C, PHP, VB, .NET

Вече изяснихме, че при запазване на използваните в нашата практика числа в десетична бройна система, компютрите извършват преобразуване в двоична. Хората обаче не работят само с числа, а в комуникацията използват всякакви сетива – писмено записват символи и изображения, устно звуци, използват допир, усещат мирис и т.н. Компютърната техника се използва за запазване и обработка на голяма част от тази информация. Сега ще се фокусираме върхи символите – основните единици за изписване на текст и комуникиране в писмена форма. Прочети още…

.

От математиката в училище знаете за реалните числа – обединението на множествата на рационалните и ирационалните числа. Би трябвало да знаете, че рационалните числа се представят като крайна или безкрайна десетична дроб, а ирационалните са винаги безкрайни непериодични дроби. Важното в случая е, че в определени случаи става дума за „безкрайна“ дроб. Това е един от основните проблеми в информационните технологии – ние нямаме безкрайно количество памет, в което да запишем двоичното представяне на една безкрайна десетична дроб. Поради ограничената си памет компютрите нямат възможност да записват реалните числа с абсолютна точност. Ще се досетите, че имаме същия проблем дори при целите числа – ние не можем да записваме безкрайно големи цели числа, а винаги се съобразяваме с определен брой отпуснати за целта байтове. Прочети още…

.

Защо след като в ежедневния си живот извършваме сметки с десетични числа, компютрите в днешно време използват само двоични? Причините са от чисто физичен характер. Както знаем се използват електрически сигнали. Представете си, че имаме един датчик, който трябва да отчита такъв сигнал. Сравнително лесно е да се направи датчик, който отчита дали има (1) или няма ток (0). Реално не се интересуваме от характеристиките на сигнала – няма значение дали е силен или слаб, защото единственото, което е важно за нас, е дали го има или го няма. Ако искаме от същия сигнал да представим троична, или още по-трудно – нашата добре позната десетична – бройна система, ще трябва да отчитаме някакви допълнителни качества на сигнала – например неговата сила. Да, но това прави „датчикът“ много по-сложен – започваме да се нуждаем от много по-чист сигнал, защото евентуални смущения ще водят до появата на грешни отчитания. Като добавим това, че в процесора на един съвременен компютър са необходими над 1 милиард и 200 милиона такива датчици (всъщност се наричат превключватели или още по-точно транзистори), това прави (поне на този етап) двоичната бройна система единствен адекватен избор. Именно простотата на двоичната бройна система я е наложила – тя позволява да се използват елементарни превключватели, наречени „транзистори“, които са изключително миниатюрни и може да се слагат по много в много малки физически обеми. Прочети още…

.

Още от училище сме научени да смятаме с десетична бройна система. В историята на човечеството е позната употребата и на други бройни системи (остатъци от които има и до днес), но десетичната е тази, която се налага практически в целия свят. Едва ли има нужда да обясняваме как се смята с нея – всеки четящ тази статия би трябвало да знае за цифрите от 0 до 9, от които се образуват числа, с които може да се събира, изважда, умножава и дели. Прочети още…

.