* Учим ли се от историята?
Публикувано на 07 юни 2011 в раздел История.
На докторантски изпит по предмет обвързващ историята и философията, младият докторант Димитров разпалено представяше своят доклад. Той беше извадил исторически факти за тежки политически грешки допускани в режима в България преди 1989г. и умело правеше силно обосновани аналогии с други грешки, които са допуснали (и продължават да допускат) политиците от по-новата история. В края на неговата презентация той завърши:
– Всичко разгледано дотук за пореден път потвърждава думите изказани от Георг Хегел, а именно: „Опитът и историята учат, че народите и правителствата никога нищо не са научили от историята и не действат съгласно поуките, които от нея биха могли да бъдат извлечени!“. Аз бих обобщил това твърдение като „от историята се учим, че не се учим от историята!“.
Последното изречение особено учуди доц. Здравков. Той бързо репликира:
– Вие сам се вкарахте в интересен парадокс. Ако ние наистина не се учим от историята, то ние не бихме могли да научим от нея, че не се учим от нея. Ако пък ние се учим от историята, то изпадаме в парадоксалната ситуация, че всъщност не се учим от нея. Как ще обясните това?
Видимо притеснен докторантът все пак излезе от ситуацията:
– В такъв случай обяснението може би е, че ние се учим грешно от историята, а погрешните знания не са научни, съответно не ни учат на нищо?
– Да, това е достоверно звучащ извод, – отбеляза доц. Здравков – но аз смятам друго. Мисля, че нашите политици много добре и подробно изучават грешките допускани от предишните политици.
– ?!? – докторантът се намръщи и показа неразбиращ поглед
– Виждате ли, света е необятен, възможните ви действия в този момент са много, ако не и неизброимо много. Но нека са изброими и са „n“ на брой. Сега си представете, че сте политик. Оказва се, че от всички ваши „n“ възможни действия вие предприемате именно онова едно от тях, което (според вашия доклад) копира напълно действие, вече предприемано преди това от ваш предшественик. Бидейки и добър математик, ще кажа, че вероятността за случайно съвпадение е малка, а именно 1/n. Следователно за мен е много по-вероятно вие подробно да сте изучили грешките на политиците преди вас и старателно и целенасочено да ги повтаряте!
– Но защо ще го правя, та нали аз ще знам, че са грешки? – попита Димитров
– Да, очевидно е така – ако вие знаете, че са грешки, то не бихте ги повтаряли. Значи трябва просто да приемем, че „грешките“ от историята всъщност не са били никакви грешки и вашия доклад е напълно погрешен… – заключи Здравков, но все пак написа на докторанта оценка „отличен (6)“.
П.П. Всяка прилика с действителни лица и усещания от тип „дежа ву“ следва да са случайни.
Въпрос към читателите – учат ли се политиците от историята и грешки ли са „грешките“ или някои просто ни съботират, като нарочно ги допускат?
Доста подвеждащо са представени нещата.
1. Историята не се повтаря, затова ако в миналото е имало n възможни опции, сега ще са m, при което няма гаранция че множествата m и n имат общо сечение.
2. Дори да допуснем че работим с еднакви множества от възможности n, решението не се взима на случаен принцип.
а) Опция n1 може да изглежда като очевидно решение на даден ппроблем, и затова да бъде избрана от човек който не е запознат с резултата от предишния избор на същата опция.
(Например в игра на шах противника ти жертва силна фигура – ако нямаш опит от подобна партия, вземането на жертвата ти изглежда като печеливш ход)
б) Освен това може да има опция n2, която да е единственото правилно решение. Тогава дори при случаен избор, вероятността да не се повтори грешката е 1/n.
(например един единствен ход те спасява от мат)
в) Ситуацията може да е вече извън контрол и да няма „правилен“ избор. Тогава опция n3 е с цел минимизиране на загубите, но е ясно че не е решение. (например единствния начин да избегнеш мат е да жертваш дама)
Да, всъщност е точно така. А аз впрочем съм на мнението, че „грешките“ не са никакви грешки.