C, PHP, VB, .NET

Гейминг индустрията в България навлезе с падането на социализма през 1989 г. Допреди това компютърна игра можеше да се играе епизодично на някой Правец, но въпреки крехката си възраст поне доколкото помня играенето беше бутиково не само защото самите компютри не бяха разпространени по домовете на хората, а и защото играенето на игри на тях не е била някаква разпространена практика. Всъщност помня точно две игри на Правец, до които съм се докосвал като съм ходил на някъде на гости – едната беше с катерене на стълби и прескачане на препятствия, а другата беше с каране на автомобил (формула) като имитираше 3D в текстов режим. Вероятно някой по-стар човек тук може да ме поправи и добави.

Някъде в края на 80-те излезе свръхпопулярната в България „джобна“ игра Ну Погоди на руския производител Электроника. Беше много простичка – вълкът хваща яйца, които зайчето му хвърля, – но можеше да се играе с часове. Имало е и други – помня, че в началото на 90-те се появи една Автослалом, – но не бяха чак толкова популярни, колкото тази с вълка и заека.

Аз тях ги нямах, защото за суперщастливците, които са имали валута и достъп до Кореком (като мен чрез баба ми), през 80-те имаше възможност да се купят и няколко джобни игри на Casio. Те бяха просто съвсем друго качество! Аз имах три броя, като една от тях – Rabbit Farm – е вечна класика. За съжаление не знам къде съм ги загубил – може след толкова много тормоз да са се счупили и да са били изхвърлени. Страшно много ги въртяхме – едно дете играе, а другото гледа, след което се сменят и така по няколко часа.

Интересни бяха началото на 90-те. Тогава домашният компютър продължаваше да бъде скъп лукс, а икономическата криза беше доста тежка и съответно не много деца можеха да си позволят такъв. За сметка на това конзолите буквално заляха пазара. Тук ще разкажа накратко за тях.

Първи бяха Atari 2600. Това е конзола, която започва производството си през далечната 1977 г. и залязва към края на 80-те. У нас в началото на 90-те първоначално беше разпространена версията на конзолата, която се е произвеждала 1980-1982 – с четири ключа за управление. Много хора твърдят, че е била менте, но качеството беше доста добро (буквално тежеше) и смятам, че по-скоро някой търговец беше успял да докопа залежали бройки в някоя западна държава и ги беше внесъл. Играеше се джойстик с един бутон.

По-късно се появи и един евтин пластмасов боклук – версията от 1986 г., която се е наричала Atari 2600 Jr. Помня как на първата конзола започна да има проблем с контакта при ключа за пускане и ми купиха новата. Не знам колко дълго издържа, но със сигурност не беше много. Помня, че се счупи за нула време и пак си ползвах старата. Тук съм по-склонен да повярвам, че не е била оригинална конзола на Атари, а менте, защото беше много калпава.

Игрите за Атари бяха трудни за намиране и все ментета. Продаваха се най-често „50 в 1“, „100 в 1“ и подобни лъжи. В тези касетки имаше горе долу 5-6 нормални игри, а всичко останало не ставаше за абсолютно нищо – повечето от останалите игри бяха или дублирания със сменено име, или просто пишеше, че уж ги има, но не работеха. Най-много играех на Pitfall и на един бокс с две човечета с изглед отгоре. Нормалните дискети с по една игра при такава конкуренция не вървяха добре.

Втората вълна на конзоли беше огромна. Те бяха китайски вариант на японската Nintendo Famicom, която се е произвеждала в периода 1983-2003 г. Беше неотличима от оригинала с изключение на това, че липсваше част от брандирането. Тогава дори не знаехме за думата „Нинтендо“ – всички им казвахме просто „Family Game“. Извън Япония тази конзола е била значително по-известна като NES (1983-1995). Предполагам, че китайците са изкопирали и разпространили Famicom, за да не си личи на запад, че са направили клонинг-менте. А бяха напълно гарантирано фалшификати, защото имаха в себе си „вградени игри“ (тоест в самата конзола, без да се вкарва касетка) – това не го е имало в оригиналите никога. Една от малкото читави вградени игри беше Super Mario Bros – предполагам всички я знаете, защото е страхотна и до днес. Имало е и вариант на конзолата наречен „Терминатор“, която е изглеждала по различен начин (черна и с различни джойстици) – не съм я виждал на живо.

Касетките с игри също бяха ментета и отново липсваше напълно бранда на Нинтендо. И имаше МНОГО! Продаваха се по сергии на пазарите редом до плодовете и зеленчуците. Бяха хем евтини, хем огромно количество. До известна степен се пазаруваше на принципа „проба-грешка“ – по картинката на лепенката преценяваш дали става или не. Интернет за проверка какво купуваш нямаше – хубавите заглавия се предаваха от уста на уста и се намираха много трудно, защото се изкупуваха. Имаше някои игри, които бяха по-ценни от злато – съученици ги даваха назаем за един-два дни след хиляди молби и уговорки. Аз имах допълнително известния джойстик-пистолет за игра на Duck Hunt (стреляш по патици на екрана).

Други популярни игри бяха разбира се „джобните“. Вече казах за Ну Погоди, но после допълнително бяхме заляти с Тетрис. Не знам менте на какво са били, но пак бяха брандирани с нещо като „100 в 1“, „500 в 1“ и т.н., а реално в тях имаше най-много 2 – един класически Тетрис и някаква негова интересна модификация, а всичко останало беше неизползваем боклук. Често се носеха точно те в училище и се играеше по междучасията. Рядко се появяваше и някой Nintendo GameBoy – не доби голяма популярност у нас и беше по-скоро бутикова стока.

Към 1993-1995 г. някои щастливци успяха да се сдобият със Sega Mega Drive 2 – това е вероятно първата конзола, която идва в България наравно с пуска си по останалия свят. На нея най-популярната игра беше Contra. Имах приятел в блока, който я имаше… и си признавам честно, че ми беше приятел само заради това. Аз по това време вече имах компютър, което постепенно ме отдалечи от конзолите. Продължавах да ги играя, но със затихваща функция.

От средата до края на 90-те се появи и разпространи една странна от днешна гледна точка мода – да си отглеждаш „Тамагочи“. Това бяха едни ключодържатели с електронно домашно животно, което трябва периодично да миеш, храниш и изпишкваш. Те бяха може би и първият по-сериозен пробив на гейминг при момичетата – до това време много рядко имаше момичета, които играят на игри.

До този момент говорих основно за домашните игри. През целият период на 90-те разбира се имаше и клубове с аркадни. По тях пръскахме луди пари за жетони – повечето джобни пари си ги давах там и затова бях все слабичък, защото не обядвах. За да се играе по такива клубове се бягаше от училище и в тях понякога се изкарваше по цял уикенд. За тях няма да разказвам сега – може да напиша нещо друг път.

И нещо лично – плакал съм за раздяла с компютър. Когато баща ми купи втория компютър, все още имаше практика фирмите да изкупуват старите машини на клиентите и да ги препродават като втора употреба. Естествено, че се възползвахме. Първият ми компютър беше с една много готина хоризонтална кутия на Acer. Тогава толкова много се бях привързал към техниката, че… плаках и не исках да се разделя с него въпреки, че се сменяше с по-хубав.