C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Зимната приказка в село Стубел – ден първи

Публикувано на 22 февруари 2009 в раздел Общи работи.

Село Стубел е най-идиотското място на планетата. През лятото е изключително горещо, а през зимата е изключително студено. Когато в цялата страна вали дъжд - там е суша! Когато по другите места реколтата гори - там има наводнение. Напук на другите села в региона, то е едно от малкото с положителен прираст на населението и то на въпреки на огромната безработица и пустеещите земи.

Като заговорих за пустеещи земи и за това си има типично стубленска причина. Близката планина-хълм Пъстрина някога е била една красива гориста местност. След масов сеч за дърва за огрев от местните жители, сега Пъстрина се е превърнала в напълно гол хълм. По случая реката, която някога минавала през центъра на селото и дори са строени мостове, сега е пресъхнала. С това пострадали и напоителните системи и цялото земеделие. Изобщо Стубел е образец за северна България и отговор на много големи въпросителни за този беден и пустеещ регион.

Навремето баща ми си купи къща с двор във въпросния Стубел. Тя се намира накрая на селото, на най-високата точка. С тази малка инвестиция от около 2500 днешни лева получихме чудесна дестинация за почивка през цялата година. Имаме си сонда и бунар. Има прекаран ток и водопровод. Тристайната къща я ремонтирахме почти основно. Двата декара двор не го поддържаме, защото нямаме физическа възможност, но от време на време лятото окосяваме бурените, които обикновено са по-високи от нас. Проблем имаме единствено с дворната тоалетна, която построи съседа Нейчо. След като положи плочата въпросният наемен работник се похвали, че ни е "спестил" цели четири торби цимент. Благодарение на този факт плочата се пропука и сега ни е страх да ходим там...

Когато вали дъжд или сняг обикновено до нашата къща става напълно непроходимо. Затова обикновено преди да ходим винаги гледаме прогнозата за времето внимателно. За дните, за които ще разкажа, се знаеше, че ще има снежна буря. Дълго умолявахме баща ми Пешо да не ходи, но в крайна сметка везните натежаха към неговото собствено мнение. Датата беше 19 Февруари 2009г., а участниците в похода са баща ми и кучето ни Ози (японски хин), кръстено на небезизвестния рок певец от Black Sabbath. Тръгнаха в прекрасно слънчево време и добро настроение...

Точно с пристигането си в Стубел в ранния следобяд, започнал да вали слаб сняг. По време на внасянето на багажа, на баща ми му е хрумнало, че може би е добра идея да остави колата долу в центъра върху асфалт, но решил, че това ще стане довечера, когато отиде при своя приятел Румен, за да вечерят и да пият ракия. Ошетал се наляво-надясно и слязъл в мазето да си оправя зимнината. Точно започнало да се стъмва, когато баща ми решил, че е време да се поразходи навън на двора...

След излизането от мазето първото му чувство е било, че нещо много странно се е случило със планетата Земя. Силен вятър брулил клоните на ореха и вихрушки сняг прехвърчали над главата му. Все пак на завет от къщата и тухлената стена на оградата - отишъл до вратата и решил да излезе навън до колата. Съвсем уверено натиснал дръжката на талашитената дворна врата, което се оказало огромна грешка - със страховит трясък в челото вратата го проснала на циментовия под. На това се казва да видиш "звезди посред бял ден", въпреки, че си е било вечер. Слава Богу, че не се бе ударил лошо. Изправил се, но вятъра духащ през отвора на вратата започнал да го изтиква назад към двора на къщата. Почти с наклон от 45 градуса напред той все пак стигнал до вратата. Битката за затварянето ѝ обаче се оказало сравнимо с битката на Ахил и Хектор. Със сетни сили все пак той победил природата, след което бързо се затворил в къщата уплашен. Гушнал кученцето в кревата и заспал напълно неспокоен, не само за утрешния ден, но и за човечеството като цяло...

Историята продължава >>> Зимната приказка в село Стубел - ден втори, част първа

 



12 коментара


  1. Чудесен увод към една личи си, интригуваща история, каквито са всички истории с куче и... ракия :)

    Айде давай глава първа!

  2. Приказката е от увод, две глави и заключение... Кратка история :)

  3. На мен ми се струва, че нещо не ти изнася. Като толкова не Ви харесва този регион и сте от "по-богат", защо подяволите сте си купили къща там??? Няма смисъл да пискате, оплаквате и мрънкате, а си оправете пробития имот! Само се чуйте как хленчите и как времето Ви пречило. Смешен сте!

  4. Ne e vajno - статията цели да бъде просто един хумористичен разказ. Съжалявам, че не сте го приели по този начин.

  5. Хаха! Хайде дай насам и вторта част, нека не те мързи да я напишеш и публикуваш.

  6. Ок разбирам, че не е било с лош умисъл, но аз съм от този край и страшно много се дразня когато някой не спира да говори колко зле е този край, а в същото време си вре носа там. Но от собствени наблюдения мога да кажа, че хората там са най-искрени и човечни. Спирам защото както е казал един мадрец "Сериозното се срива от смеха, смеха – от сериозното" Аристотел. Вече с добри чувства :-)

  7. Моето момче те първа ще научаваш неща за село Стубел където и ъкъла не ти го побира!

  8. Вие се попаднали в чудния свят на приказките
    Умните хора в Стубел са едно от чудесата на света,Може да се гордееш ,че си се установил в моето село и няма значение,че тоалетната е външна,важно е ,че хората те приемат с чиста обич и отворено сърце.Ти си виден стубленин,а това значи че си МАСОК,а това значи да живееш достойно и да радваш другит.Желая ти творчески успех като списовател на интересни истории от Стубел,

Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*