C, PHP, VB, .NET

Вече се запознахме със стандартните вход и изход като байтови потоци. Те всъщност са наследници на абстрактните класове InputStream и OutputStream. Двата класа FileInputStream и FileOutputStream също ги наследяват. Нека разгледаме един пример за програма, която чете информация от един файл и я записва в друг: Прочети още...

.

Любителите на Linux много харесват Java заради концепцията на езика да работи с входни  и изходни потоци. Това означава една абстракция на входните и изходните данни, които използва и връща програмата. Така чрез дребна настройка може една програма вместо да изкарва данни на екрана - да ги записва във файл, да ги изпрати до принтер, порт на компютъра, друга програма, да ги изпрати към сървър в интернет и т.н.; и обратно - да ги получава от най-различни източници. Независимо с какви данни работят потоците, ние можем да ги разглеждаме просто като последователни парчета данни. Входни са потоците, които програмата получава, а изходни са потоците, които изпраща. Засега обаче ще разгледаме само няколко примера за методи, които работят със стандартния вход и изход (клавиатура и монитор) и само ще загатнем как се пренасочват. В следващата статия ще разгледаме как се чете и пише във файл и как можем да пренасочваме стандартните потоци към файлове.

Прочети още...

.

При операторите if-else и switch, както и при циклите for, while и do-while няма никакви изненади спрямо езика за програмиране C. Синтаксисът при Java е абсолютно аналогичен. Нов е само последният цикъл (т.8), на когото ще обърнем повече внимание. Ще демонстрираме директно с примери без да обясняваме детайлно функционалността на операторите и циклите. Прочети още...

.

Вече споменахме, че обектите са в основана на езика Java. В езика е залегнала йерархична структура за групирането им. Всички обекти със сходни свойства се обединяват в класове. Класовете от своя страна се обединяват в пакети. Засега обаче ще се фокусираме към синтаксис на езика и ще се спрем по-подробно на класовете и модификаторите за достъп в по-следваща статия.

"Сорс-кодът" на програмите на Java се записва във файлове с разширение .java. Когато бъдат компилирани до байткод те получават разширение .class. Именно този .class файл е преносимият код, който може да бъде компилиран на различни машини.

Както всяка стандартна програма, така и Java програмите имат своя "входна точка", т.е. място от което се стартират. Обикновено е прието в .java файла да дефинираме клас със същото име като файла и той да бъде публичен, т.е. "достъпен за външния свят". В този клас се дефинира и основен метод (в Java е прието функциите и процедурите да се наричат методи) с име "main". Ето как ще изглежда нашата първа Java програма. Създайте текстов файл с име myfirstprogram.java и запишете в него следната информация: Прочети още...

.

Първоначално искаме да отбележим, че статиите в категория "Java" са предназначени за хора, които са запознати с програмиране на C и C++. Няма да се спираме детайлно върху основите на езика - всичката теория, която се припокрива с програмиране на C и C++ ще приемаме, че е позната. Така например няма да уточняваме специално работят основните оператори, а просто ще ги изброим набързо.

Java е език за програмиране създаден през 1991г. (първоначално под името Oak, а след 1995г. Java). Основите на езика идват именно от споменатите езици C и C++. Синтаксисът на езика е много близък до C, а обектния модел е изключително близък до C++. Поради тази причина е изключително лесен преходът между тези езици. Прочети още...

.

Досега в разглежданите примери винаги сървърът предоставяше информация, а потребителят я четеше. Понякога обаче ни се иска да направим и обратна връзка. Формите са универсалният метод за изпращане на информация от потребител към сървър. Обикновено тази стъпка в различна посока от "еднопосочното" движение на информация не е комфортна за разработчиците. Човек свикнал да борави със статичен HTML код обикновено изпитва трудности при обработването на информация от форми. Затова на тази тема ще се спрем по-детайлно.

За изграждане на форми използваме следните тагове: Прочети още...

.

В университета изкарах един избираем курс "Математическо Моделиране в Биологията". Водеше го един много приятен преподавател - ст. н.с. І ст. Светослав Марков. Честно казано беше изключително интересен. Учихме главно ензимна кинетика и популационна динамика, но се споменаха неща като биореактори, химични синапси и епидемиология.

Моят курсов проект беше съвместен с колега Никола Узунов. Написахме една поредица от модели на популационната динамика, като естествено започнахме от модела "хищник-жертва" на Лотка-Волтера. После засегнахме и модели на две и повече популации. С настоящата статия ще си позволя да дам една лична интерпретация на модела Лотка-Волтера свързана с настоящата тенденция за демографски срив в развитите държави.

Нека първо погледнем общата формула на модела. Тя е: Прочети още...

.

В JavaScript съществуват достатъчно много математически константи и готови функции, които да могат да обхванат доста широк спектър от изчислителни задачи по математика. Естествено намират и редица други приложения при изграждането на по-сложни продукти. Ще разгледаме всички подробно. Прочети още...

.

Не е рядък случая когато ни се налага да работим с дата и час. Това се налага винаги когато имаме нужда да работим с календар. Например ако имаме статия, която е публикувана на определена дата и искаме да видим "на колко дни е тя". В социалните мрежи често има функционалности за позрав при рожден ден. Друг случай е когато създаваме таймери.

JavaScript ни дава един изключително полезен обект - дата. Дефинира се по следния начин: Прочети още...

.

Нека X е естествено число (цяло и положително), което завършва с цифрата 2. Ако вземем последната цифра на X, премахнем я и я сложим в началото на числото, то ще получим ново число Y, което е два пъти по-голямо от X. Намерете числата X и Y... Прочети още...

.