C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Какво един джип НЕ трябва да има

Публикувано на 16 август 2010 в раздел Лада Нива.

Малко се отплесвам от темата за Лада Нива и ще напиша по-обща – за джиповете по принцип. Когато се заровите във форумите за „offroad“ ще намерите много съвети за това какво трябва да има един джип. Започва се от хубави гуми, лебедка, лопата, джек, ролбар, булбар, грилбар, та се стига до стоманени въжета от покрива до калника (срещу клони) и какви ли не „глезотии“. Рядко обаче ще намерите тема, в която ще се напише за лошите „екстри“, които всъщност пречат. Това ме накара да се опитам да направя списък с топ 10:

  1. Резервна гума под багажника: Лоша нова тенденция при всички нови автомобили, включително джиповете, е да слагат резервната гума отдолу под багажното отделение. Да, наистина пести място и е удобство, но… само на асфалтов път! Когато влезете в коловозите или затънете в тинята, т.е. точно там където резервната гума би могла да бъде изключително необходима, се оказва, че тези, които са монтирани отдолу просто не могат да бъдат свалени (без сериозно повдигане). Следва мощно копаене и псуване (за тези, които си носят лопата, а всъщност щом са купили такъв джип, то най-вероятно нямат);
  2. ABS: Високотемпературните сензорни датчици, които помагат на автомобила при хлъзгане са изключително полезни за асфалтов път. Първото нещо, което ще забележите при излизане извън пътя е, че те спират за работят. Причината – кал, много кал и най-вече гадна лепкава кал. Затова и собствениците на джипове с ABS рано или късно решават да се лишат от тази неработеща за тях „екстра“ – светещите лампи по таблото са досадни за всеки. По-„забавно“ е когато това включва и препрограмиране на централния компютър. Ако купувате джип гледайте да има възможност за изглючване на ABS или просто да го няма;
  3. Автоматични скорости: Тук се сблъскваме с основния проблем на изкувствения интелект – компютъра може да реагира на дадено събитие чак след като го регистрира. Карате си по сух път и изведнъж пред вас изниква огромна локва. Вие знаете за предстоящото събитие и преценявате какво трябва да се направи, но компютъра не. Искате да превключите на по-ниска предавка и да изфорсирате оборотите на двигателя – автоматичната скоростна кутия просто не „мисли“ като вас. Други основни проблеми са честото „закопаване“ в калта. Иначе в градски условия автоматичните скорости са доста приятна екстра. Добрите шофьори, или тези които искат да станат добри, карат на ръчни скорости. Факт!;
  4. Супер мощен двигател: Положението с джиповете НЕ е както със спортните автомобили. Масовото схващане на хората е, че колкото по-мощен е двигателя на колата (повече конски сили) – толкова по-добре. Е не е така! Прекалената мощност дава лесна възможност на джипа да се „закопае“. От там насетне пък дава чудесна възможност просто да го счупите. Мощността на двигателя на джипа трябва да е изчислен в точна комбинация с теглото му. От там идва и чуденето на много хора, които за първи път разбират, че Лада Нива например е само 80 к.с. Понякога е по-добре да закъсаш и да разбереш, че ти трябва помощ, отколкото да закъсаш и да продължаваш да закъсваш все повече и повече… до тежка щета;
  5. Самозаключващи се врати, имобилайзер и др. „защити“: Освен да ви защитят от прибиране вкъщи те нямат други полезни функции в гората или на нивата. Тъпо е да излезеш от колата и да щракнат ключалките на централното зад гърба ти, а ключа да е вътре. Още по-тъпо е да не можеш да си запалиш колата, защото „нещо в системата не е в ред“. Ако имобилайзера е фабричен и не подлежи на полеви демонтаж – той е напълно противопоказен за един джип! Същото важи за алармата – трябва да може да се демонтира лесно и „полево“;
  6. Крик по мярка: Обикновено с автомобила идва стандартен крик, който е напълно подходящ за стандартни условия. Бързо след закупуването на автомобила обаче обикновено човек се снабдява с удобен хидравличен крик, който се използва като се слага под носача. И ако кара джип и не е подготвен – той го купува „по мярка“. Какво се оказва всъщност – когато затънете в калта е нормално мястото под носача да е малко (или никакво). Следователно се нуждаете от място да вмъкнете крика. Е – колкото по-голям е той, толкова по-трудно това ще стане! Затова правилният избор е да вземете колкото се може по-малък на размери крик! Да, но веднага ще се замислите – какво правя на асфалта, където малкия крик не стига до носача въобще и няма да мога да повдигна колата? Отговорът пак е лесен – носите си дебела подложка някъде в купето :);
  7. Пластмасови престилки с фарове за мъгла: Първото нещо, което ще бъде „взето“ от гората е глупавата крехка престилка, която ще се опита да влезе в ролята на булбар. Дори в градски условия нерядко се използват вместо снегорин. Естествено природата ще спечели битката и бързо ще се лишите от „екстрите“. Затова по-добре не ги купувайте!;
  8. Удобни степенки: Виждали ли сте джип „легнал“ на степенките си? Най-често се случва на сняг. И въпреки, че не е никак смешно – ще ви се смеят. Затова, освен ако не са сгъваеми (каквито май няма) – степенките са излишна екстра. Изключение се прави само за възрастни хора, които не могат да се качват :);
  9. Теглич: Особено тези, които са ниски или силно издадени назад са изключително вредни. Често ще бъдат почуквани, а при по-сериозен удар направо ще нанесат щети по купето. В Гърция например има закон, че тегличите трябва да са демонтируеми (тоест самия теглич да може лесно да се откача от носещите греди). И там е забранено да се кара автомобил с теглич, без да влачи ремарке. В България досега такива тегличи не съм виждал. Но ако все пак ще слагате на джип – гледайте да е именно такъв. И когато не ви трябва го махайте. Ако няма завързано ремарке, освен да направи мръсно на друг автомобил, теглича няма полезно действие;
  10. Големи джанти с малко гума по тях: Очевидно „пистовите“ гуми с огромни джанти нямат място на джип. При първото излизане извън пътя джантата ще бъде подбита. Също така по принцип алуминиевите джанти не са пригодни за джиповете, дори да са с правилен размер.

Последното, което няма нужда да бъде включвано в каквито и да е класации, се нарича „самонадеян шофьор„. Мисля, че място за обяснения тук няма. Водачите винаги са виновни за каквато и да е беля. Така де – не колата се вкара сама в трапа, а шофьорът я насочи натам! Някак си обаче е в природата на човека да предприема все повече и повече рискове. Така, че дори подготвените шофьори рано или късно се прецакват. Страхливите обикновено се справят по-добре от нахаканите… не на състезания, а в живота. И още една закономерност – колкото по-добър и по-подготвен е джипа – толкова по-дълго ще ходите в търсене на трактор.

Нещата съм ги извзел от едноименната тема отворена от мен в OFFRoad-Bulgaria.com.

 



Един коментар


  1. сашо каза:

    С доста неща съм съгласен, но страхливите и самонадеятните еднакво добре се справят обикновено… просто глупостите ги правят по различни причини.

Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*