* Десет начина да имате слаб ученик
Публикувано на 02 юни 2011 в раздел Методика.
Днес нахвърлях десет ефективни начина да провалите образованието на детето си. Не са подредени по важност, а случайно:
- Прехвърлете отговорността на учителите – детето ви вече ходи на училище, там има квалифициран персонал, който ще се грижи за неговото образование. Вие сте си свършили работата в тази насока и можете да се фокусирате към по-важни неща;
- Обяснете на детето, че учителя не го учи добре – детето ви има затруднения в разбирането на решението на дадена задача и настойчиво търси помощ от вас. Виждате как „тромаво и глупаво“ подобни задачи са решавани в клас, а от гимназиалните си знания (защо не и университетски?) веднага изваждате по-бързо и по-елегантно решение. Накрая уведомявате детето си, че „учителят ги учи на глупости“ и евентуално, че „тези задачи не са за нивото им“;
- Нека детето разбере, че в „учебниците пише глупости“ – разбира се, че учебниците са написани от „слаби педагози с политически връзки“, „университетски преподаватели, които нямат досег с деца“, „на висок академичен език“ и т.н. Уведомете детето си за тези техни качества;
- „Тапията“ няма нищо общо с реализацията на пазара на труда – не е ли очевидно, че всеки работи нещо, което не му е по специалността? Нека детето го знае отсега и да се ориентира правилно в живота;
- Показвайте класа пред другите ученици – то трябва да има най-скъпите дрешки, най-хубавата чанта, най-скъпите четки и боички, трябва да показва висока социална класа пред другите деца. Трябва да се разбере кой родител се грижи най-добре за детето си!;
- Минимизирайте контактите с учителите – нека всеки си върши неговата работа и да не се бъркате помежду си. За вашето дете ще се разбере какво става на родителските срещи. За останалото време си има бележник, в който пише всичко;
- Игнорирайте оценката на учителите – кои пък са тези прошляци, че ще ви дават съвети за това какво вие самите да правите с вашето собствено дете? Откъде накъде ще пишат двойка на детето ви и ще му провалят кандидатстването и успеха в дипломата? Кои са те, че ще се бъркат във вашия личен живот? Вдигнете им шумен скандал, като по възможност нека детето е с вас! Естествено тук се е получило логическо несъответствие с точка 1, но това не е защото, вие не вършите вашата работа като родител, а защото учителят не върши правилно неговата – така, както вие искате да я върши. Вашето дете трябва да е отличник, дори да не е!;
- Първостепенната цел е „да се влезе в добра гимназия/университет“ – кандидат-гимназиалните/студентските изпити и матурите са най-важното нещо в цялото обучение на вашия ученик! Ако той не се справи на тях, значи всичко е провалено. Той трябва отрано да знае, че трябва да се фокусира изключително върху този проблем и дълго време преди изпитите да се готви трескаво и целенасочено;
- Приемете, че „тийнейджърската възраст си е такава“ – детето ви предизвиква разни дребни проблеми в училище, видимо започва да пренебрегва вашия авторитет, сдружава се със странни приятели, започва да не спазва наложени ограничения, като например вечерен час за прибиране вкъщи? Спокойно, това е пубертета. Детето ви отсъства системно от училище? Нищо, напишете му извинителна бележка. Ще порасне още малко и ще му мине!;
- Домашната работа е твърдо задължение – „няма да излизаш докато не си напишеш домашното“ и „ако не си напишеш домашното няма да получиш джобни“ са най-силно мотивиращите заплахи, които със сигурност ще накарат детето ви да си свърши учебните задължения.
А какво всъщност трябва да правите по тези десет точки? А колко от по-горните грешки се допускат масово и ежедневно в образователната система?
Виж, това за съжаление в много голям процент от случаите е вярно :(
Не че е оправдано разбира се с подчертаване на този факт родителите да стимулират мързела на децата си де.
авторът да не би да е производител на мухльовци и комплексирани зубъри? средното образование в частта училище е пълна безсмислица, единствените две важни неща са английският и средата – съученици и приятели в обкръжението
voxy – вашият коментар няма да доведе до дискусия, а до най-обикновено съжаление във вменяемите посетители на този сайт, които ще го прочетат. Би трябвало да изпитвате сериозен срам от мисловната помия, която избълвахте.
