C, PHP, VB, .NET

В България се радваме (все още) на един доста свободен интернет, в което всеки може да пише каквото си поиска за всеки. Това естествено е лоша крайност – хубаво е да има някакъв контрол, защото в противен случай се появяват откровени клевети в пространството. Предишното, а и сегашното правителство предлагат като решение налагане на тежка цензура.

Нека обаче сега да погледнем на другия полюс, където цензурата е взела пълен превес. В една статия от CNN бяха определени „десетте най-лоши държави за блогъри“. Ето ги и тях:

1. Бурма – не повече от 1% от населението има достъп до интернет. Почти всички достъпват мрежата само в интернет кафета. Същите места са изключително силно цензурирани чрез филтри за достъп до сайтове на „разрешителен режим“, т.е. само определен списък от сайтове може да бъде достъпван. Блогърът Маун Тхура излежава 59 годишна присъда след като публикувал в интернет видео запис от циклона Наргис през 2008г;
2. Иран – всички блогъри в Иран са задължени да се регистрират в министерството на културата. Ако бъде открит блог, който не е регистриран, то авторът подлежи на строги санкции и дори затвор. В страната са блокирани милиони уеб сайтове чрез защитна стена на всички външни линии. След събитията от последните избори е създадено специално звено в разузнаването, което да лови „престъпници“ в интернет. Твърди се, че блогърът Омидреза Мирсаяфи е убит в затвора на 18 март 2008, малко след като е бил осъден на 30 месеца затвор за „обида към ислямската религия“;
3. Сирия – отново достъпът до интернет е силно лимитиран, като всеки, който използва компютър трябва да бъде стриктно регистриран. Филтрите за „лоши“ сайтове важат с пълна сила. В момента се води дело срещу сирийски журналист, който е публикувал снимка в интернет от разрушаването на супермаркет;
4. Куба – само членове на кубинската комунистическа партия и чужденци в хотелите имат право на достъп до интернет, но за сметка на това – доста лимитиран. Единствените кубински блогове с критика към правителството са хоствани извън страната. В момента 21 хора излежават присъди в Куба от 2003г. насам заради това, че са се обаждали по телефона или изпращали факсове до чужбина с цел материали да бъдат публикувани в интернет;
5. Саудитска Арабия – около половин милион са блокираните сайтове, които подкопават основите на исляма. Всякакви политически критики също са строго забранени в интернет пространството. Фуат Амхет ал-Фархан е журналист, който лежа няколко месеца в затвор заради публикувана идея за реформа в съдебната система, целяща освобождаване на група от политически затворници;
6. Виетнам – създадена е агенция за следене в интернет. Хората досега не са съдени пряко за техни блог публикации, но се забелязва явна тенденция за саморазправа с тях. Блогърът Нгуен Вай Хай е осъден на 30 месеца затвор през 2008г. по несъществуващи обвинения в укриване на данъци за имот, който никога не е притежавал;
7. Тунис – всички провайдъри събират детайлни лог-файлове за IP адресите, имената на хората и сайтовете, които посещават. Всичката кореспонденция по електронна поща е длъжна да се съхранява за определен период на централизиран сървър. По този начин властите държат досиета на всеки един интернет потребител, като най-често са следени именно блогъри. Редица блогъри са в затвора заради техни статии, като обвиненията са в „подривна дейност срещу правителството“;
8. Китай – поддържа се т.нар. „великата китайска стена-firewall“, който блокира над 200 милиона уебсайта. Поне 24 блогъра са осъдени на затвор в последната година;
9. Туркменистан – в първите дни на интернет в страната през 2007г. достъп се е получавал само от интернет кафета, като те са се охранявали от армията. През 2008г руски мобилен оператор предоставя мобилен интернет на разумни цени, но според договора правителството на Туркменистан има право да контролира достъпа до „лоши“ уебсайтове. Говори се, че това е насочено главно към блогъри от опозицията;
10. Египет – само малко количество уебсайтове са блокирани, но трафика е следен от специализирано звено на полицията. В последната година са свалени над 100 египетски блога. Самите блогъри не излежават присъди, но определено „изчезват от сцената“ и никога повече не пишат в интернет. Само един известен блогър Абдел Карим Сюлейман излежава четири годишна присъда заради обида срещу президента на Египет.

Вярвам нито един човек от нас НЕ трябва да попада в положение на „автоцензура“, където да го бъде страх от това да пише каквото и да е, защото може да бъде наказан. В същия момент естествено никой не иска да се толерира пълната свободия, където се разпространява свободно порнография, пиратски копия на платени продукти и откровени клевети. Пак казвам обаче – решението НЕ трябва да бъде „цензура“ чрез подслушване и филтриране, независимо колко безобидно в началото може да изглежда това. Вместо това е нужно действащо законодателство, което да е стъпило здраво на конституцията и да спазва основните права на хората. Никой не трябва да ни забранява да критикуваме политиката обосновано! Журналистите и блогърите трябва да могат да си вършат работата без да бъдат смачквани!

Затова включете се в инициативата „Свобода, а не страх 2009“. Елате на 12 септември от 10:30 в градинката между ректората на СУ и парламента и кажете какво мислите. Има място за всеки – както за либерално, така и за консервативно настроени граждани. Всяка идея за постигане на идеален баланс между свобода на словото и спиране на престъпления е добре дошла.

Нека не допускаме горната картинка да стане реалност при нас! Не желая България да влезе в списъка на 10те най-лоши държави за блогъри! Дайте вашия глас сега, когато той може да бъде чут свободно от всеки! После може и да бъде късно…