C, PHP, VB, .NET

Днес е денят на труда. Празникът се е рародил в резултат от кървави събития в САЩ на 1 май 1886г. Огромните по мащаб протести тогава (с убити и ранени хора) в крайна сметка довеждат до международна дискусия, от която в крайна сметка се взима едно много полезно за съвременното общество правило – това за принципно спазване на 8 часовия работен ден. Денят е определен за „международен ден на работника“ първоначално от социалистическите и социал-демократическите партии на втория интернационал в Париж, но впоследствие е приет за международен от всички. В САЩ тогавашния президент е счел за опасно празникът да бъде точно на 1 май (заради евентуални нови размирици) и затова техния „ден на труда“ го приемат на друга дата – 1 септември.

В България празникът се празнува негласно още от 1890г., но официално се приема за национален празник чак през 1939г. заради тогавашния ни съюзник нацистка Германия. След 1945г. тържествата стават особено пищни и масови. След 1989г. празникът се запазва, но паради вече не се правят. Причината за това е, че погрешно на българите беше втълпено, че „празникът е комунистически“, съответно съвремените правителства са предпазливи откъм публични прояви на тази дата. Може би това е резултат от преувеличената парадност по време на социалистическия режим, присъствието на която е включвала дори задължителен характер. А пък в края на режима част от самонареклите се „дисиденти“ започват да оплюват всичко свързано с него, за жалост включително и въпросния международен празник.

Между другото по медиите усилено днес говориха, че от началото на годината досега сме „работили за държавата“, а отсега до края на годината „ще работим за нас“. Що за глупаво разределение? Човек работи и изкарва пари. Част от тези пари (според тази статистика 1/3) дава в бюджета на държавата. Това не означава, че е „работил за държавата“ (освен ако не е държавен служител разбира се). Срещу тези пари той получава редица услуги – образование, здравеопазване, сигурност и т.н. Тоест човекът си е „купил от държавата“ съответните услуги. Дали му харесват или не – това е друг въпрос.

За мен това време на годината е особено приятно, защото се получава една седмица с два празника – на 6 май е Гергьовден, Ден на храбростта Българската армия. Обикновено дори да има работни дни между двата празника, те все някак успяват да станат полу или неработни (с отпуск). Тази година пък е особено празнично, защото освен тези два дни, на 5 май се пада и Великден.

Ние пък семейно започнахме да празнуваме още на 28 април – в неделя на лятната сцена в Борисовата градина имаше благотворителен концерт на фондацията „Holiday Heroes“. Една прекрасна кампания, която се надявам, че ще продължи и занапред. Пепи много се зарадва на големия заек, но когато трябваше да се снима с него остана леко учуден:

Времето беше наистина прекрасно.

Пепи най-много се радваше на една група танцьорки. В средата даже се оказа, че танцува стара приятелка на Милена.

Доколкото разбрах нито една политическа партия не беше дарила пари за кампанията на „Holiday Heroes“, но за сметка на това някои от тях въобще не ги беше срам да пускат агенти да разпращат хартиен спам сред хората. Аз си чудя как не ги е срам въобще да се явяват на избори, но те определено доказват, че наглостта при тях може да е без предел.

Както и да е – днес, на 1 май, успяхме да си направим много хубава сутрешна разходка:

Весели празници на всички!