C, PHP, VB, .NET

Днес знаем, че България е една от държавите, в които има изключително качествени интернет услуги. Това е един от малкото ни безспорни показатели, по които успяваме да изпреварим повечето от държавите на запад. Да, броят на потребителите не е сред водещите (това е защото сме по-бедни), но за сметка на това по качество на услугата (покритие и бързина) сме сред най-добрите. Как беше постигнато това?

В началото на 90-те България тънеше в тежка икономическа криза. Имаше единствен мащабен телекомуникационен оператор – БТК, – който беше фокусиран основно в това да успее да модернизира пулсовото и да премине към тонално набиране на домашните телефони. Не им се инвестираше в инфраструктура за компютърни мрежи въобще.

Основната комуникация между компютри в началото се извършваше по телефона с модеми. Това хем струваше доста пари, хем беше безобразно бавно. Затова в първата половина на 90-те хората започнаха да си изграждат малки частни мрежи в блоковете по кварталите и най-вече по студентските общежития. По-бедните използваха ArcNET – мрежи с коаксиален кабел, – а гъзарите можеха да си позволят Ethernet. Основната практика тогава беше един от компютрите в сградата да стои постоянно включен и да бъде използван като сървър за споделяне на информация към останалите. Всички имаха FTP достъп до този сървър и така се прехвърляха файлове. По-късно започнаха да се въвеждат по-добри практики – например всеки да си има собствена директория, в която да качва, а останалите да имат само read-only достъп до нея – например през HTTP с листинг на директорията (популярно края на 90-те). За студентите на ФМИ днес: подобна организация все още се ползва на debian.fmi.uni-sofia.bg.

Паралелно с развитието на локалните мрежи започна да се появяват и малки интернет доставчици. Първият е бил „Цифрови Системи“ във Варна някъде към края на 1992 г. Преди това същата фирма е предоставяла частичен достъп до услуги само за организации в сферата на образованието, науката, медицината, армията и полицията. През 1993 г. е създаден втория доставчик – Bol.bg в София от Димитър Ганчев. Това е и момента, в който започва да се говори за по-масово навлизане на интернет в България и появата на достъп за частни потребители. Освен по телефона за бизнес абонати, услугата започва да се предлага и при някои по-сериозни локални мрежи. Разбира се, че достъпът е бил много бавен, но в крайна сметка все пак е започнало да го има. Именно тази макар и скромна свързаност е била и основен двигател за окрупняването на вече споменатите локални мрежи – например в студентски град вече са се правили връзки и между блоковете в общежитията, за да може да се възползват съседите и да се свържат до интернет през някой, който си е купил достъп. Този процес е основата на това, което впоследствие наричахме „БГ пийъринг“ – започна да се оформя една голяма българска мрежа от локални мрежи (да речем нещо като „български интернет“), която (за разлика от много други държави) предхождаше масовото навлизане на интернет.

По-сериозни интернет доставчици се появиха 1995 г. – CIT, Булнет, TTM и БИС. Тогава започва и голямата експанзия, която беше насочена към домашните абонати с dial-up достъп през телефона. Основната причина за големия бум тогава е именно наличието на големите локални мрежи – доставчиците успяват да сключат по-големи сделки „на едро“, с което инвестицията им се отплащаше веднага. Международният интернет трафик тогава се доминира от Цифрови Системи, но през 1996 г. се появява и втори доставчик, с което спира монополното им положение. Инвестициите тогава са лесни и кризата с хиперинфлацията не ги спираше (много). По-късно (1997 г.) вече имаше и „интернет доставчици за интернет доставчици“ – появяват се СпектърНет и Орбител. Темпът на растеж започна да е впечатляващ – по-надолу показвам процентът на населението с достъп до интернет за периода 1995-2005 г. според Евростат:

1995 – 0,1%
1996 – 0,7%
1997 – 1,2%
1998 – 1,8%
1999 – 2,9%
2000 – 5,3%
2001 – 7,5%
2002 – 9,1%
2003 – 12,1%
2004 – 18,1%
2005 – 20,0%

Тези данни се различават от тези на Световната Банка, но не прекалено много. В общи линии можем да ги приемем за верни.

Ако в първите две-три години от споменатия период държавата не е обръщала внимание на този сектор в икономиката, защото е имала да бори хиперинфлация и масови фалити на банки, нещата се преобръщат през 1998 г., когато се издава заповед на председателя на Комитет по Пощи и Далекосъобщения, с която държавата цели да въведе лицензионен режим за интернет операторите. Това е потенциална повратна точка – реално въвеждане на допълнителен непазарен „данък интернет“ плюс „бухалка“ за премахване на неудобни играчи, заради който днес положението у нас можеше да е коренно различно. Интернет Общество – България (гражданска неправителствена организация) завеждат дело, което е прекратено в края на 1998 г. с пълен успех – КПД оттеглят заповедта и лицензионният режим е отменен! Тогава подкрепа към Интернет Общество – България дават редица фирми и сдружения. Отзвукът е силен и правителството дава заден ход.

