C, PHP, VB, .NET

Операта в Сидни е една от най-емблематичните сгради в света. Освен това е с една от най-емблематичните истории за прахосване на обществени пари в историята (финансирана е с пари от държавната лотария).

Конкурсът стартира на 13 септември 1955 г. и получава 233 заявки за участие на архитекти от 32 държави. Трябвало да се направи огромна сграда с две основни зали – една голяма за 3000 и една „малка“ за 1200 зрители, – както и множество по-малки за театри, камерни събития, ресторанти, т.н. Датският архитект Йорн Утсон печели конкурса през 1957 г. Интересното е, че това е човек, който е печелил много конкурси (7 от 18 големи проекта, по които е кандидатствал), но към онзи момент нито един от въпросните не е бил реализиран на практика.

Планираният бюджет бил 7 милиона австралийски долара и сградата е трябвало да бъде завършена в началото на 1963 г. Строежът трябвало да започне през 1958 г., но се оказало, че всъщност спечелилият проект въобще не е завършен, а е бил само концептуални скици. Архитектът и екипа му дори не знаели как точно ще бъде изграден сложния покрив, да не говорим за това как ще се впишат в бюджета. Въпреки това конкурсът не бил рестартиран. Строежът започнал година по-късно през март 1959 г.
Както може да се досетите, заваляли купища от проблеми. Първият етап от строежа – основите – бил формално забавен от проблеми с лошо време, промени в плановете и разни трикове за забавяне чрез смяна на фирми-подизпълнители. Все пак всичко по него било завършено през февруари 1963 г., като забавянето спрямо първоначалните срокове вече било огромно.

Това време било използвано от архитектите, за да си блъскат главите с това как да направят бетонните покриви, които по дизайн наподобяват корабни платна. Правени са 12 различни проекта, но дори към началото на строежа все още не е имало пълен консенсус как точно ще се получат нещата. Наложило се да използват като един от първите опити в историята за компютърни симулации, с които да определят най-структуроустойчивата форма. Направени са и редица симулации с умалени модели в тунели с вятърна турбина в Университета в Саутхямптън. В общи линии било ясно, че някои неща тепърва ще бъдат откривани как се правят.

Към 1961 г. горе-долу бил постигнат консенсус по основните въпроси, но проблемите били не само с това как да бъдат реализирани на практика тези конструкции, но най-вече и колко да струват. Вече било напълно ясно, че няма никакъв шанс да се впишат в бюджета – всъщност още за основите били похарчени над 5,5 милиона австралийски долара. И все пак всички били оптимисти и въпреки прехвърления бюджет имало план всичко да се завърши към месец март 1965 г.

Строежът на втори етап отново се забавил заради много разногласия и проблеми. А това съвпаднало с период на смяна на австралийското правителство. Новодошлите на власт политици започнали остра критика към тези преди тях и в частност започнали да критикуват проекта не само заради забавянето и надхвърления бюджет, но и започнали да вадят наяве критики към функционалността му, качеството на изпълнението му, т.н.

Непрекъснатите критики в крайна сметка довели до това Йорн Утсон да си подаде оставка и да напусне през февруари 1968 г. и да бъде заменен от Питър Хол. Тогава и основният дизайнер по акустиката Лотар Кремер оповестил публично, че планът на Утсон за основната зала бил предвиден за 2000 места, а не 3000, както и че ако се реализира текущия вариант на проекта ще има ужасяващи последици – смята се, че той е щял да бъде опасен за здравето на музикантите на сцената. Абсолютно в същия дух се изказал и Питър Джоунс – основния дизайнер на сцената: според него не само височината и ширината на сцената не били оптимални, но и редица съпътстващи неща като осветлението, гримиорните и съблекалните били напълно недомислени. Като пример казал, че вратите на стаите и асансьорите били много тесни и извън стандартите. Към октомври 1966 г. вече били похарчени 22,9 милиона австралийски долара, което е над три пъти надхвърлен бюджет, а все още не се виждало ясно кога ще му дойде краят.

Е, станало е ясно, че ще има мащабни промени в дизайна, които разбира се няма да са безплатни:

1. Основната зала вече няма да е смесена за опера и концерти, а ще бъде само концертна. За сметка на това втората голяма зала, която оригинално е била само за концерти, сега щяла да бъде основно за опера и балет – това прецаквало из основи идеята „Операта в Сидни“ да предостави огромна зала именно за опера;
2. Добавили кино и библиотека, които по-късно пак се наложило да бъдат преправени на зали за театрални постановки;
3. Сцената в голямата зала и съпътстващите помещения били преправени изцяло;
4. Наложило се да подменят настилките на екстериора;
5. Преправя се изцяло планът за стените от интериора;
6. Напълно се променя планът за акустиката на голямата зала – заради прекалено високия покрив първоначално решават, че ще се слагат окачени акустични тавани над сцената, които да разрешат част от проблемите. И този план се оказва частичен провал и в бъдеще се правят още редица нови преправяния.

Преди завършването на проекта имало и огромен скандал със синдикатите, който оставил траен отпечатък върху правните въпроси около защитата на правата на работниците в Австралия. След като един работник бил уволнен, неговите колеги направили стачка и поискали той да бъде възстановен на работа, а заплатите им да се повишат с 25%. Като отговор изпълнителите на проекта решили да уволнят всички работници! За отмъщение хората нахлули и окупирали сградата за цели пет седмици. Интересното било, че в този период те не спряли да работят, а напротив – направили го значително по-мотивирани и това получило много мощен медиен отзвук. Като резултат от бурята на имиджовата си драма, мениджърите се съгласили да отменят уволненията, увеличили заплатите с 25%, разрешили на работниците известна свобода за самоорганизация, увеличили им значително полагаемия отпуск и увеличили значително обезщетенията за трудова злополука.

Формално проектът е завършен през 1973 г., а цената е достигнала 102 милиона австралийски долара – над 14,5 пъти по-скъпо и 10 години по-късно от оригиналния план. Церемонията по отварянето на 20 октомври била водена от кралица Елизабет II, а изгоненият архитект не само не бил поканен, но дори не бил споменат в речите. Всъщност Йорн Утсон никога не отишъл отново в Австралия и никога не видял завършения проект на живо. Все пак през 90-те години управителите на сградата се помирили с Утсон и поддържали дистанционна връзка с него относно текущи ремонтни въпроси. През 2004 г. една от залите била ремонтирана основно така, че да бъде по неговия първоначален интериорен дизайн със стени и под от дървени плоскости – тази зала днес се нарича „Стаята на Утсон“. Датският архитект умира през 2008 г. на 80 годишна възраст, година след като Юнеско вписва Операта в Сидни в списъка на световното културно наследство.