C, PHP, VB, .NET

Представям ви препис от записки по седмата лекция на проф. Иван Ганчев на вече несъществуващата избираема дисциплина „Теоретични основи на обучението по математика“. Темата засяга основните въпроси около реформите в обучението па математика в периода от 1988 г. до първото десетилетие на новия век.

В края на 80-те години на миналия век все повече нараства броят на участниците на международни конференции свързани в въпроси по образованието по математика. По-свободното и бурно експериментиране по различни държави естествено поражда и значително повече въпроси за обсъждане, откриват се значително количество нови частни проблеми и като цяло се налага все повече и по-често да се провеждат дискусии. В този период обаче на хоризонта се появява и нещо съществено ново – достъпът до компютърни дидактически технологии става все по-масов и назрява момента за въвеждането им в масовото обучение по математика. Основните два проблема, които се формират пред световната реформистка общност за обучението по математика, са:

• Информатиката (компютърната наука) като цел и като следство в обучението в средното и висшето образование;
• Недостатъци в използването на персонални компютри като средство в обучението.

Тези въпроси са обсъждани активно след 1988 г.. Особено внимание трябва да се обърне на осми конгрес на Международен конгрес по математическо образование (МКМО) в град Севиля, Испания през лятото на 1996 г., в който участват над 4000 математици от 90 държави. На него са представени следните четири едночасови пленарни доклади:

• „Накъде върви математическото образование“ на Анна Сиерпинска от Канада (вицепрезидент на МКМО);
• „За ролята на математиката в математическото образование“ на Мигел Гузман от Испания (президент на МКМО от 1991 до 1998);
• „Информационните технологии и математическото образование“ на Д. Пал от Англия;
• „Реалните проблеми на математиката на реалния свят“ на Ланге от Нидерландия.

Непленарните доклади са били цели 56. Заглавията на някои от тях са:

• „Преподаване и изучаване на математика на бъдещето“ на Броман от Швеция;
• „Изменящото се лице на училищната алгебра“ на Киеран от Канада;
• „Концептуализация на професионалното израстване на учителите“ на Кооней от САЩ;
• „Някои аспекти на университетската програма по математика за инженери“ на Нгуен Динх Три от Виетнам;
• „Математическите състезания в Китай“ на Зангву Киу от Китай;
• „Базисни представяния и пътища на разбирането на математически концепции на всички равнища на обучение“ на Бендер от Германия;
• „Най-важните познавателни изменения в изучаването на математика: перспективи и развитие“ на Вергнауд от Франция;
• „Математиката и здравия смисъл“ на Ховсан от Англия.

В докладите са изказвани немалко нестандартни и смели мисли относно методиката на обучение. В резултат са организирани цели 26 работни групи по различни проблеми, като например:

• Форми на математически знания;
• Отношение и мотивация на учащите се към математиката;
• Трудности на учащите се при изучаване на математика;
• Пол и математика;
• Преподаване в класове с ученици с различни способности;
• Езици и математика;
• Еволюция на програмата в начално училище;
• Математиката и другите предмети;
• Роля на технологията в процеса на преподаването;
• Роля на математиката във висшето образование;
• Математическо образование за възрастни;
• Подготовка и преподготовка на учителите;
• Математика, образование, общество и култура.

Лесно се забелязва, че общността тръгва смело по пътя на диференциацията в обучението по математика. Вече се обръща сериозно внимание, че е нужно да има различни програми за различни типове ученици. Особено внимание се определя на обучението в неспециализираните и неелитните училища. Отделя се внимание на проблемите до колко и каква математика да се изучава от ученици и студенти в химанитарни направления. От списъка може да видите, че дори се дискутират проблеми свързани с пол и възраст. Вече не е просто дискусионно, а е категорично прието, че не може и не трябва учебните програми да бъдат строго унифицирани (едни и същи за всички), а се налага навсякъде да се дава възможност гъвкавост и диференциация – съдържанието да е различно според спецификите на обучаемите. Извън това продължават споровете относно съдържанието на програмите по геометрия, както и кои елементи от математически анализ, вероятности и статистика са подходящи за училищен курс. Широко се обсъждат и състезанията по математика. Относно класирането по държави се появава идеята да се въведе съотнасяне на получените точки към общия брой на населението на съответните държави, но като контрапункт се появяват опасения, че математическите състезания ще се превърнат в своеобразен спорт.

На десети МКМО от 4 до 11 юли 2004 г. в Копенхаген, който е съорганизиран от всички скандинавски държави, участват повече от 2500 учени. Новост представляват т.нар. „дискусионни групи“, които са 24 на брой и се събират на няколко пъти по време на конгреса на свободна тематика. Прави впечатление, че голяма част от дискусиите се насочват към обучението на учителите по математика. Представят се множество проекти свързани с проблеми на преподаването. От редица доклади става ясно, че в предстоящото десетилетие центъра на внимание ще е именно подготовката на учители. Правят впечатление докладите „Дългосрочно изследване на подобрението на обучението по математика: предизвикателства за практиката, теорията и изследователската работа“ на Дебора Бол от САЩ и „Математиката, математиците и математическото образование“ на президентът на МКМО Хайман Бас от САЩ. На въпросния конгрес прави впечатление и пленарният доклад „Няма нищо по-практическо от добрата научно-изследователска дейност“ на Ана Сфард от Израел. Същата идея се застъпва и в доклада „Научното изследване в математическото образование“ на Джил Адлер от Южна Африка. Така започва активно лобиране да се обърне сериозно внимание и на възпроизводството на научни кадри в сферата на математиката.

Литература:

• Банков, Кирил (2004). „Десети международен конгрес по математическо образование“. ?