C, PHP, VB, .NET

Ще започна с цитат от Джефри Бъртън Ръсел – един от най-уважаваните историци на нашето съвремие. През 1991 г. той пише следното:

С прекалено малко изключения, няма образован човек в историята на западната цивилизация от трети век преди новата ера насам, който да е вярвал, че Земята е плоска

Днес разбира се вярващи в „плоската земя“ също почти няма. Ефектът на анонимното тролене в интернет прави така, че да изглежда, че има подобно движение и то уж е с големи размери. Истината е, че това движение се състои от малко, но особено кресливи и натрапчиви хора, но… все пак ги има. А дали вярват? Защо и как се е зародила тази идиотщина?

Историята на движението на плоскоземците започва някъде през 19 век. от Самюъл Роуботъм – харизматичен оратор и умел манипулатор при водене на спорове. Човекът е бил буквално „професионален трол“ – правел е всичко възможно, за да унизи опонента си и да „докаже“, че дори нещо абсурдно звучи по-истинно отколкото високопарната академична теория, която стои насреща. Постепенно тази му дейност се превръща в професия, защото освен множество публични представления (спокойно могат да се нарекат такива), той започва да издава и продава книги. Една от тях – „Земята не е кълбо“, е написана от него под псевдоним „Parallax“.

Истината е, че Роуботъм и последователите му не са вярвали истински, че „Земята е плоска“. Напротив – те са правели псевдонаука нарочно, за да изтъкнат колко крехки могат да бъдат основите на истинската наука. Искали са да прокарат една съвсем проста и основна идея в обществото и най-вече в академичните среди: факти, които не могат да се докажат, не трябва да се приемат за истина. Това е била тяхната битка с догматизма в научните среди и честото позоваване на авторитети вместо на експериментални проверки или дедуктивни изводи. Движението в своя зародиш е по-скоро хумористично „тролене“ на научните среди, отколкото някакви промотиращи псевдонаука глупаци. С книгата „Земята не е кълбо“ обаче нещата излизат извън контрол, защото тя става… голям хит.

Причината за голямата популярност на книгата на Роуботъм и породилото се впоследствие „движение на плоскоземците“ е, че някои хора виждат възможност да се закачат не само с псевдонауката в академичните среди, а и с нещо много по-значимо за времето си – с християнската религия. Но как и защо? В историята, както цитирах в началото, няма свидетелства за това християнската църква или нейни видни представители да са отричали, че Земята е кълбо. Защо тогава книгата на Роуботъм се явява начин за тролене на Църквата?

Всичко тръгва десетилетия по-рано от французина Жан-Антоан Летрон (1787-1848), който е бил силен атеист или по-скоро да речем „антихристиянин“. През 1834 г. той написва „За космологичните идеи на църковните отци“. В тази книга археологът буквално лъже и маже по адрес на видни исторически личности, като се опитва да интерпретира техни думи по начин, по който да ги изкара пълни глупаци – досетихте се, че уж са вярвали, че Земята е плоска. Дори с нищожна научна стойност, подобни твърдения и интерпретации се ловят много лесно от хора, които обичат да се подиграват (в случая на Църквата). За тях не е важно каква е истината, а е важно противника да бъде омаскарен.

Успешна подкрепа на трудовете на Летрон се получава от американският писател Уошингтън Ървинг, когато няколко години по-рано публикува книгата си „Христофор Колумб“. Писателят е добре известен с художествените си интерпретации и силни украсявания на известни исторически събития и личности. Конкретно в тази своя книга има пасаж, в който се описва реално събитие – как младият Колумб е говорил пред трибунал на Инквизицията. Украсата идва от това, че с цел да покаже колко са били ретроградни инквизиторите, всички те са описани като вярващи в това, че… Земята е плоска.

Сборът от книгата на Ървинг и книгата на Летрон дават основание (повече от един източник) на тролещите Църквата да… познахте, да се подиграват и да лъжат как вярващите едва ли не са пълни глупаци. Самите автори са били достатъчно авторитетни, за да могат лека-полека да се прокраднат и да бъдат изучавани и в училищата (особено Ървинг, който е бил много реномиран автор). Голям принос за разпространението на лъжите им има Андрю Дикинсън Уайт – президент на университета в Корнъл, – който прави всичко възможно пасажи от текстовете да „попият“ в редица университетски учебници, христоматии за средните училища и енциклопедии. Част от тези литературни източници са оцеляли да бъдат цитирани и до днес.

А какво се случва когато една лъжа бъде повторена много пъти? Да, хората започват да ѝ вярват. Ето защо и книгата на Роуботъм става хит – купуват я не само неговите последователи, не само кръговете на антихристияни, които разпространяват лъжи по темата, но и… да, повярвали християни. Тази книга – правдоподобно изглеждаща научна теория – се явява спасителна сламка за подобни наивници. От една страна са повярвали на лъжите на Ървинг, Летрон и последователите им, а от друга страна са повярвали и на лъжите на Роуботъм. Какво по-нормално нещо има от това човек, който може да бъде излъган по един начин, да може да бъде излъган пак по друг? Нарояването на подобни „калитковци“ налива вода в мелницата на антихристияните, а Църквата не успява да реагира достатъчно бързо на тази… да я наречем атака към нея.

Роуботъм естествено монетизира труда си и изкарва сериозни пари от книгата си. Неговите преки последователи също, като организират движение с членски внос. След неговата смърт дори правят списание (Елизабет Блънт го поддържа в началото на 20 век). Както всяка глупост, естествено и тази лека полека отшумява и замира. Хуленето на Църквата по тази линия продължава дълги години, но с отмиращи функции и членове на различните организации са не повече от няколкостотин души общо по целия свят. Някак си се съхраняват през годините, но по-скоро „колкото да не загине“, отколкото да се развива. Посятата лъжа за ретроградната Църква обаче си остава и до днес.

А какво е всяко ново нещо? Да, добре забравено старо. С навлизането на интернет и лесната комуникация между хората, бавно но сигурно се зараждат всякакви идиотщини и се възраждат всякакви идеи от миналото. Така и през 2004 г. в един интернет форум започва да се дискутира темата, което пет години по-късно рефлектира във възстановяването на движението на плоскоземците. Ядрото от повечето членове естествено са кибици, майтапчии и тролове, като не отричам възможността да има и истински вярващи глупаци покрай тях.

Е, това е и моята крайна оценка. Поддържането на движението на плоскоземците днес е просто един от клоновете на движения, които продължават да тролят християнската религия (и религиите като цяло) – например „Църквата на летящото спагетено чудовище“ и подобни. Идеята на водачите на днешното движение на плоскоземците е за да се поддържа жив мита, че католическата Църква е била ретроградна. Агресивността им в интернет пък е опит да се покаже, че много идиоти уж продължават да вярват на подобни глупости. Е, разбира се не е само това – има и огромна маса, които го правят просто за майтап, а не със зла умисъл (може би повечето са такива). Тоест става дума за нищо повече от интернет спам като всеки друг fake news.

Това е според мен и моя прочит на хронологията историята на модерното движение на вярващите в плоската Земя. Цялата им идея отначало е била да покажат как злата Църква е пречила на добрата Наука – нещо, което не е вярно, защото двете винаги са се развивали и еволюирали заедно. После с появата на интернет става пълен миш-маш.