C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Част от големите научни мистификации

Публикувано на 25 май 2014 в раздел Методика.

По дефиниция мистификация означава представяне на невярна информация за вярна. От гледна точка на науката това може да се получи следствие на откровена фалшификация на резултати (лъженаука), но също така и на базата на погрешно проведен експеримент (неволно). И в двата случая обаче публикуването на мистифицирани научни открития обикновено имат тежък негативен ефект и нерядко водят не само до похарчването на колосални суми пари, но и до създаване на последователи развиващи псевдонауки, квазинауки и паранауки. В тази статия се опитах да синтезирам съвсем накратко 10 популярни научни мистификации.

1. Пилтдаунския човек:
http://en.wikipedia.org/wiki/Piltdown_Man

През 1912 г. откриват скелет на получовек – полумаймуна. Близо 40 години стои изложен в музей като практически пример за теорията на Чарлз Дарвин… В крайна сметка се оказва тотален фалшификат – череп на съвременен човек с присадена челюст и тяло от орангутан…

2. Племето на тасадаите:
http://en.wikipedia.org/wiki/Tasaday_people

През 1971 г. министър от филипинското правителство открива малко племе на остров Минданао, което живее в пълна изолация от света и все още борави с каменни сечива. Световната преса гърми, Нейшънъл Джеографик правят филм, големи знаменитости лично посещават хората от племето. Президентът на Филипините следващата година забранява всякакъв достъп до племето и обявява територията за резерват. През 1980 г. двама журналисти обаче проникват на острова… и установяват, че всичко е било изфабрикувано – туземците си живеели като съвсем нормални хора и говорели на нормален език, а цялото шоу е било режисирано… А режисьорът (министъра) през 1983 г. избягал с милионите от създадената международна фондация :)

3. IQ скандала с гените:
http://en.wikipedia.org/wiki/Cyril_Burt

Професор по психология прави велико откритие изследвайки огромно количество двойки близнаци, в което се доказва, че коефициентът на интелигентност (IQ) не зависи от наследствеността. Удостоен е с рицарско звание, а образователната система в Англия претърпява реформа. След смъртта му през 1971 г. се установява, че абсолютно цялото му изследване е било пълна лъжа – реално експерименти дори не са били провеждани…

4. Скандалът на Шхлон
http://en.wikipedia.org/wiki/Sch%C3%B6n_scandal

Ян Хенрик Шьон, изследовател в лабораториите “Бел” в Ню Йорк, публикува редица статии в престижни списания с най-висок импакт-фактор – Nature и Science, – както и получава няколко големи отличия за открития във физиката през 2001 и 2002 г. „Откритията“ му предвещавали революция в електрониката. В края на 2002 г. е разкрит като измамник и той си признава лично. Той не само губи работата си, но му ревизират всички предишни дейности, от което в Германия му отнемат докторската степен и се завеждат съдебни дела.

5. Лисенкоизмът в науката
http://en.wikipedia.org/wiki/Lysenkoism

Трофим Лисенко се прочул през 1929, когато открил „революционния“ метод за подобряване на добива на пшеница – вернализация. Реално използвал (добре известен сред селяните тогава впрочем) трик, а не е направил научно откритие. Все пак това му донесло слава и станал много популярен и започнали да се публикуват негови псевдонаучни трудове. По-късно станал любимец на Сталин и Лисенко дълго време бил сред водещите учени в съветската биологична наука – директор на института по генетика. Години след смъртта на Сталин – чак през 1962 – екип от учени изобличили всички трудове на Лисенко като откровена измама.

6. Българският принос на Виктор Нинов
http://en.wikipedia.org/wiki/Victor_Ninov

Получил образование в Германия, българинът Виктор Нинов добил международна слава участвайки в екип, с който открили химични елементи 110, 111 и 112 от Менделеевата таблица в периода 1994-1996. Това привлякло вниманието на американците и получил престижно работно място в университета Бъркли. През 1999 г. от лабораторията, в която работил Виктор Нинов, триумфално заявили, че за пръв път са успели да синтезират два изключително нестабилни химични елемента с номера 116 и 118. През 2002 г. обаче Виктор Нинов бил уволнен, а директорът от лабораторията в Бъркли излиза с извинение към научната общност като съобщава, че Виктор Нинов е изфабрикувал резултатите от експериментите си и е излъгал.

7. Живата вода
http://en.wikipedia.org/wiki/Water_memory

Голям френски имунолог публикува в Nature статия, която дава заявка за огромен тласък на хомеопатията. От тази статия тръгват и легендите за „паметта на водата“ (water memory), която се използва и до днес от разни псевдолечители. Всъщност опровергаването на резултатите от публикуваните експерименти никак не се оказва лесна задача :)

8. N-лъчите
http://en.wikipedia.org/wiki/N_ray

Това не е реална фалшификация, а по-скоро самозаблуда от погрешно построен експеримент. В началото на миналия век френски учен, опитвайки се да поляризира рентгенови лъчи, открил нов тип лъчи от видимия спектър, които могат да преминават през алуминий. По темата работили 120 учени и били издадени над 300 научни статии… В крайна сметка всичко се оказало погрешна постановка на експеримента, която води до заблуда.

9. Поливодата
http://en.wikipedia.org/wiki/Polywater

През 60-те в Съветския Съюз учен провежда експерименти, чрез които открива „нов вид вода“ – с по-висока точка на кипене (150C), по-ниска точка на замръзване (-40C) и по-висок вискозитет. Откритията били потвърдени от друг учен и публикувани в руски научни списания. Информацията изтича към западния свят и в резултат на липсата на конкретна информация по въпроса – започват да се точат всякакви митове и легенди, като историята дори достига до киното и литературата. В крайна сметка след големия международен отзвук идва и разкритието, че това не било просто вода, а било следствие на добавка към водата…

10. Студеният ядрен синтез
http://en.wikipedia.org/wiki/Cold_fusion

Е не може да се мине без историята за него. На базата на по-стари неуспешни опити през годините, англичанин и американец обявяват откритието на „студен ядрен синтез“. След редица перитепетии те все успяват да пробият и публикуват откритието си през март 1989 г. Успяват да кандидатстват за 25 милиона долара от конкреса в САЩ. Паралелно с това обаче реномирани учени опитват, но не успяват да повторят експеримента. Въпреки това щата Юта инвестира 4.5 милиона долара в основаване на „институт за студен ядрен синтез“. Сагата в САЩ продължава до 1991 г., когато финансирането в крайна сметка свършва, а критиките валят като из ведро. Двамата експериментатори обаче не се отказват и получават ново финансиране от Тойота корпорейшън във Франция през 1992 г. В крайна сметка цялата история завършва безславно през 1998 г., след като са похарчени над 40 милиона долара, а подробен доклад от 2004 г. в крайна сметка показва, че оригиналните експерименти са зле документирани и вероятно проведени некоректно.

Изводи: Когато участвате в разработката на научен труд, спазвайте две основни златни правила:

  • Никога не се предоверявайте на друг човек – опитвайте се да събирате информация от множество източници, а при възможност повтаряйте експериментите сами;
  • Винаги гледайте скептично към своите собствени открития от научни експерименти и никога не им се предоверявайте – търсете евентуални собствени грешки във всички свои изследвания, които използват резултатите от предишни.

 



Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*