C, PHP, VB, .NET

През ВСВ японската полиция е модифицирала почти всички радиостанции в страната така, че да не могат да се променят вълните, на които се слуша – така фиксирали станциите на определена, контролирана от тях. Идеята е била населението да слуша само официалните японски честоти и да не може да бъде облъчвано с пропаганда от вражески сили.

След войната Масару Ибука създава малка работилница за поправка на радиоапарати – реално се занимавал с поправка на радиата до оригиналното им състояние, т.е. възстановявал е възможността им да си променят честотите. По-късно към екипа му се присъединява Акио Морита. Бизнесът постепенно става толкова голям, че с фирмата им „Тoтсуку“ започват да се оглеждат за собствено производство.

Първият им продукт е бил малко дървено съдче с нагревател, което се полвало за варене на ориз. Този продукт бил много нескопосан и се провалил. После се опитали със завивка с нагревател (термоодеало), който също се провалил. След това се насочили към създаване на магнетофон. Именно този продукт станал изключително популярен за кратко време. Фирмата в един момент започнала да прави продажби дори зад граница. Но дори това не е бил големият им пробив, който ги направил несметно богати.

Това, което изстрелва фирмата на върха и я прави огромна корпорация е откупуването на патента за транзистора, който е изобретен в Bell Labs. До този момент се е смятало, че транзисторите ще имат приложение най-много в слуховите апарати и други специфични нискотокови устройства. Не са знаели, че ще имат революционно приложение при компютрите. Така патентът е закупен за едва 50 000 долара чрез директен заем от японското правителство. Големият проблем в производството им отначало бил в прекалено слабите транзистори – технологията наистина не била добра. След редица експерименти го пазрешили чрез добавяне на фосфор в тях.

Първият продукт, който японците направили, било връщане към корените им – портативно радио. Понеже използвали транзистори, те решили да го нарекат „транзисторно радио“. Спомняте ли си, че по-старите хора в България казваха на радиоапаратите „транзистори“? Именно от там идва думата! Производствата на портативните радиоапарати буквално изтреляли продажбите на компанията до гигантски печалби.

Всъщност американска компания първа пуска портативно радио през 1954, но със стария вид транзистори и то съответно имало ужасно тих звук. Японците пускат своя много по-добър продукт в САЩ през следващата 1955 г. Именно тогава променят името на фирмата от „Тoтсуку“ на по-добре звучащото на английски „Сони“.

Интересен факт е, че портативното радио се е рекламирало като „толкова малко, че можете да си го носите в джоба“. Проблемът обаче бил, че това всъщност не било изобщо вярно – радиото било доста по-голямо от нормалния джоб на ризите на хората. Затова заедно с радиото се подарявали и парчета плат, които… хората да си пришият към ризите, за да си направят по-голям джоб.

Радиоапаратът TR63 станал изключително популярен в САЩ най-вече сред тийнейджърите – с него успявали тайно да слушат рок-енд-рол музика далеч от родителите си. Именно това се явява и важен дългосрочен актив за Сони – много голямо количество млади и верни фенове. От там насетне насочват всичките си усилия в сферата на микроелектрониката и постепенно стават това, което знаем, че са днес – огромна корпорация, която се занимава с всякакви иновативни разработки.