C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Бирен лиценз

Публикувано на 27 януари 2013 в раздел Общи работи.

Има хора, които нарочно си оставят глупостите публично, но имайки някакъв лиценз зад гърба си, съдят крадците и си докарват някакъв доход. Това все още го няма в България, а се надявам и никога да не го има. Чувал съм, че е много разпространено в САЩ - там хората се съдели за щяло и нещяло. Честно казано аз презирам такъв подход. Ако искам нещо да не бъде откраднато, аз ще го заключа и ще го пазя, а няма да го оставя до кофата за боклук на улицата, където хората си оставят ненужните вещи (едва ли не с надпис "открадни ме"). Щом съм писал нещо в интернет (еквивалентът на "кофата за боклук пред блока" от гледна точка на информацията), аз определено трябва да съм наясно, че то може да бъде "откраднато" и не виждам защо трябва да се сърдя когато някой го направи. Виждал съм казус с мои колега, който беше писал "чернови" на научен труд в някаква уж "лична" страничка (но реално достъпна от всеки в интернет), на който труда му беше буквално ограбен - друг човек го беше публикувал в сборник от научни публикации. То беше едно вайкане, охкане... А реално той сам си беше виновен. Крадецът естествено може спокойно да бъде презрян, но нищо повече. Какво като има една публикация в повече? Всички знаят, че е куха и без покритие.

Реших да скъсам с Creative Commons лиценза в дневника си. Дори да исках да бъде спазван (а аз не искам), контролът на спазването му е ужасно труден. Освен това най-често лиценза се нарушава от скромни интернет потребители, а не от медии, корпорации и т.н. Тоест агресията "спазете лиценза, това съм го написал аз" обикновено води само до негативен ефект - хората започват да ти се присмиват. Освен това ако всички ние решим да даваме такива лицензи за всеки текст, който напишем , ние или трябва да обречем нашите правнуци да споменават стотици имена на хора до всяко изречение което пишат в сайта си (няма как да стане, нали?), или трябва да приемем, че тези лицензи просто няма да се спазват. Естествено вярно е второто - тези лицензи наистина не се спазват. Единствената им цел е ако някоя медия или сайт на богата фирма открадне текст, да може да бъде съдена. Тоест лицензите, макар и свободни, пак са нещо, с което се изкарват пари.

Затова реших, че спокойно мога да дам всичко, което пиша в интернет към т.нар. "public domain". Преведено на български - ако това, което съм писал тук може да бъде наречено "творчество", то нека да бъде прието за "народно" такова. Най-логичният първи избор е т.нар. "CC0" (creative commons zero), който в общи линии е едно изречение, което гласи следното:

To the extent possible under law, Philip Petrov has waived 
all copyright and related or neighboring rights to Web blog
articles. This work is published from: Bulgaria.

Повече ми хареса т.нар. "beerware" лиценз, на уважавания от мен Poul-Henning Kamp:

"THE BEER-WARE LICENSE" (Revision 42):

<philip@abv.bg> wrote this file. As long as you retain this notice you
can do whatever you want with this stuff. If we meet some day, and you think
this stuff is worth it, you can buy me a beer in return. Philip Petrov

От двете реших да миксирам свой собствен:

"Бирен лиценз" (ревизия 666):

Филип Петров (philip@abv.bg) се отказва от всякакви авторски и сродни права относно личния
си труд в статиите, които са публикувани в неговия дневник. Можете да използвате този труд
и да го променяте по какъвто начин пожелаете. Цитирането на името на автора е пожелателно.
Ако някой ден се срещнете с автора и сметнете, че труда си заслужава, може да го почерпите
с бира. Ако не се срещнете никога, може вие да се почерпите с една бира за негово здраве.

Наздраве!

 



4 коментара


  1. Избирам четвъртото - отварям една бира за твое здраве, а като се видим... ти ще ме черпиш една бира за мое здраве :Р

  2. Знаех си, че ще минеш тънко, хей!

    А други вече откриха слабост в лиценза - не е казано мен с колко трябва да ме черпите. Може 1-2-3... каси?

Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*