C, PHP, VB, .NET

Между 1ви е 5ти април 2009 се провежда 38та пролетна конференция на „Съюза на Математиците в България“. Записах се да учавствам с доклад на тема „Инернет базирана среда за разработка на диалогово-обучаващи програми“ – тема, която защитих като дипломна работа за завършване на ОКС магистър. Презентацията ми беше разпределена за 03 април.

Тръгнах на 02 към обяд. Времето беше прекрасно, затова реших да пътувам към „Автогара Юг“ пеша през Борисова Градина. Видях една катеричка, която беше невероятно красива. На снимката обаче не се вижда добре:

Честно казано по-хубав ден за разходка не бях виждал скоро:

Не след дълго обаче се сблъсках със Софийската действителност. Не знам за вас, но определям следната гледка като архитектурно, дизайнерско и естесично безумие, като упреквам главно новата сграда и липсата на каквато и да е връзка с околните:

Видях, че съм подранил значително и затова потърсих кафене, за да изпия една бира. Попаднах на едно изключително култуво. Имаше всякакъв вид бира и скара. Клиентелата беше предимно от работници от близките десетки строежи:

Иначе цените са „народни“ кебапчетата и кюфтетата са на скромните 60ст/брой, както беше едно време:

Наядох се (беше доста вкусно) и тръгнах да търся рейс за Самоков. Автогарата се намира под моста на Драган Цанков:

По средата ѝ се помещава някакъв тото пункт:

Рейсът беше изключително мръсен и направо вонеше на нафта. За 6лв. билет обаче – толкова:

Пътуването до Самоков беше кратко, но се усети като „цяла вечност“. Автогарата там обаче е доста по-просторна:

До Боровец се пътува с маршрутка. Тази, в която се качих, явно се продава:

Лозунгът „винаги има място за още един“ важи и тук с пълна сила. Един чужденец остана прав:

Пристигнахме в хотел Самоков. Стори ми се изключително голям. Времето беше повече от прекрасно:

Настаняването беше проблем. Бяхме резервирали двойна стая с мой приятел Сашо, но той щеше да си тръгне в петък, а аз в събота. На рецепцията казаха, че „не става“ и мен ме настаниха в една стая с някакъв човек от Враца, а Сашо настаниха… в самостоятелна двойна стая. Не разбрах логиката, но няма значение.

Стаите са доста прилични. Има си хладилник, баня, тоалетна, масичка, огледало, че и миниатюрен телевизор:

Както видяхте от по-горната снимка – първото, което направих е да извадя лаптопа. Оказа се, че хващам WiFi връзка от съседния хотел Ела, но не и от хотел Самоков. Връзката беше слаба, като се пооправяше като отворя балконската врата. После се оказа, че има добър Wireless на първия етаж на хотела при лоби бара.

Слязох долу да се поразтъпча. Освен претъпкан басейн, намерих и боулинг зала:

Присъствах на една лекция и после се присъединих към коктейла пред зала България:

Изпих и една бира в лоби бара:

Ето пълен списък с екстрите на хотела:

Отидохме със Сашо и Ридван да пием по още една бира в заведение до хотела. Навън вече беше доста мъгливо и не беше приятно за разходки.

Още със сядането на масата беше отворен мини-лаптопа на Сашо. Лош навик, но в днешно време май неизбежен:

Установих и друг неприятен момент. Ключа от стаята беше само един и всеки път, когато някой излизаше трябваше да се оставя на рецепцията. Сниква се все пак. Вечеряхме и легнах да поспя. След миризмата в рейса цял ден ме болеше глава и ми беше малко кофти.

На сутринта минах да взeма Сашо за закуска. Телевизора в неговата стая беше друг. Направи ми впечатление, че марката е Nokia, произведен в Западна Германия:

След закуска (беше доста обилна) отидохме зад билярд клуба, до боулинг залата, при моята „краста“ – аркадните игри. Много ме изкефи един автомобилен симулатор – освен кормило и педали имаше ръчни скорости. В компютърния еквивалент едва преди две години се сетиха да пуснат такъв от Logitech. Липсваше само съединител, но не е болка за умиране:

Друга „fancy“ игра на Midway, която не е много забавна във вариант MAME, но в оригинал е страхотна:

Virtua Striker не я бах чувал:

Double Dragon обаче си е тотална класика, въпреки че кабинета не беше оригинален:

Sky Target имаше много готин стол – нищо чудно да е и с „force feedback“ преди да го изобретят от Microsoft :)

Единият флипер не работеше:

Другият обаче беше супер:

Имаше и джаги, но също не работеха:

Ето и машината за жетони. За първи път вижам такава:

Вече си имам един X-Arcade двоен джйстик вкъщи, имам и наличната техника, но си нямам красива кутия за да си имам истински „MAME experience“ вкъщи. Обещавам, че ще направя всичко възможно да разреша проблема в най-скоро време.

Стига толкова забавление – трябва и да се работи. Приъствах на няколко интересни лекции свързани с метоика на обучение по математика. Лаптоп тази сутрин липсваше, затова дарих моя за презентацията:

Машинарията ми се справи перфектно с всички задачи:

Аз също си изнесох доклада. Не очаквах да предизвика такъв голям интерес – няколко часа след това хора продължаваха да ме разпитват.

Изслушах и другите доклади след моя:

Техническите проблеми не липсваха, но пък доказахме, че добрия преподавател може да работи и без hi-tec средства:

Заради ранния час в залата нямаше много хора. За сметка на това всички бяха повече от компетентни и задаваха конкретни и точни въпроси. Имаше приятни дискусии:

За малко да забравя да спомена, че и Сашо се справи отлично с неговия доклад:

После пихме бира, обядвахме и се прибрах в стаята, за да „разтоваря“ тези снимки в блога.

Ще ме питате какво правя в хотела, а не излезна на чист въздух. Помните ли, че споменах мъглата – в петък сутрин беше като сирене:

Ще остана и днес, като съм си набелязал няколко интересни лекции. Ако има нещо интересно за споменаване – ще ви уведомя мигновенно :)