C, PHP, VB, .NET

Република Науру е малка островна държава в южната част на Тихия океан, южно от Маршаловите острови. По население е една от най-малките държави в света (13 хиляди души), а по площ е най-малката държава извън Европа (21 квадратни километра). Едно от уникалните неща, което я отличава от другите държави, е че няма официално декларирана столица. Другото нещо, което може би не знаете за нея, е че за сравнително кратък период от време това е била най-богата държава по БВП на глава от населението в света!

Първоначално заселен от диви племена, после открит от британци, преминал през своята си гражданска война, след това попаднал под протекторат на Германия, след Първата световна война пък под смесено влияние на Великобритания, Австралия и Нова Зеландия, през Втората световна война пък за кратко окупиран от Япония, този остров винаги е бил някаква разменна монета. И не е случайно – там е имало сериозно производство на фосфати за изкуствен тор, чието формиране отнема милиони години. През 1966 г. остров Науру става автономна област, а през 1968 г. получава независимост и става самостоятелна държава.

След формирането на собствена държава, островът е бил буквално трансформиран целият и се е образувала една гигантска мина за фосфат. Цената на суровината е много висока и може да си представите как това се отразява на местното население. Добивът му довежда до пик през 1977 г., когато БВП на глава от населението на Науру става най-високото в света – 21400 тогавашни щатски долара.

Какво прави една нова малка държава, която изведнъж се оказва с огромни количества пари? Ами… прахосва ги.

Първата инвестиция е в създаване на национална авиокомпания „Air Nauru“ през 1969 г. Строи се летище и започва да извършва редовни полети до цяла Азия (главно с цел туризъм на местното население), като средното запълване на капацитета на самолетите е било едва 20%. Към 1983 г. имат седем пътнически самолета (два Боинг 727-100s и пет Боинг 737-200s), като населението по това време е било общо 8000 души. Последното означава, че капацитетът на самолетите е бил 10% от населението на държавата. Проблемът с празните самолети постепенно се задълбочава и през 1988 г., когато за шест месеца си губят сертификата и не могат да оперират като комерсиална авиокомпания, започват да предлагат напълно безплатни полети за всички желаещи да летят с тях.

Най-мащабната държавна инвестиция на управниците в Науру не е летището, а създаването на т.нар. „Световен фосфатен тръст“. Започват да строят буквално по целия свят – хотели в САЩ, Великобритания, Индия, Австралия, Манила и Гуам, и два небостъргача в Хонолулу и Мелбърн. Фондът е „инвестирал“ над 1 милиард тогавашни щатски долара по тези проекти. Не, че не е имало поне някаква възвращаемост, но в общи линии повечето проекти са излезли на сериозна загуба.

Един от емблематичните хитове на държавното харчене обаче е генериран от музикантът Дюк Минкс, автор на мюзикъла „Леонардо – мистичния портрет на любовта“, посветен на великия Да Винчи (простени сте, че не знаете за това музикално творение). Той убеждава правителството, че е много важно неговия мюзикъл да бъде представен на престижното място Уест Енд в Лондон, с което да разпространи Науруанската култура на най-високо ниво. За реализирането на това удоволствие му отпускат повече от приличната сума от 5 милиона щатски долара. Четиричасовото шоу се оказва тотален провал и още на второто си представление е с почти празна зала, но това не спира Минкс да продължава да харчи парите и не го отменя. Така за пет седмици всички милиони са похарчени за представления пред празна зала (това е исторически срам за култовият Уест Енд). Сами може да прецените колко от вложените пари са се върнали след такъв грандиозен провал.

Разбира се, че това не им стига. Построяват Южнотихоокеански университет! Така де, науруанските деца трябва да имат висше образование!
Създават си и армия от 200 души, която никога не е участвала в нито една акция за каквото и да е. По-късно тази армия се разформирова и се слива с полицията.

Да не забравим и 30 километровия асфалтов път, както и жп линията. Все пак инфраструктурата е била важна около добиването на суровината, така, че тези две могат да са им простени. Принципът обаче е бил пределно ясен – харченето на държавни пари е било като из ведро!

В крайна сметка през 1990 г. Науру се оказва в положение на банкрут, защото… ами да, фосфатът е свършил. Освен, че всичките пари на „Фосфатния тръст“ вече са изхарчени, 80% от територията на държавата е практически неизползваема за земеделски цели, защото около минната индустрия всичко е разкопано в голяма дълбочина. Хората постепенно се преместват да живеят по бреговете на острова, а сърцевината му остава пустиня.

И започва… глад. Последното е парадоксално при положение, че към този момент 90% от възрастното науруанско население е с наднормено тегло!

Днес икономиката на Науру е трансформирана и в момента те се издържат основно от две пера:

1. Офшорна зона с около 400 банки;
2. Сделка за поддържане на бежански лагер по т.нар. програма „Тихоокеанско решение“.

Накратко „Тихоокеанското решение“ е бежански лагер, където депортират хора от Австралия. Не ги карат да работят (то няма и какво), но реално живеят на палатки сред варовикова пустош, без право да излизат извън загражденията. Като цяло условията на живот винаги са били проблемни във въпросния лагер.