C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Джордж Хопкинс и дяволската кула

Публикувано на 30 януари 2022 в раздел История.

Дяволската кула е 265 метрова скала в североизточен Уайоминг, САЩ. Много популярно място е за алпинисти. Тук обаче ще говоря не за алпинизъм, а за парашутизъм - има един единствен човек, който е скочил от самолет и се е приземил на върха на скалата, и това е Джордж Хопкинс през 1941 г. (от тогава насам подобни изпълнения са категорично забранени).

Хопкинс може да се каже, че е бил професионален парашутист, въпреки че официално е работил съвсем друга работа. Хванал се на бас с един богаташ за 50 долара (нещо като днешни 800), че ще може да скочи от самолет и да се приземи на върха на спомената планина. Върхът е сравнително плосък и е с площ от около 4000 квадратни метра, което за онова време и технологията на парашутите, които са ползвали, си е било сериозно предизвикателство. Парашутистът нямало как да направи този скок официално, затова организирал таен чартърен полет. Уведомил малък местен вестник и им обещал изключителни права над отразяването на събитието. И така, в последния ден на септември 1941 г. Джордж решил да скача...

Изборът на ден за скок не можел да бъде по-неподходящ - духал силен вятър. Нямало обаче как да се откаже - заложил е доста пари и е резервирал частен полет, от който не можел да си върне парите. Скочил и след доста тежко приземяване успял кацне и да се провикне победоносно от върха на Дяволската кула!

Чудесно, но Джордж след това е трябвало да слезне. Първоначалният план бил да му хвърлят 1000 метрово въже от самолета, заострена кука и чук. Опитали се - хвърлили ги... но въжето паднало встрани по склона на кулата...

След първоначалният неуспех, самолетът се върнал, за да му хвърли второ помощно въже. Този път въжето паднало където трябва. За съжаление се оказало, че този, който е избаротил въжето, не го е направил правилно - част от възлите му се разплели още докато летяло във въздуха.

Но това, че Хопкинс не разбира нищо от възли дори не бил най-големия проблем в ситуацията. Спуснала се гъста мъгла и завалял сняг, което сковало всичко в голям студ. Не само, че нямали откъде да намерят трето въже на момента, но и малкото самолетче вече било невъзможно да лети там. Започнало да се смрачава. Наложило се да повикат за помощ властите...

Идеята да се спуска като алпинист в това време не се харесала на управата на парка, защото... ами да, той не бил алпинист. Евентуално успяли да му дадат дрехи, храна и пиене (Хопкинс много упорито искал да му хвърлят уиски), но по-нататъшни полети били отменени заради лошото време. Отпаднал и планът за изпращане на тогава все още експериментален хеликоптер от страна на армията поради същата причина. От фирмата Goodyear дали предложеие за изпращане на цепелин, но и то се оказало невъзможно. Започнали опити за катерене на (уж) опитни алпинисти, но, поради много хлъзгавите склонове, те закъсали и се отказали. Спасителната операция се проточвала вече трети ден и Хопкинс бил в истинска беда.

Решили да повикат на помощ Джак Дюрант, който бил един от първите хора, които са изкачвали кулата, и който го е правил няколко пъти. Нямало наличен по-добър алпинист. Заради отменен полет и закъсали влакове, той пък се забавил два-три дни. Все пак пристигнал на 5 октомври. Събрал екип от още седем местни катерачи и под негово ръковоство в крайна сметка се качили и успяли да спасят Хопкинс. Шоуто било наблюдавано от 7000 души и било отразено от десетки медии. Самият Джордж бил в чудесно здраве и много приповдигнато настроение (снимката по-горе е изрязана от момента, в който го задържа полицията). Още снимки може да намерите тук: Photo Gallery (U.S. National Park Service).

Няколко месеца по-късно САЩ влезли като участник във Втората Световна Война. Военните наели Хопкинс като треньор по парашутизъм за новобранците в армията. По време на провеждане на обученията, Джордж Хопкинс поставя световен рекорд по брой скокове с парашут за един ден. Разбира се този рекорд отдавна е подобрен и преподобряван (с много!), но все пак е още една поредна част от славната парашутистка история на този човек. След войната се оженил, имал четири деца... и това бил щастлив край на неговата кариера.

 



Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*