C, PHP, VB, .NET

В общи линии още от своето създаване Java винаги е търпяла критики към своята библиотека за работа с дата и час. Стандартните класове java.util.Date и java.util.Calendar имат редица проблеми:

• Сбъркан дизайн: например Date не е дата, а е всъщност timestamp, месеците започват от 0. Дори да свикнете с това, дните пък си започват от 1. И т.н.;
• Много трудна работа с часови зони;
• Не можете да имате стандартни неща като дати без години, часове без отчитане на секунди и т.н.;
• Няма вградена синхронизация за работа в многонишкова среда.

През годините паралелно с JDK се е развивала една библиотека наречена Joda, която решава тези проблеми. В крайна сметка с Java 8 се въвежда пакета java.time, който е с работно име JSR 310 и е базиран на библиотеката Joda, но има известни разлики с нея. В тази статия ще разгледаме именно JSR 310, защото от тук нататък това ще е стандартната библиотека за работа с дата и час в Java.

Четирите най-основни класа за работа с java.time са: Прочети още…

.

В това упражнение доработваме програмата от миналото упражнение като я правим клиент-сървър приложение. Ще направим клиент, който ще се свързва със сървъра и ще му изпраща пациент (Patient). Сървърът ще излекува пациента по съответния ред и ще върне обратно на клиента Report. Сървърът ще е направен така, че да може да обслужва много клиенти, но не едновременно, а един по един.

По сървъра редакциите са основно върху main метода на класа на създаденото преди това приложение. Това, което трябва да направите, е: Прочети още…

.

Java ни предлага механизъм, наречен сериализация на обекти. При него даден обект се представя като бинарна поредица съдържаща описание на класа на обекта и неговите конкретни данни (член-променливи). Така получената бинарна поредица може да бъде изпращана чрез ObjectOutputStream – например да бъде записана във файл, да бъде изпратена по мрежата до друг компютър и т.н. Четенето на обекта се осъществява чрез прозцес наречен „десериализация“ – при него обекта се възстановява в паметта в оригиналния си вид. Извършва се чрез ObjectInputStream. Най-важното за процеса на сериализация-десериализация е, че те са платформено независими, т.е. няма проблем да е сериализиран на един компютър и да бъде десериализиран на друг, който е със съвсем различни характеристики (дори и различна Java виртуална машина). Прочети още…

.

Тук представям разширен вариант на задачата от упражнение 10. На практика са решени всички поставени допълнителни задачи. Кода на много места може да се изчисти и да стане по-лесно четим, но се надявам и така да е достатъчно разбираем. Вмъкнати са следните допълнителни функционалности, които подобряват предишната задача:

• GPOffice вече е самостоятелен клас;
• Създаден е клас Report. При всяко посещение в стая с лекар за пациента се изготвя доклад за извършената дейност. После обратно в GPOffice докладите се сливат в един общ (метод mergeWith). За целта е променена логиката на метод nextPatient() – вече връща доклад за следващия пациент;
• Няма хвърляне на изключения и не се утежняваме с try-catch блокове;
• MedicalRoom и HospitalRoom вече са наследници на клас Room, с което структурата им става по-ясна;
• Вече можете да вкарвате всякакви диагнози на пациенти, а не само предварително дефинираните. В MedicalRoom и HospitalRoom ще бъдат лекувани само тези болести, които са възможни (possibleCures), а непознатите няма да бъдат разглеждани;
• Две болести (Diagnosis) приемаме за еднакви, ако имената им съвпадат – не обръщаме внимание на цените. Тоест ако даден пациент е болен от болест A и си мисли, че тя струва X лева, това не значи, че в болницата ще му струва толкова – може да е по-евтино или по-скъпо. Реализирано е по този начин, защото се стремих да намаля количеството код. Реално в масива с болести на пациента (sicknesses) не е нужно да се пази цената, а само името на болестта, но в случая преизползвах вече готовия клас (което следва и по наследство от решението на оригиналната задача);
• Двама пациента приемаме за еднакви, ако са с едно и също име и ЕГН. Заболяванията им и болестите им не се взимат под внимание при сравнение на обекти;
• GPOffice няма опашка с пациенти – такива има само при MedicalRoom и HospitalRoom. За опашката пред GPOffice се грижи main метода;
• Пазим дълга (debt) на пациентите на две места – веднъж в репорта му в GPOffice и веднъж в статичния ArrayList debtors. За конкретната програма не е необходимо това дублиране на информация, но го запазих заради продължението от предишната задача.

Решение: Прочети още…

.

В това упражнение продължаваме задачата от уражнение 9. Ще я разширим и ще поправим някои нарочно допуснати в миналия час грешки. Вземете сорс кода от упражнение 9 и променете основния клас да е с име Upr10. Прочети още…

.

В това упражнение се разглеждат структури от данни. Използват се ArrayList, LinkedList и HashMap. Прочети още…

.

Както повечето други езици, и в Java присъства изброим тип. Чрез него можем да създаваме собствени типове данни – такива с предварително предефинирани стойности. Реално зад ключовата дума „enum“ стои реализиран клас, т.е. изброимите типове всъщност са обекти. Ето и нашия първи пример – създаваме изброим тип „оценка“ с шест възможни стойности: Прочети още…

.

Множествата са по принцип по-прости структури спрямо речниците. Те се базират на един основен интерфейс Set. Докато при речниците имахме комбинации от Key и Value, при множествата има само един единствен елемент, който е едновремено Key и Value. Или казано по друг начин множествата са речници при които всяко Value се използва за Key само за себе си. Веднага можете да се досетите, че е много лесно един Set да бъде реализиран чрез Map – например ако подавате един и същи обект за Key и Value в който и да е Map, той ще работи като Set.

С казаното дотук не е изненада, че в Java популярните имплементиращи интерфейс Set класове HashSet, LinkedHashSet и TreeSet всъщност използват именно HashMap, LinkedHashMap и TreeMap вътре в себе си. Например извиквайки метод add на един HashSet, той извиква метод put на вградения в него HashMap, като му подава параметри put(yourObject, dummyObject), където yourObject е вашия обект (използва се за key), а DummyObject e вградена в HashSet референция към следното: Прочети още…

.

Map е един от често използваните интерфейси в Java. Чрез него се реализират т.нар. „речници“. В речниците имаме записани двойки от стойности (ключ, стойност). Целта е да успяваме много бързо да намираме стойността, търсейки по чрез нейния ключ. Много често по интервюта за работа се задават въпроси свързани с класове, които го имплементират. Прочети още…

.

Задачата е за подготовка за контролна работа. Даден е файл с математически задачи, който има следната структура (показано е примерно съдържание): Прочети още…

.