* Няколко подхода за решаване на проблема с бездомните кучета
Публикувано на 14 юли 2011 в раздел Кучета.
Понеже за пореден път се сблъсках с ефекта „изкривена логика„, реших пак да се включа в дискусията „бездомни кучета“. Ще изброя най-общите подходи за решение на проблема и съответно ще коментирам личното си мнение за всеки от тях.
- Осиновяване – Най-хуманният, най-ефикасния и най-оптимистичния подход е кучетата да си имат дом със стопани, вместо да се шляят по улицата. Същевременно с това той е най-скъпият, най-нереалистичния и най-трудния. Обикновено това е само малка частична мярка, която съпътства останалите. Досега не е постигнат мащабен ефект дори в най-богатите държави;
- Евтаназия – много ефективен и евтин, но същевременно брутално варварски и аморален начин да няма кучета по улиците. Не би трябвало да се счита за нормална практика за което и да е общество, което в развитието си е преминало успешно средата на 20 век. За съжаление все още хора с подобно мислене съществуват дори и в развитите държави;
- Приюти – Много скъп, но ефективен начин за справяне с проблема по възможно най-хуманен път. Добрите приюти обаче изискват създаване на условия за съществуване, които обикновено са непосилни за по-бедните държави. Евтините приюти с лоши условия пък израждат практиката в дори по-лоша от евтаназионната. Разликата между добре организиран и лошо организиран приют за кучетата е същата както разликата между хотел и затвор за хората;
- Кастриране и връщане – Това е добър и дългосрочно ефективен метод, който обаче не дава никакви краткосрочни резултати. Последното обикновено води до неодобрение в обществото и често методиката се компрометира като „по средата на изпълнение“ спира да работи. Това впоследствие води до нужда от „рестартиране на процеса“ и започване от начало. Правилното изпълнение на този метод е „без прекъсване“, а кастрацията трябва да е колкото се може по-мащабна на първоначален етап;
- Естествен подбор – неправенето на нищо по въпроса е естествено най-евтиният начин за продължаване напред. С изключение на последните стотина години, човечеството досега е живяло в синхрон с животните и уличните кучета никога не са били считани за сериозен проблем. Те станаха задълбочаващ се проблем едва в последните 50 години с прогресивно нарастващата урбанизация. В България в частност истерията по въпроса започна през 90те години и то основно в град София, който започна да се пренаселва. Тоест твърдя, че проблемът с бездомните кучета е пряко свързан с проблема на пренаселването на градовете. Затова оставянето на кучетата в условия на естествен подбор в пренаселена градска среда е най-лошата възможна мярка. За по-малките градове и особено села обаче, тя може би е оправдана.
Съвсем естествено, като по-бедна страна, България е избрала подхода „кастриране и връщане“. Само, че както в много други неща, така и тук при нас методът е „побългарен“. А именно:
- Кастриране и връщане „къде да е“ – След като бъдат кастрирани, кучетата трябва да бъдат връщани на местата, от които са взети! Причината за това е познатата от учебниците по биология за най-малки деца – „борбата за територия“. Бездомните кучета, както всеки друг хищник в природата, се бори за намиране на обособена своя територия за съществуването си. Именно „парцелирането“ на кварталите между самите кучета води до тяхното укротяване и впоследствие напълно мирно съжителство с гражданите. Когато обаче едно куче бива взето от едно място и преместено на съвсем ново, непознато за него, то естествено ще направи всичко възможно, за да оцелее. Това неминуемо води до „война“ между него и другите кучета в района, която от своя страна води до „преорганизация на териториите“ им (съпътствана с бурно недоволство на гражданите). Именно по този начин се форсира размножаването им, защото кучета настъпват в нови територии владени от обратния на тях пол!
Затова впрочем критиките на хората срещу общината в София са напълно основателни. Кастрационната програма е слаба (няма достатъчен капацитет, т.е. се кастрират се прекалено малко кучета за единица време), а връщането е „къде да е“. По този начин се оказва, че в България е въведена антимярка. Съвсем спорно е дали тя помага малко или вреди малко. Аз съм на мнение, че слабо вреди на положението, но за сметка на това хората компенсират с варварство (тровят горките животни). Още повече – на мнение съм, че нарочно се прилага по този вреден подход, защото институцията за решаване на проблемите с бездомните кучета не цели да ги разреши, а цели да се самоиздържа.