по т. 10 Не смятам, че домашното е твърдо задължение.
Но има домашни, които детето ще пренебрегне само ако причината е наистина основателна за него. За моето хлапе това е домашното по математика.
Но има и домашни, които само търси как да пренебрегне. Такова е домашното по писане.
Във втория случай няма да разреша компромис. Тук учебните задължения не се различават от всяко друго задължение.
„Учебните задължения“ трябва да бъдат превръщани в „учебни удоволствия“. В противен случай се хаби огромно количество енергия.
Аз, за жалост, съм свидетел на горните фрази, дори и при хора на моята възраст, които са в университет вече и които би трябвало сами да правят преценки, но все пак не съм в никаква позиция да казвам мнението си за този тип възпитание, макар че съм напълно съглсен, че така не трябва да се възпитва и да се гради бъдеща личност
Интересното тук е каква част от тези изводи са направени чрез горчив емпиричен опит и каква част са резултат от заемки/цитати…..?
Интерес буди и в каква роля (ученик или учител) е бил автора, когато е придобил въпросния опит, оказал влияние върху изказаните тук съждения …?
А …. иначе …… точките изглеждат обосновани, макар и да е спорно дали всичките са с голямо значение, пример за точка с не толкова голямо значение в това отношение е №5 ..
Много добре казано, абсолютно вярно!!!
Извинете, има много верни неща, но дали няма да постигнем повече с общите усилия на радители и педагози. Вижда ми се малко едностранно, но все пак поучително. Хаха, аз покрих поне половината от точите. :)))
Извиняшам се, но аз като родител на слаб ученик наистина се нуждая от опит и съвети. Нито една от посочените причини не е налице. Нито съм омаловажавала учителите, материала или съм се отнасяла пренебрежително към учебните задължения на сина си, въпреки което той има отрицателно отношение към училището и заниманията си. Учителите му се оплакват от липса на интерес, желание да работи в час, отегчение, лоша дисциплина, неуважение и дори направо ми казаха, че е лошо възпитан. Съвсем друго е отношението му към извънкласните занимания. Учителите го хвалят, твърдят че е умен и любознателен, любезен и активен. Реално той иска да учи чрез частни уроци, които вече са толкова много, че се задъхвам да плащам и въпреки които е с четири двойки за първия срок. Не знам какво да правя, когато го попитам дали си харесва училището, твърди че му харесва (учи в музикалното)и иска да учи музика, но по другите предмети е направо катастрофа. Моля, ако има хора с опит при такива проблеми да ме посъветват…
една – много е индивидуално. Едва ли точно аз мога да ви помогна. Работата е за психолог.
Г-н. Петров е прав, всеки случай е индивидуален, но щом сте стигнали до тази статия, вероятно гледате сериозно на проблема и предполагам сте запознати с пълния набор от причина, които ще Ви бъдат посочени. Наистина, не би било зле да подходите към консултация с психолог, но трябва да се внимава не само при избора на психолога, но и при самата консултация, възможно, дори е препоръчително да обсъдите проблемите лично с психолога и да вземете решение, как да подходите в конкретния случай. Все пак целта не е да вмените някакви негативни усещания в детето още преди срещата.
Аз лично мисля, че най-добрия начин да помогнете на детето си е личната комуникация, няма психолог, които по добре да познава и усеща чувствата на детето от собствената му майка, просто трябва да започнете да отделяте повече време за него, да правите нещата заедно(вкл. уроците), само така ще успеете да го мотивирате. Естествено, ако Вие сте изгубили връзката с детето си, самата сте неорганизирана, хаотична, нецелеустремена и пр. ще е трудно да постигнете съществени резултати.
И най-важното,помнете, оценките не са нито най-важния, нито предопределящ фактор за успеха на човек (обществен, материален и пр.)и неговото щастие, а Вие не сте нито първата, нито ще сте последната майка на „слаб“ ученик :)
Една, детето ви има 4 двойки и лоша дисциплина, следователно то е тъпо и лошо. Ако беше добро дете, нямаше да има двойки, колкото и да е тъпо. Обратното също е вярно: ако имаше малко акъл в главата, щеше сам да си изкара тройки, колкото и да е лош като поведение. Глупостта и лошият характер се наследяват от родителя, възпитават се от него и се усилват от средата.