C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Развитие на движението за реформа на обучението по математика от 1950 г. до 1960 г.

Публикувано на 12 май 2022 в раздел История.

Представям ви препис от записки по втората лекция на проф. Иван Ганчев на вече несъществуващата избираема дисциплина „Теоретични основи на обучението по математика“. Темата засяга основните въпроси около реформите в обучението па математика между 1950 г. и 1960 г.

След прекъсването заради Втората световна война, поредния математически конгрес се свиква за първи път през 1950 г. в град Кембридж. През 1952 г. в Рим се свиква генерална асамблея на Международния математически съюз (ММС), в която се решава Международната комисия по математическо образование (МКМО) да се реформира и да се включи като част в ММС. Създаден е нов орган - изпълнителен комитет. В комисията постъпва един забележителен доклад от югославския математик Джуро Курепа, с която пропагандира за по-бързо внедряване на съвременни идеи в обучението по математика в училищата. Заради него е избран за заместник-председател, но реално е фактически ръководител на МКМО.

През 1954 г. в Амстердам се провежда XII Международен конгрес на математиците (МКМ). Именно на него МКМО отново съживява своята практическа дейност. Основен доклад изнася Джуро Курепа с тема „За ролята на математиката и математиците в съвременния живот“. През 1958 г. на конгреса на МКМ в Единбург въпросите да образованието вече са дискутирани дори на пленарно заседание, отново с основен доклад на Джуро Курепа - „За някои принципи на математическото образование“. Като цяло в споменатите два конгреса се очертават следните основни проблемни области:

  1. Изследване на различните видове изпити и в частност изпитите за прием във Висши училища;
  2. Кои въпроси от „съвременната математика“ и от нейните приложения може да се включат в програмите на средните училища;
  3. Сравнително изследване на методите на преподаване, използвани за прехода от аритметиката към алгебрата.

Под „съвременна математика“ се е разбирало основно Теория на множествата, Абстрактна алгебра, Математическа логика и Теория на вероятностите. МКМО еднозначно се очертава като основен фактор и да играе положителна роля за определяне на новите въпроси на методиката на обучение по математика. Изучават се и се разпространяват опитите за въвеждане на съвременни идеи в училищния курс по математика и се изучават нови методи за математическо възпитание на младежите.

МКМО обаче не е единствената структура, която се занимава с проблемите на образованието по математика. На конференции по различни държави също се свикват и формират други по-малки международни комисии, които се занимават активно с въпросите на математическото образование. През 1960 г. в Краков се провежда XIV Международна конференция по въпросите на обучението и усъвършенстването на преподавателите по математика с председател Шоке, заместник Папи и секретари Гатеньо и Серве. Конференцията е фокусирана около темата „Основни идеи на съвременната математика и въпросите на обучението“. Изследователския интерес е насочен към търсенето на по-добри форми за преподаване на математика в училище. В предходни издания на същата конференция са били дискутирани въпросите за изучаване на математически структури, статистика и теория на вероятностите, учебни пособия, връзката на училището с университетското образование, и др. Подчертава се, че в обучението по математика има две основни направления:

  1. Традиционно, при което става „предъвкване“ на математическите знания от страна на обучаемите;
  2. Модернизирано, където стремежът е учениците да разбират същината на задачите и да мислят логически, а не просто механично да прилагат наизустени формули.

В основния доклад на Папи отначало се прави обзор на развитието на методите на преподаване във връзка с развитието на науката математика. Подчертава се, че от древногръцкия период до появата на теорията на множествата и на математическата логика, науката математика се е разпадала на независими една от друга части, т.е. е била лишена от единство. Именно благодарение на тези две теории, съвременната математика е намерила своето единствено и поради тази причина Папи поставя въпрос дали това единство не е редно да се отрази и в училищното обучение. По-нататък в доклада се съобщава за експеримент, които е провел около изучаването на понятия от теория на множествата в училище при 15 годишни деца. В обучението му са участвали над 20 младежи. Папи твърди, че децата на тази възраст могат да усвоят пълноценно понятията множество и релация (наредба, еквивалентност, функция, геометрични преобразувания).

От всичко се вижда, че основния фокус в международната научна общност в периода между 1950 и 1960 г. е бил насочил към евентуално внедряване на елементи от Теория на множествата и Математическа логика в училищния курс по математика. Имало е очакване, че в следващите години предстои подобна реформа да бъде осъществена.

Литература:

  • Боцу, Васил Миронович (1964), „МКМО (по случай 55 г от създаването ѝ)“, сп. Математика в школе, кн. 2;
  • Дерман, И. Я. (1958), „Вопросы преподавания елементарны математики па последням МКМ“, сп. Математика в школе, кн. 3;
  • Черкасов, Ростислав Семёнович (1961), „XIV Международная конференция преподавателей математики“, сп. Математика в школе, кн. 1.

 



Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*