C, PHP, VB, .NET

Релационните бази от данни се появяват като понятие през 1970 от Едгар Код. Най-общо казано релационните бази от данни групират информацията по характерни признаци и я разделя под формата на „релации“ – препокриващо съпоставяне между елементи от две или повече множества. За целта в MySQL релациите се визуализират чрез доста близки до човешкото разбиране структури – таблици. Всяка таблица се състои от редове и колони. Всяка колона има наименование, тип на тези данни и множество от ограничения за тях.

Когато правихме ER диаграми отбелязахме, че „Уникалната характеристика за всяка същност, която еднозначно го идентифицира спрямо другите същности в даден клас, се нарича „ключ“. В MySQL бази от данни това означава, че всяка колона, чийто стойности по редове са задължително различни, може да бъде „ключова“. Например ако имаме таблица с име, факултетен номер и ЕГН на студент може да се каже, че ключови са колоните „факултетен номер“ и „ЕГН“, тъй като те са уникални за всеки отделен студент. Името не може да се приеме за ключов атрибут, тъй като е възможно да съществуват двама студенти с напълно еднакви имена. В релационните бази от данни се избира един от ключовете за дадена таблица и той се прави първичен ключ (primary key). Той е основен инструмент за осъществяване на връзки между таблиците. Първичен ключ може да е съставен както от един, така и от множество атрибути на дадена таблица.

Данните в таблиците се записват с определен тип. Често не е възможно да се запише дадена информация (например в момента не знаем презимето на даден служител). За целта се използва специална стойност на полето – NULL. Едно от основните ограничения в релационните бази от данни е, че първичните ключове не могат да приемат стойност NULL. Друго основно тяхно ограничение е, че не може да има повтарящи се стойности в първичен ключ (стойностите на първичния ключ са уникални за всеки запис).

Външен ключ наричаме атрибут на дадена таблица, който съответства на първичен ключ в друга (с други думи външния ключ на таблица A трябва е сравним с първичния ключ на таблица B). Можете да приемете като вид аналогия външния ключ от една таблица за указател към първичен ключ от друга. Има възможност външните ключове да приемат и стойност NULL, но това може да бъде и забранено по усмотрение на създателя на таблицата. Ограничението за външен ключ е, че той може да приема или стойност NULL (ако му е позволено при дефинирането на таблицата), или стойност равна на стойността в съответстващия му първичен ключ от таблицата, към която „сочи“.

Сега вече можем лесно да направим връзка ER модела на база от данни и релационния ѝ модел в MySQL:

– Класовете от ER модела се превръщат в таблици.
– Атрибутите от ER модела се прехвърлят като колони на таблицата.
– Характеризиращите класове също се представят като обикновени таблици, като имат външен ключ сочещ към първичния на таблицата, която характеризират.
– Подклас се представя аналогично на характеризиращите. Обикновено таблицата на подкласа се свързва с основната таблица чрез външен ключ осъществяващ връзка 1:1, но е възможно и да бъде осъществена като 1:М ако данните го изискват.
– Връзка от тип 1:1 от таблица B към таблица A се осъществява, чрез външен ключ със стойности без повторения в B, който съответства на първичен ключ в A.
– Връзка от тип M:1 от таблица B към таблица A се осъществява, чрез външен ключ в B, който съответства на първичен ключ в A, и в който има възможност за повторения на стойностите.
– Връзки от тип M:M между две таблици се представя като отделна таблица, в която има два външни ключа, сочещи към свързваните таблици.

Всъщност осъществяването на връзки между външен и първичен ключ не е задължително. Можем въобще да не използваме външни ключове, а да ги разгледаме като обикновени колони на таблица. Така обаче ще се лишим от няколко удобства, като интегритет на данните, използване на индекси, и т.н.