C, PHP, VB, .NET

Релационните бази от данни се появяват като понятие през 1970 от Едгар Код. Най-общо казано релационните бази от данни групират информацията по характерни признаци. За целта се използват доста близки до човешкото разбиране структури – таблици. Всяка таблица се състои от редове и колони. Всяка колона има наименование, което определя данните въведени в нея по редове, както и тип на тези данни. Обикновено имената и типа на колоните се наричат атрибути.

Както подсказва името на този вид бази от данни, освен че организират информацията в табличен вид, те въвеждат и връзки (релации) между различните таблици. За целта се използва предикатно смятане.

Когато правихме ER диаграми отбелязахме, че “Уникалното свойство за всеки обект, което еднозначно го идентифицира спрямо другите обекти в даден клас, се нарича ключ“. В релационните бази от данни това означава, че всяка колона, чийто стойности по редове са различни, може да бъде “ключова”. Например ако имаме таблица с име, факултетен номер и ЕГН на студент може да се каже, че ключови са колоните “факултетен номер” и “ЕГН”, тъй като те са уникални. Името не може да се приеме за ключов атрибут, тъй като е възможно да съществуват двама студенти с напълно еднакви имена. В релационните бази от данни обикновено се избира един от ключовете за дадена таблица и се прави първичен ключ (primary key). Той е основен инструмент за осъществяване на релации. Първичен ключ може да е съставен както от един, така и от множество атрибути на дадена таблица.

Данните по редове в релационните бази от данни се записват с определен тип. Често не е възможно да се запише дадена информация (например в момента не знаем презимето на даден служител). За целта се използва специална стойност на полето – NULL. Едно от основните ограничения в релационните бази от данни е, че първичните ключове не могат да приемат стойност NULL!

Външен ключ в релационна база от данни наричаме атрибут на дадена таблица, който съответства на първичен ключ в друга (с други думи външния ключ на таблица A трябва е сравним с първичния ключ на таблица B). Можете да приемете външния ключ като указател към първичен ключ.

Външните ключове могат да приемат и стойност NULL. Ограничението за външен ключ в релационна база от данни е, че той може да приема или стойност NULL, или стойност равна на стойността в съответстващия му първичен ключ.

Сега вече можем лесно да направим връзка ER модела на база от данни и релационния й модел:

- Класовете обекти от ER модела се превръщат в таблици.
- Атрибутите от ER модела се прехвърлят като атрибути на таблицата.
- Характеризиращите обекти също се представят като обикновени таблици, като имат външен ключ сочещ към първичния на таблицата, която характеризират.
- Подклас обекти се представя аналогично на характеризиращите обекти. Обикновено таблицата на подкласа се свързва с основната таблица чрез външен ключ осъществяващ връзка 1:1.
- Връзка от тип 1:1 от таблица B към таблица A се осъществява, чрез външен ключ със стойности без повторения в B, който съответства на първичен ключ в A.
- Връзка от тип M:1 от таблица B към таблица A се осъществява, чрез външен ключ в B, който съответства на първичен ключ в A, и в който има възможност за повторения на стойностите.
- Връзки от тип M:M между две таблици се представя като отделна таблица, в която има два външни ключа, сочещи към свързваните таблици.

Всъщност осъществяването на връзки между външен и първичен ключ не е задължително. Можем въобще да не използваме външни ключове, а да ги разгледаме като обикновени колони на таблица. Така обаче ще се лишим от няколко удобства, като интегритет на данните, използване на индекси, и т.н.