C, PHP, VB, .NET

Много често хората преповтарят един мит, в който се казва, че лошата църква е спирала науката през Средновековието. И няма как покрай това да не се спомене абсолютната опорка в защита на тази теза – това, че са отказвали да приемат, че Земята се върти около Слънцето. А всъщност… не е било съвсем така.

Идеите за хелиоцентризма (Земята се върти около Слънцето) започват още в Древна Гърция. Първи за това говори ученият Аристарх Самоски 4 века преди новата ера. Последователите на неговите идеи през следващите векове обаче са били изключително малко. Почти всички древногръцки учени се застъпват за идеята за геоцентрична система (Земята е център на Вселената). Все пак по онова време говорим предимно за философии и недоказани теории, а не за проверими научни експерименти. Така неслучайно (да речем „по наследство“) философията на Геоцентричната система настъпва в християнския свят първа чрез трудовете на Клавдий Птолемей през 2-ри век. Този модел постепенно през вековете се развива със свой математически апарат, който впрочем изглежда доста правдоподобен и описва с доста висока точност движението на много познати небесни тела. Разбирайте, че като говорим за „Геоцентризъм“ не трябва да си представяме само и единствено някакво вярване на група ретроградни църковни „коне с капаци“ – то всъщност си е една стройна за времето си теория, която е подкрепена от правдоподобно изглеждащи за времето си научни трудове.

Първи по-широк отзвук на идеята за хелиоцентризъм в християнския свят дава немският учен Николай от Куза (Николай Кузански) чак през 15-ти век. Не защото дотогава са били забранени подобни изследвания, а просто защото на никой не му е хрумнало да се търси алтернатива на геоцентризма, който (повтарям) си е изглеждал напълно правдоподобен от научна гледна точка. А Николай от Куза е немски учен, философ и… много високопоставен църковен деятел – бил е ръкоположен за кардинал в римокатолическата църква. Абсолютно никой не го е преследвал за идеите му – напротив, те са предизвикали огромен интерес в църковните среди. Впрочем (за колегите ми математици) този човек е и един от основоположниците на диференциалното и интегрално смятане (идеите му за безкрайно малко и безкрайно голямо). Конкретно за хелиоцентризма идеята се приемала като много интересна, но към онзи момент несериозно подкрепена от математически апарат, т.е. няма как да бъде приета като нещо повече от екзотична философия.

Много работа по възраждането на хелиоцентричния модел свършва Йохан Региомонтан, който за съжаление умира едва на 40 години. Той е основател на една от първите обсерватории в Европа (1471 г.). Неговите небесни карти намират изключително широко приложение в корабоплаването.

Големият тласък на хелиоцентризма в християнския свят идва от добре познатия Николай Коперник, който сам пише, че е вдъхновен от трудовете на Региомонтан. Той освен астроном и лекар е бил също така католически каноник (специалист по църковно право). Първият си труд свързан с хелиоцентризма се нарича „De Hypothesibus Motuum Coelestium a se Contitutis Commentariolus“ и е изпратен в лично писмо за одобрение от папата през 1515 г. Вторият му и по-обширен трактат „De Revolutionibus Orbium Coelestium“ е публикуван през 1543 г. – малко преди смъртта му (починал от естествена смърт на 70 г.). Никой никога не го е преследвал и обвинявал в ерес. Напротив – всичките му астрономически трудове са предизвиквали сериозен интерес както в научните среди, така и в църковните. При трудовете на Коперник вече може да се говори за появата на същинска хелиоцентрична теория.

Следва неизбежно историята на Филипо Бруно, който приема монашеското си име Джордано. Още като младеж се проявява като много добър преподавател и последовател на идеите на Коперник. Бил е много харизматична личност и бързо печели слава в академичните среди. Младият крал Анри III е запленен от великолепното му ораторско майсторство, с което Бруно си осигурява финансова независимост и широка трибуна за публикуване на редица трудове свързани с философията, математиката и теологията. Част от тези трудове са свързани и с хелиоцентризма.

Проблемът на Бруно и неговото изгаряне на клада са с формални причини „еретически вярвания“, като за част от тези вярвания са описани и възгледите му за хелиоцентризма. Истинската причина за убийството му обаче е далеч по-прозаична – Анри III, чието протеже е Бруно, е един изключително мразен във Франция крал. Той се възкачва на трона чрез масова чистка на хугеноти (известната Вертоломеева Нощ), а самото му царуване през цялото време протича в меко казано държавен хаос, а като черешка на тортата и подновена война с Англия. След като краля е убит през август 1589 г., започват преследвания и арести на всичките му приближени с цел да се смени коренно държавната власт (извършен е преврат). Гоненията за съжаление не подминават и Джордано Бруно. За всеки арестуван приближен до бившия крал се скалъпва каквото може обвинение и следва смъртна присъда. През февруари 1600 г. Бруно, както и много други близки на бившия крал, изтърпява своята по особено мъчителен начин. Обвиненията са тотално скалъпени по политически подбуди – всичко е била чиста политическа чистка след държавен преврат. Църквата в размирна Франция тогава е била употребена като правен инструмент за узаконяване на въпросния преврат, и не е вярно, че самата тя е гонила изрично учени заради вярванията и теориите им. Да, в Средновековието църквата за добро и за лошо е участвала активно в политиката.

