* Неочаквани гости…
Публикувано на 01 февруари 2011 в раздел Кучета.
Прибирам се днес в сумрак. На втория етаж загасва стълбищното осветление и продължавам да изкачвам стълбите на тъмно. Пред вратата си едва не се спънах в ето тази госпожица:
Изключително добра и гальовна – страхотен сладур. Ако нямах куче щях да си я взема без да се замисля. Веднага ѝ дадох да се нахрани. Харесала си е изтривалката на вратата за легло.
А като се напълни целия вход с мастии, какво ще правим?
продължение от
https://www.cphpvb.net/berry/6709-donation-for-animal-rescue-sofia-2/
…
А най-безотговорното и малоумно е да се подслоняват улични мастии по входовете и да се хранят. Целта каква е? Да пребъде във вековете ценната порода „улична превъзходна“, която вече има наследствени умения да пресича на зелено. Те вече са толкова много, че няма място за деца по градинките. Един ден ако имаш деца, ще разбереш за какво иде реч. Сега милата ни кметица дава наши пари за приюти вместо за детски ясли. Къса от залъка на децичата, за да храни и подслонява бълхари. А после защо бягат хората от България? Ето ти една причина.
Моята философия не позволява това да определям някой като „чистокръвен“ и „домашен“, а друг като „помиар“ и „учичен превъзходен“. Примери за такива определения от живота на ХОРАТА има хиляди и в изобилие в историята. И някак си съм си взел поука от тях.
В микроплан впрочем го има същото нещо и пак в изобилие. Говорил ли си някога с клошар? А с компания клошари? Да, можеш да кажеш всичко лошо за тях. Но ще се учудиш като разбереш, че сред тях има и изключително нтелигентни хора. Такива, с които по определени въпроси не бих се осмелил да споря, защото натрупаните им знания и опит са недостижими за мен на този етап. Така, че съм се научил да не съдя, преди да видя, пипна, помириша. Същото е отношението ми към животните.