либералната партия. След Съединението партиите на юг от Балкана се разтурили и техните дейци постепенно се влели в партиите на Княжество България.

Все пак успехът на Иван Салабашев в политическата борба не бил забравен. За никого не било тайна, че без Салабашев българите никога нямаше да могат да получат мнозинство в комитета. Така, той бива поканен за член на Народнолибералната партия и чрез нея през 1888 – 1890 г. е назначен от Стефан Стамболов за министър на финансите. В периода 1892 – 1894 г. пък е съчетавал две длъжности – едновременно министър на правосъдието и министър на финансите, отново в успешния кабинет на Стамболов. По това време е построена с негово дейно участие железопътната линия София – Перник. Започва и строителство по линиите Шумен – Каспичан и София – Роман. Започва проектиране на жп линия Белово – Пловдив – Стара Загора – Нова Загора – Ямбол. Пак през неговия мандат като министър на финансите са изсечени и първите златни монети. По-нататък политическата му кариера продължава като редови депутат от Демократическата партия и отново е издигнат за министър на финансите през 1908 – 1910 г. в кабинета на Малинов.

В периода на активната политика Салабашев не изоставя напълно математиката. През 1892 г. той препубликува във списание „Светлина“ своя задача, която първоначално е била напечатана в списание „Наука“ през 1881 г. За задачата се е давала парична премия за първия, който успее да я реши. Както първия път, така и при второто препечатване никой не подал решение в продължение на четири месеца. Затова в шести брой на списанието Салабашев решава да публикува решението ѝ. Ето нейното условие:

През лятото, когато денят е най-дълъг, един велосипедист тръгнал от Стара Загора по пладне и като се движил равномерно все по направление на Слънцето, пристигнал в Пловдив по залез. Да се намери с каква скорост се е движил велосипедистът, в колко часа е пристигнал в Пловдив и колко километра път е изминал.

На 2 февруари 1898 г. пък става основател и за кратко е първи председател на Физико-математическото дружество в София. После бил провъзгласен и за почетен член на същото дружество. За основаването му той дарил крупна сума от лични пари, за да подпомогне дейността.

От 6 септември 1910 г. до края на своя живот Иван Петров Салабашев е български посланик във Виена. Там той развива успешна дипломатическа дейност. Като една от запомнящите се дейности в периода е и това, че е първи­ят председа­тел на Софийския шахма­тен клуб, създа­ден на 1 февруа­ри 1922 г. Умира на 14 юни 1924 г. във Виена. Един велик българин!

От 1992 г. до сега Българската академия на науките ежегодно провежда математически турнир за ученици в негова чест.

Използвана литература:

1. Министерство на финансите – Иван Салабашев

2. Wikipedia – Иван Салабашев

3. Личности – chessbg.com

4. Избирателните системи – математически предизвикателства, Владимир Сотиров

5. Лекции на проф. Иван Ганчев в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“

6. Коста Гъров (1987). Иван Салабашев. В кн. Български математици. Държавно издателство „Народна просвета“