C, PHP, VB, .NET

Александър Колев е моят пра-дядо – баща на баба ми по майчина линия. Родом е от Цариброд но от семейство с изключително силни български традиции. Бил е женен за Милка от град Пирот, по прякор Тала. Ще издиря и обновя скоро с техните рождени дати.

Александър Колев навремето е бил един изключително успял търговец. И до ден днешен ако минете през Цариброд ще видите в центъра неговите две огромни масивни къщи с дюкяни, които се отличават от всичко останало. Водел е изключително успешна търговия с кожи и злато.

Дядо Сандо, както го е наричала майка ми, изключително строго спазвал традициите. Една от тях е, че е задължително да има мъжко дете за наследник. Така три пъти поред му се раждат момичета Павлина, Марийка и баба ми Люба. Запомнени са думите му към жена си:

- Ако трябва ще родиш 20, но трябва да се кара до мъжко чедо!

Все пак четвъртото му дете се ражда момче – Димитър. Децата му го описват като изключително строг, но много справедлив баща. Много е държал на уважението към по-възрастните, както и на семейните традиции. Не пропускали нито един християнски празник, а всеки обед и вечер всички трябвало да се хранят заедно – без изключения. Също така било задължително за децата му да ходят на училище и да се изучат добре.

Както вече споменах в него изключително силно изразен бил патриотизма към България. След 30те години обаче в региона много било засилено сръбското влияние. По спомени на баба ми, Александър всяка седмица ги събирал да им обяснява за България. Никога не пропускал да каже на децата си:

- И да помните – вие сте българи!

За съжаление било все по-трудно да си такъв в този географски район. Затова в средата на 30те години Александър Колев предприел изключително смела постъпка. Паралелно с работата си по търговски въпроси, когато пътувал за България бавно, но сигурно започнал да прехвърля голяма част от капитала си. Заедно с това започнал да строи и къща с магазини – леко в покрайнините на София в сегашния квартал Бъкстон. Тези дела той пазел в изключително строга тайна – не казвал на никого, дори на жена си. Това правел защото, цитирам:

- Жените не могат да пазят тайна – ще се разклюкари наляво-надясно!

Така съвсем изненадващо, един ден в който никой не очаквал, пра-дядо ми Александър събрал семейството рано сутрин и казал:

- Обличайте се добре, взимайте най-необходимото – ще бягаме в България!

Всички изживяли изключителен шок. Баба ми тогава даже се била приготвила да ходи на училище. Всякакви опити да размисли били прекъснати в зародиш. Изоставили всички имоти и преминали нелегално границата с България.

След като се установили в София, бизнесът на Александър Колев продължил да процъфтява. Освен с кожи и злато, баба ми помни, че мазето винаги било пълно с мед и орехи. Бил може би най-добрия търговец на кожи в района на София.

Когато комунистите идват на власт през 1944г. обаче нещата се променят. Магазинът под къщата е национализиран, но партията все пак позволява на Александър да продължи да го ръководи. Тогава обаче той събира фамилията си и пред всички гръмко заявява:

- Аз на комунистите никога няма да им работя!

Така и става – до края на живота си Александър Колев отказва да работи каквато и да е работа. В общи линии със скатаните си резерви успява не само да живее безпроблемно до края на живота си, но и оставя доста пари за наследниците си.

Спомените на майка ми за него са, че и като възрастен човек той е бил невероятно обаятелен, но изключително строг. Например често се случвало като минеш покрай него да те чукне с бастуна си отзад ниско долу към ахилеса. Когато детето каже „аууу, защо го направи бе дядо“, отговорът почти винаги бил един и същи:

- Виждам как ти шарят очичките натам – ще я направиш белята!

До края на живота си ежедневно играе страстно на табла в клуб на Славия. Оставя семейство със силни традиции и невероятен ред.