А доказателството за това, което казах по-горе, се появи за пореден път пред моя блок точно тази сутрин:
На Столична Община и организациите, на които те прехвърлят отговорността си, изказвам „благодарности“. Същите „благодарности“ изказвам и на съседните общини, които редовно извозват бездомните си кучета в София. А на кученцето (което беше много добричко, но страхливо, защото беше бито) искрено пожелавам да си намери по-добро място за живот, далеч от хората-варвари.
Към евентуални коментари с твърдения, че „собствениците на кучета са виновни“ ще остана безмълвен и то с основателна причина. Собствениците на кучета са „хора, които отглеждат кучета“. Частично те работят по първата мярка, за което ги адмирирам! А за идиотите, които изхвърлят кучетата си на улицата – за тях мога да кажа само, че ги мразя, даже повече отколкото ги мрази цялото общество – те не са „собственици на кучета“, защото те нямат куче! Но дори и да ги има – хората, които изхвърлят кучетата си на улицата са незначителен проблем! Ако имате обратно на това мое мнение, то ви препоръчвам да направите един елементарен експеримент. Разходете се по местата, където хората си разхождат кучетата, пребройте ги и измерете отношението между „породисти/изглеждащи породисти“ и „безпородни“. След това сметнете същото отношение при бездомните кучета. Ще видите, че улични породисти/изглеждащи породисти няма, а хората предимно отглеждат точно такива…
П.С. А замисляли ли сте се като решим „проблема с бездомните кучета“, какво ще стане с „проблема за разможаването на уличните котки“? А после какво ще стане с „проблема за размножаването на мишки“? Нищо чудно после и пилетата да поизчезнат. Изобщо – сигурни ли сме, че „проблемът“ трябва да се „разрешава“ и не е ли по-добре да се направи един по-задълбочен поглед към развитието на човечеството като цяло?
Няколко неща по темата:
1. В абзаца, където си писал думата „форсира“ не разбрах как така ще се повиши раждаемостта, като песовете вече са кастрирани.
2а. Често се съвокупляват „породисти“ домашни с „безпородни“ и резултатът е „софийски подобрен помияр“ – куче, което взима и здравите гени на примерно доберман и става още по-опасно.
2б. Собствениците на „породисти“ домашни не ги кастрират умишлено и злонамерено. Те повечето искат да има и улични, за да се разконцентрира вниманието на обществото, дори за това да не ги карат да прибират изпражненията им, защото така и така имало и на улични.
3. Няма никъде проблем с бездомни котки или не е имало никога в такива мащаби. Котките дори са полезни срещу плъхове.
Заключение. Евтаназия и само евтаназия ще реши проблема. Нека псетата бъдат събрани и убити хуманно така както се убиват хуманно прасетата, които ядем. Иначе след войната Англия например избива псетата си, използвайки дори огнестрелно оръжие (средата на 20-ти век, нали).
За собствениците на некастрирани кучета – 20 пъти по-висок данък отколкото за кастрирано. Всички кучета с намордник извън къщи.
Жестоки присъди (месеци ефективно затвор + хиляди левове материално обезщетение на жертвата) за наглеци като 40-годишния Ерол Халим, чийто пес излиза на улицата и нахапва жестоко 8-годишно момче и 72-годишен дядо на улицата, които се жертва за да спаси детето.
1. Кастрираш едно, но разместваш другите, некастрираните. Те от своя страна правят каквото правят. Ако се кастрираше масово (струва повече пари накуп, иначе е същото) нямаше да е проблем.
2а. Не е толкова често, колкото си мислиш. Когато улична кучка се разгони и премине в чужда територия около нея се образува глутница. Домашните кучета (изключае мощните породи, които обаче много рядко биват пускани от каишка извън дворовете си) нямат шанс там.
2б. ПЪЛНИ глупости.
3. Защото никога не е имало решен проблем с улични кучета.
Заключението ти както съм написал в самата статия е решението на 40те години на 20ти век. За щастие вече сме в 21ви и хората са стигнали до по-елегантни.
За присъдите съм съгласен! За мерките, които предлагаш – не напълно, а само частично да – за съответните случаи.
Има има.
Наскоро в нашата махала се появи едно, определено домашно куче, не знам каква порода точно – не ги познавам, но породисто. Явно, понеже се е разболяло – трудно ходи, задникът, който го е гледал го е изхвърлил.
Често се изхвърлят и малки кученца, но ако не ги осинови някой, не оцеляват.
Преди, когато на територията на спортната база на Спортната академия кучета разкъсаха спортистка, водачът на глутницата беше някакво дого аржентино, явно пак изхвърлено от някой боклук на улицата.
Божо – мисълта ми е, че не те са проблема. Инак примери сигурно ще се намерят много.