Това дело има и второ, не по-малко следствие – отвори се вратата за появата на алтернативни гласови телефонни услуги – VoIP. Набраната инерция на неправителствената организация се използва и натам насочват следващите си усилия. Инициативата им се увенчава с успех в края на мандата на правителството през 2001 г., когато са приети изменения в закона за далекосъобщенията. Това моментално отваря нишата за инвестиции на много аутсорсинг фирми – един огромен пазарен сектор с много висока добавена стойност, на който икономиката ни се радва и до днес. Този сектор можеше да не е в сегашния си голям обем ако въпросните промени не се бяха случили.

Пиратството в България разбира се процъфтяваше. Освен незаконни компакт дискове, които се произвеждаха от ДЗУ Стара Загора, както и IRC чатовете (по същество P2P мрежа за чат, но и с възможност за обмяна на файлове), имаше и редица портали, в които се разпространяваше свободно всякакво съдържание – вече споменатите FTP-та на редица локални мрежи станаха публични и достъпни за всички. Някои интернет доставчици решиха да окрупнят и монетизират този бизнес. Първи значим доколкото помня беше free.techno-link.com – това беше мястото, откъдето човек може да си сваля всякакви филми, музика и игри. Станаха много популярни и в един момент поискаха пари от другите доставчици. Това моментално породи появата на конкуренция – появиха се free.data.bg, free.evro.net, free.bol.bg, bubu.to и др. Това бяха централизирани явни сървъри, които не се криеха по никакъв начин от закона. А финансовият им модел вече беше утъпкан – това бяха услуги на едни интернет доставчици, с които се рекетират други интернет доставчици.

А закон всъщност… нямаше. Чак през 2002 г. се инкриминираха компютърните престъпления. Именно тогава започва и преструктурирането и поетапното затваряне на тези пиратски портали и на тяхно място се появиха торентите – например АренаБг, а по-късно linkos (Замунда). В общи линии до ден днешен държавата води някаква епизодична борба с торентите, но както знаем е неуспешна.

С мобилните комуникации положението беше много по-трудно. През 1992 г. се създаде Мобиком – първият мобилен оператор в България. Те залагат на остарял още по онова време аналогов стандарт NMD-450 – у нас познати като „мобифони“, – който не предполага никакви цифрови услуги освен потенциално NMT-Text, което е аналог на днешния SMS. Дружеството беше частно, но основни участници в него бяха БТК и „Радиоелектронни системи“, т.е. държавни дружества. Това е и една от причините компанията никога да не се развие и да остане единственият пример за аналогов мобилен оператор в Европа, който не се трансформира към цифрова мрежа, а вместо това фалира (изкупен е от БТК 2005 г. и прекратява дейност през 2008 г.).

GSM мрежата се появи през 1995 г. с Мобилтел. Развитието беше много бавно заради икономическата криза – към 1997 г. мрежата покрива само София, Варна, Бургас, Пловдив и Пазарджик. В общи линии целта на Мобилтел тогава беше лека полека да краде абонати на Мобиком, а не да набира масово нови. Основната спирачка беше покритието – дори към 2000 г. все още имаха огромни територии от държавата без никакъв обхват, а по малките населени места качеството на услугата им беше трагично. За сметка на това приходите на Мобилтел бяха добри и гарантирани – конкуренцията им беше напълно беззъба и не правеше опити да направи нищо съществено срещу тяхната експанзия на пазара. Бяха си с гарантиран успех и поддържаха безпроблемно много високи цени.

Нещата започнаха да се променят в началото на новия век. Интернет на мобилни телефони се появява 2004 г. с WAP през GPRS, 2005 г. по-бързия EDGE, а 2006 г. добавиха WiMAX базови станци. Причината за ударната модернизацията на мрежите и появата на нови услуги се нарича „Глобул“ – вторият GSM доставчик. Те са основани 2001 г., но по-масовото им настъпване на пазара започна именно 2004-2005 г. Конкуренцията между двете компании доведе незабавно до появата на нови услуги, подобряване на покритието, по-бързото прилагане на новите стандарти, т.н. По-късно се включва и Виваком, с което… знаете – днес можем да се радваме на неограничен и бърз интернет и през мобилните телефони, да си говорим как ще станем сред държавите-пионери във внедряване на 5G, и т.н.

От всичко казано дотук може да си извадите следните изводи:

• Липсата на държавни регулации доведоха до много бързо и безпроблемно развитие на интернет услугите (дори в период на много тежка икономическа криза). В България нямаме проблемите, които много западни държави имат и до днес заради лицензионните си режими;
• Конкуренцията поражда качество! Колкото повече оператори има на пазара, толкова по-бързо се разраства той, услугите стават по-евтини, по-достъпни и се внедряват по-бързо. Обратно – липсата на конкуренция води до задържане на внедряването на новости и застой;
• Всяко пряко държавно участие на пазара е вредно. В случая както БТК, така и Мобиком бяха изцяло или частично държавни предприятия, които предлагат овехтели услуги, субсидирани пряко или косвено от данъкоплатците. Такива дружества могат да бъдат спасени от фалит само и единствено с непазарни мерки (вредно за всички) или с приватизация. Премахването на подобни непазарни играчи винаги води до значително подобрение както в количеството, така и в качеството на услугите.