C, PHP, VB, .NET

С голяма скръб ви съобщавам, че днес се сбогувахме за последно с дълбоко уважавания и обичания професор Иван Ганчев Донев. Иван Ганчев е роден на 6 май 1935 г. в с. Страхилово, окр. Велико Търново. Живял е в обикновено селско семейство. Основно образование завършва в родното си село през 1949 г. Диплома за средно образование получава в Полски Тръмбеш през 1953 г, а висше в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 1957 г. с отличен успех. В периода от 1957 г. до 1960 г. става учител по математика в град Свищов. След конкурс през 1960 г. е назначен за асистент в катедрата по методика на математиката в бившия Физико-математически факултет на Софийски университет. От 1965 г. до 1975 г. е старши асистент, а през 1975 г. става главен асистент. През 1965/1966 г. е на специализация, а през 1967 г. защитава кандидатска дисертация по методика на математиката в Москва. През 1970 г. участва като член на колектива да разработване на нов модел за подготовка на кадри по математика и механика. В периода 1972-1975 г. е работил като главен инспектор по математика в Министерство на народната просвета, а преподавателската и научната му кариера продължава успоредно по съвместителство. По късно продължава да работи в Софийски университет и става последователно доцент и професор. В края на кариерата си става професор и в Югозападен университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.

Това е човекът, който буквално донесе методиката на обучение по математика в България – той беше първи доктор и първи доктор на науките в тази област у нас. Беше учител и научен ръководител на неизброимо количество студенти и докторанти, които от своя страна днес са учители или преподаватели в университети. Автор или съавтор е на около 80 учебника по математика, на огромно количество научни публикации и няколко монографии. Почетен гражданин е на град Свищов от 2005 г. – дарил 800 тома от собствената си библиотека и работил дългогодишно по връщане и опазване на културното наследство на града. Проф. Ганчев е един от основоположниците на въвеждането на електронно обучение в училищата в България, при това още в началото на 80-те години на миналия век – по времето, когато тази тема е била новост по целия свят. Неговата теория за „диалогово-обучаващи програми“ е напълно актуална и до ден днешен, като толкова много е „изпреварила времето си“, че и сега може да продължава да се твърди, че е недостигната висота в практиката на програмираното обучение. Изобщо проектите, в които проф. Ганчев е участвал са толкова много, че едва ли могат да бъдат изброени извън обема на много дебела биографична книга. Веднага например се сещам как ми разказваше за радиопредаването му със загадки от математически фолклор, което е водил – донесло нечуван за националното радио „порой“ от писма на слушатели. Впрочем книгата му за математически загадки и до ден днешен е най-добрата развлекателна книга свързана с математика, която е издавана в България.

Това, с което аз лично ще запомня проф. Ганчев е това, на което ме научи. А извън чисто тривиалните знания по двата учебни предмета, които ми води, той ме научи на много неща. На първо място ме научи да обичам професията на преподавател. Честно казано дори не си бях помислял, че мога да стана учител или асистент в университет преди да се запозная с него. Научи ме да бъда критичен към себе си и винаги да търся подобрение на вече създадените от мен неща. Освен това буквално ми „отвори очите“ като чисто практически ми показа, че боравенето с „високите технологии“ само по себе си е просто едно кухо познание, което ако не е подплатено със сериозен научен анализ и синтез, както и с използване на много знания от други области на живота, то не води до създаване на истински качествени продукти. Да, този възрастен човек, който трудно държеше компютърната мишка, успя да ми покаже, че знае много, ама много повече за компютрите и създаването на софтуер, отколкото знаех аз – компютърен специалист с голямо самочувствие, който се гордееше, че работи престижна работа на висока заплата. Той ми показа, че компютърната програма, която аз бях създал, може да върши много повече неща, отколкото аз самия съм мислил, че ще може докато съм я създавал. Научи ме да се старая да се изразявам колкото се може по-ясно и разбираемо, а не да се крия зад сложни термини, с които просто да прикривам незнанието си. Научи ме, че добрият учител трябва да е приятел с учениците си, а приятелите винаги си говорят на един и същи достъпен език. Научи ме, че трябва да обяснявам нещата на учениците си точно по начина, по който аз самия съм ги разбрал, а не по този, който догматично ни е наложен в „дебелата книга“. Но същевременно с това ми показа как да разбирам нещата правилно и че този правилен начин го пише именно в онази същата „дебела книга“. Объркващо, нали? Проф. Ганчев ме промени – показа ми, че не всичко, което хвърчи се яде и най-вече ми показа накъде да вървя от там насетне, за да не хабя усилия в преоткриване на топлата вода отново и отново.

Сбогом учителю! Поклон пред светлата ти памет!