1. Да, кастрирането за да има смисъл трябва да е масово, но то така и така няма смисъл. Ако животинския вид „canis pomiaris“ е ценен, то трябва да се развъжда. Ако не е ценен и дори вреден и опасен, трябва да се унищожи, а пък с кастрирането така или иначе (идеята поне е такава)трябва да изчезне, ама след 15-тина години. Просто дотогава трябва да преживеят по улиците останалите 10000 псета и то да ги изживеят в мъки.
А разните там организации няма да допуснат песовете да изчезнат и ако трябва тайно по домовете си ще развъждат кучета (или при родителите си на село) и на 1-годишна възраст ще ги пускат на улицата (в София) и ще казват „Ами не знаем от къде идват, ама дайте да не ги убиваме, а да ги кастрираме и да чакаме още 15 години да умрат“.
Т.е. има смисъл само масовата евтаназия.
2а. Трудно ще установим колко е често. Но ако бяха евтини ДНК-тестовете и имаше пълна информация за всяко домашно куче, вкл. ДНК, щях да се изкефя от това да бъде глобен с 5000 лева собственика на куче, за което се установи, че е баща (или майка) на заловено „ново“ улично псе.
2б. А ти конкретно събираш ли фекалиите на песа си? Или смяташ, че няма нужда? Кастрирал ли си песа и ако не – защо?
3. В Западен ЕС няма кучета и почти няма котки, а има в парковете патици, лебеди, зайци и катерички.
За кой се смяташ, че си ти, че да определяш кое в този свят е полезно и кое не е? Само полезните за теб неща ли са важни?
За неосведомените – домашните кучета боледуват значително по-често от уличните в следствие на генетични дефекти породени от евгениката на развъждането на породите (казвам това от личен опит и наблюдение, бидейки запален кучкар – официалното становище на организации и развъдници е коренно различно). Поради тази причина можете лесно да забележите, че хората масово кастрират кучетата си, когато те станат на 4-5-6 години. Последното важи отчасти за мъжките (укротяване на агресивността), но изключително много за женските – там наистина явлението е масово! Причината е, че в последните години мастита и рака на яйчниците при домашните кучета буквално се превръща в епидемия.
Впрочем моето куче ще бъде кастрирано тази година след месец или зимата. Цялото кучило, което имах, е раздадено на добросъвестни собственици, предимно мои роднини и добри приятели. Кучето ми НЕ сере по тротоари, улици или пешеходни алеи. Ако това докато беше малко се случваше, то след него винаги е било почиствано.
Нека този път вместо да отговарям какъв съм аз, че да определям как трябва да бъдат нещата, да използвам готов материал, който както е описано в подзаглавието е „Гневен изблик на една софиянка, която иска правилата да се спазват“
http://www.dnes.bg/redakcia/2011/04/11/kucheshka-istoriia.115601
Приятно четене и на 800 коментара :-) сред които има на кучкари
Аз няма да мога да убедя никой булгаристанец (ползвам твоя любим израз), че трябва да си почиства след песа си винаги, дори и ако е върху тревна площ. Надявам се високите ефективни глоби в бъдеще да убедят всички кучкари в това, както и на каруцарите с конете. Иначе много обичам коне, ама наистина много.
Дори мнението да е на изтъкнат професор, ако бъде смесено и разбъркано в една просташка дискусия, то също ще започне да звучи просташки. В случая хубавото е, че в интернет простащината в дискусиите взима връх над всичко останало. Хората в реалния живот са доста по-културни и по-сдържани.
И ако има нещо вярно в статията, то със сигурност е нейният старт. И то не, защото тезата е вярна, а защото продължават в пресата да бъдат тикани мненията на хора, които мразят собствената си родина. Липсва ни национално чувство, но ни липсва и алтернативно такова. Няма любов към България, няма любов към великия СССР, няма и любов към новия велик ЕС, и САЩ не бива обичан. Българите не изпитват чувството „любов“ въобще. Докато е така дискусиите на тема „морал“ са излишни.
П.С. Ако не разбра какво казах – авторката просто живее в който и да е друг свят, но не и нашия. Лесно е да се направи от мухата слон, когато е на думи. Аз също живея в тази държава, при това до парк, и нещата, които тя е описала просто очевидно не са вярни, не и в апокалиптичната степен, която се опитва да внушава. Още повече – живея в цитирания от нея „Долен Лозенец“ и това, което е написала за улиците в него е ОТКРОВЕНА ЛЪЖА. Аз кучешко лайно не съм настъпвал откакто се преместих да живея там – вече може би шест или седем години – а преди ми беше навик (бетониран квартал). Но ако на някой обаче му се прииска всячески да са вярни… сигурно ще успее от десет дерета кучешко лайно да извади. Последното впрочем не е толкова лошо, защото по-доброто място за лайненцето е в дерето, а не на тротоара.
