C, PHP, VB, .NET

Арнолд Йоханес Вилхелм Сомърфeлд е бил много интересен човек. Номиниран е 84 пъти (!) за Нобелова награда по физика и… не спечелил нито веднъж.

Човекът е развил такава феноменална школа по физика, че досега в света не е имало втора подобна. Четири негови докторанти са спечелили Нобелова награда и още трима негови магистри са спечелили престижната награда на името на Макс Планк.

 

В първата година от следването си, Сомърфeлд се прочул като пияница и побойник. Бил е чрен на „братството B!“ (националисти-либерали). При едно сбиване го нараняват по лицето и получава неприятен белег. Това младежко влечение не го спира да развие чудесна академична кариера и да стане доктор едва на 23 годишна възраст през 1891 г. Самият той споделя по-късно, че „това беше дисертация, която написах през лятото за няколко седмици“.

Непосредствено след докторантурата изкарва следдипломна квалификация за гимназиален учител. След завършването си кара и задължителната казарма. Изненадващо за повечето му колеги, остава допълнителни 8 години в армията като доброволец паралелно с останалата си работа (карал е осемседмични запасни учения).

През 1893 г. постъпва на работа в университета в Гьотинген и след само 2 години на асистентско място (като помощник на прочутия Феликс Клайн, когото Сомерфелд по-късно споменава като „моя реален учител“) е поканен на позиция за редовен професор през 1895 г. Две години по-късно става главен редактор на престижно математическо списание. В началото на новия век става ръководител на катедрата по Аналитична механика в Кралския Технически Университет в Аахен. Там е ръководител на първия си докторант Питър Джоузеф Уилиям Дебай, който по-късно става носител на нобелова награда с труда си през 1936 г.

През 1906, Сомърфeлд става директор на нов институт по теоретична физика към университета в Мюнхен. Там негов докторант е Вернер Хайзенберг в областта на хидродинамиката. По-късно през 1932 г. Хайзенберг също печели Нобелова награда като „създател на квантовата механика“. Друг негов докторант в същия институт е Волфганг Паули в областта на квантовата механика, който също печели Нобелова награда през 1945 г. Третият му супердокторант е Ханс Албрехт Бете, който печели Нобеловата награда за откриване на нуклеосинтеза през 1967 г.

Така, че Сомърфeлд определено е бил знаменит като невероятен педагог. Алберт Айнщайн казва за него „това, от което му се възхищавам, е как успява да извади от почвата толкова голямо количество млади таланти“. Всъщност Сомърфeлд наследява самия Айнщайн като председател на „Германско Общество на Физиците“ през 1918 г. Математикът Морис Клайн пък е казал, че Сомърфилд „е вдъхновил много от най-креативните физици през първите 30 години на века“. Подобни думи са казвани от огромно количество известни хора.

Поради това, че немалко от негови студенти и докторанти са били евреи, с идването на нацистката партия на власт, Сомърфeлд губи много от влиянието и позициите си. Това по естествен път го прави противник на режима, но не емигрира. В негово писмо до Айнщайн пише, че иска Германия „да загуби силата си и да се влее в една пацифистка Европа“.

Но дотук нищо не казах за научните му трудове. А те са забележителни. Има приноси в квантовата физика, електромагнетизма, хидродинамиката, рентгеновите лъчи и др. Печелил е медали на Макс Планк, на Лоренц и на Ерстед. Бил е и почетен член на Кралското общество на физиците във Великобритания, Академията на науките в САЩ, Академията на науките на СССР и Академията на науките в Индия.

Сомърфeлд е водач по брой номинации за нобелова награда – в периода от 1917 до 1951 г. е бил номиниран 84 пъти. За съжаление не я печели нито веднъж. През февруари 1951 е сгазен от камион докато разхождал внука си. Умира на 26 април 1951 г. на 82 годишна възраст.