Следващият популярен учен-хелиоцентрик е бил великия Йохан Кеплер. Той публикува редица трудове свързани движенията на звездите. Счита се за създателя на т.нар. „небесна физика“. Проблемите на Кеплер с църквата са свързани не с научните му трудове, а с религиозните му вярвания. Той е бил лутеранец (протестант), отказвал е публично на няколко пъти да приеме католицизма и това естествено не се е харесвало на църквата. Тази религиозна битка е докарвала не една и две материални трудности в живота на Кеплер (бил е прогонен от Грац). Но трудовете му не са били забранявани и той не е бил заклеймяван за тях – напротив, предизвиквали са огромен интерес и са достигали голям отзвук навсякъде, дори по времето, в които е живеел бедно и не е имал средства да ги издава масово. Стига се до там, че в крайна сметка привлича вниманието на император Рудолф II и получава висок пост (главен математик) в царския дворец (тогава Кеплер издава и най-значимите си трудове). Йохан Кеплер твори активно най-вече след 1595 г. до смъртта си през 1630 г., т.е. по и след времето, по което Бруно е изгорен на клада. Ако църквата тогава е преследвала хелиоцентрици за това, че са еретици, то несъмнено Кеплер е трябвало да бъде гонен, нали така? А той не е.

Е, вече стигнахме и до Галилео Галилей – един пламенен последовател на идеите (съжалявам, че го натяквам, но към онзи момент са били просто неприета от научната общност теория) на хелиоцентризма, този път живеещ Италия. Първоначално кардинал Роберто Белармино отказва на Галилей да публикува предложените трудове свързани с хелиоцентризма (1616 г.), защото лично той ги считал за интересна математическа гимнастика, но не вярвал, че наистина отразяват реалния свят. Това силно огорчава Галилео и го озлобява. Тук не говорим за обвинения в ерес, а за отказ за публикуване (и да, по онова време това си е било еквивалентно на забрана, защото всичко свързано с книгоиздаването е било монополизирано). Не много по-късно обаче (през 1624 г.) лично папа Урбан VIII кани Галилео на аудиенция, по време на която му поръчва да продължи с трудовете си (тоест финансира го). През следващите години папата се интересува активно от делата на Галилей за хелиоцентризма и в крайна сметка се стига до поръчка за написването на известния „проблемен“ труд „Диалог за двете значителни системи на мирозданието“. Да, за много хора звучи странно, но всъщност книгата, заради която Галилео е осъден, е написана по поръчка на самия папа.

„Диалог за двете значителни системи на мирозданието“ е трябвало да бъде съчинение, в което да се изложат тезите за двете системи под формата на диалог между трима философи – нещо като теза, контратеза и синтез. За имена на философите Галилео избрал „Салваци“ за хелиоцентрист, „Симплицио“ геоцентрист, а „Сагредо“ е трябвало да се включи в ролята на неутрален. Това, което всъщност направил Галилео като краен резултат, е че брутално и арогантно осмял Симплицио – буквално му се подигравал, като го вкарвал в положение сам да се самозатапва с изказванията си. Противоречиво е и самото име на философа, защото думата „Симплицио“ означава „прост, елементарен“. Това разбира се не спазило духа на поръчението на папата да бъде написана книга, която представя теориите по безпристрастен начин. Но не това бил големият проблем. Другият, много по-голям, бил това, че известно изказване на самия папа е било включено в книгата като думи изречени от… Симплицио…

Е, сега може да си представите как е било прието в църковните среди на силно консервативна Италия някой да се подиграва не на кой да е, а на самия папа и да поставя негови думи в устата измислен глупак на име Симплицио. Приели са го като брутална гавра насочена към авторитета на папата – и то впрочем си е било точно това. Така през 1633 г. Галилей е бил осъден на доживотен домашен арест и трудът му е бил забранен. Вероятно не са го убили заради иначе голямата му популярност – това вече е трудно да знаем.

Хулиганското поведение на Галилей и последиците от него получават много широк отзвук по целия католически свят. В църковните среди наистина се заражда течение за отрицание на хелиоцентризма – започнало да се гледа на учените, които го изповядват, като на бунтари, които подкрепят Галилей в личната му война с църквата. Дори почитаният от всички математик и философ Рене Декарт (силно набожен католик) временно (за няколко години) се отказва да публикува свое философско съчинение, което иначе е било одобрено (публикува го няколко години по-късно раздробено на части).
Галилео Галилей е реабилитиран посмъртно чак през 1741 г. от папа Бенедикт XIV сред получаване на първото категорично доказателство, което оборва по безспорен начин теорията на геоцентризма. Това обаче не означава, че през тези над 100 години е имало някаква изрична забрана на хелиоцентризма. Напротив – всъщност точно в този период Исак Нютон работи активно по темата за движението на планетите и в крайна сметка като синтез от част от многобройните си трудове извежда своята популярна теория на гравитацията през 1687 г.

Та това е историята за хелиоцентризма и търканията му с „ретроградната църква“. Това, което може да се каже, е че заради изцепката на Галилей е вярно, че църквата не е гледала с добро око на хелиоцентризма през доста дълъг период от време. Това не значи, че тя е забранявала науката и я е възспирала.