Ако в последния пост има нещо вярно, то това е вероятно местожителството на блогъра, но не и чистотата на квартала му, защото и аз съм минавал оттам и съм виждал.
Авторката на статията в днес-бг иска да живее в по-добър свят и се бори за такъв, така както са се борили Ботев и Левски, така както са се борили срещу комунизъма други хора. Те не са обичали Османската империя, не са обичали ссср, обичали са България.
Тя иска да живее в Швейцария на Балканите, но уви, има и доста хора, които искат да живеят в реалния „нашия“ свят с кучешките изпражнения. Те не ги и виждат вече, защото са свикнали с тях. Или пък имат тренирано и набито око и ги заобикалят умело.
За жалост има и доста хора, които също много мразят цялата тая мизерия около кучетата, но са наистина „по-културни и по-сдържани“ от учтивост или от страх да не си развалят отношенията с някой. Лошото е, че създават впечатление, че и те обичат да има глутници от кучета по улиците или че поне нямат нищо против това.
Усещам една причина поради която някои си взимат домашно куче и то сравнително по-страховито на вид. Ако кучкаря се разхожда сам, просто обикновен пешеходец, никой не му обръща внимание на улицата, разминава се с хората и може би се чувства самотен и незначителен. Ама ако е с песа, всички го гледат и тръпнат дали ще благоволи да придърпа каишката, че да се разминем безконфликтно на тротоара или няма, дали песа хапе или само ше излае или както е минал през локвата преди малко, ще се изтръска и ще ме измокри. А някои лелки-бабички се разхождат с цяла гвардия от 3-4 улични крайблокови псета, които я ескортират до магазина за благодарност, че
тя ги храни и пои.
А аз искрено искам да живея на международна космическа станция на Марс, но това на този етап не е реална цел, нали?
Нищо на този свят не става с магическа пръчка. Всичко добро се постига с разум, упорит труд и разбирателство с околните. Въпросната авторка отхвърля последното, грабва меча и тръгва на кръстоносен поход. От историята отлично знаем тези методи до какво водят.
Няколко интересни идеи:
1. Ако всеки един човек се наведе веднъж дневно да вдигне боклук от земята, то аз съм убеден, че до няколко месеца ще живеем в един доста по-чист и по-красив град;
1′. Ако всеки един човек критикува мърсотията със злостни думи поне веднъж дневно, то аз съм убеден, че до няколко месеца ще живеем в една тягостна негативна и изключително неприятна обстановка;
2. Ако чистачката на блока замита пред входа поне веднъж седмично, то ще живеем в един много по-чист блок;
2′. Ако се чисти само вътре, а влизаме с калните си обувки, ние ще сме перманентно недоволни от чистачката на блока;
3. Ако кучемразците и кучелюбците направят отстъпка и всеки погледне през чуждия поглед…
3′. Ако…
П.С. Къде е мръсно и къде не е относително понятие. Наистина аз не съм от хората, които живеят „стерилно“ и „под карантина“. Улицата „Цанко Церковски“, поне в частта до парка, където живея аз, за мен си е отлична и аз съм напълно доволен от състоянието й. Може и по-добре, естествено.
Ха-ха-ха. Сигурно щяхме в разбирателство да сме още под турско, ама друго искам да споделя.
Това ако не е заблуждаване на аудиторията, задраве му кажи.
Това за отличната улица може да е истина, защото от ул. „Цанко Церковски“ номер 1, където живее Филип до парка има само една сграда, но я се разходи от ул. „Цанко Церковски“ номер 87 (близо до 120 ОУ) до парка и пак ще говорим. Разходката си заслужава, защото ще се види и една баткова къща.
Хайде стига с тия песове.
Тук ми идва наум една задача, подобна на тази на Швейк. Корен квадратен от сумата от първите девет цифри на ЕГН (десетата е функция на първите девет) на един човек дава номера на апартамента, където живее.
Възможно ли е да е роден през 20-ти век през лятото (м.м.6-7-8) в София (седма цифра от егн да е 6 или 7)?
В кой апартамент живее най-вероятно?
Толкова празни приказки не бях виждал на едно място. Нека кучемразът да ги трепе псетата наред, а кучелюбът да си ги прибира в къщи ако са му толкова мили и никой да не се меша на другия