C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Връзката между математиката и лингвистиката

Публикувано на 13 юли 2011 в раздел Математика.

Обикновено хората, които се занимават с хуманитарни науки са силно негативно настроени към точните и обратно. В частност дори при учениците силните по литература са слаби по математика, а силните математици са слаби по литература. Тази слабост пък от своя страна се оказва причина за агресивно поведение и отричане на полезността на „вражеската наука“.

Именно тези теми дискутирали на симпозиум учители от средното образование и някои видни български професори. Сред тях бил и математикът проф. Брадистилов. Зародил се спор между него и учителка по руски език. Той твърдял, че е методически правилно всеки закон да е логически обоснован и изграден на строга аксиоматична база, а учителката твърдяла, че логическата обосновка не е нужна и всички правила просто трябва да се помнят наизуст, като използването им е обикновена рутина и това е по-ефективно от правенето на бавен и труден логически извод. В един момент спорът прераснал в откровено заяждане. Накрая професорът решил да се избъзика:

– Ще ви докажа, че математиката и математическата логика има приложение дори и в обучението по руски език. Например вие учите децата, че в именителен падеж на КТО отговаря ЧТО. После, когато учите творителен, вие ги учите да задават въпросите КЕМ и ЧЕМ. Ето как с помощта на математиката може да се спести усилието да се помни поне един от тези въпроси…

Проф. Брадистилов извадил тефтерче и записал следното:
КТО = ЧТО
КЕМ = x

=> x.КТО = ЧТО.КЕМ

=> x = ЧТО.КЕМ/КТО

=> x = ЧЕМ
– Ето виждате ли – продължил проф. Брадистилов – просто тройно правило и намерихме, че на КЕМ отговаря ЧЕМ. Ще кажете, че спестихме на децата помненето на някакви си три букви, но замислете се, че три букви тук, три букви там и накрая ще стане огромна библиотека…

Слисаната учителка всъщност приела този бъзик много насериозно и не разбрала, че професора се шегува. Впоследствие се опитала сама да приложи същия трик за родителен падеж (КОГО-ЧЕГО), но естествено не ѝ се получило. Оказало се, че и при другите падежи не се получава. Даже отишла да се консултира с професора и го попитала „защо не работи“. Тогава той развеселен я успокоил:

– Другарке, в случая и този ваш контрапример не ми остава нищо друго, освен да се съглася с вас – наистина често ни се налага да учим наизуст…

Учителката останала горда, че „показала на професора, че тя е права“.

 



Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*