C, PHP, VB, .NET

Чарлз Гуудиър живял в семейство на образовани и успешни хора, които произвеждали всякакви видове стоки, но най-основно копчета. На 17 години отива във Филаделфия и започва първата си работа, като постепенно успява да направи фирмата, за която работи, голям партньор на фирмата на баща си. По-късно се жени, напуска работа и отваря своя собствена железария (не говорим за някакво малко магазинче, а нещо като сегашните Бриколаж и Практикер). Характерното за нея е, че промотира изцяло стоки, които са произведени в САЩ – нещо, което било рядкост за онова време, защото хората смятали, че произведените в Европа стоки са с по-добро качество и съответно производителите в САЩ често криели произхода на стоките си. Ходът се оказва изключително успешен и бизнесът му започва да печели добре. Семейството му също се разрастнало, като постепенно се сдобил с 5 деца.

През 1827 г. Чарлз решава, че бизнеса му трябва да се разрастне и извън Филаделфия. Започва да тегли кредити и инвестира в отварянето на магазини в други щати. За негово нещастие на 19 май 1828 г. сенатът гласува т.нар. „Tariff of Abominations“ – много лош протекционистки закон, който слага 38% такса върху всяка стока, която се внася от южните към северните щати. Целта им е била да пазят икономиката на севера, а практическият ефект бил, че буквално съсипали и двете.

Ефектът от закона се почувствал много мощно във всички сфери на живота и това не подминало Гуудиър. Много от големите му клиенти фалирали или спрели да му плащат редовно. Успял да удържи до 1830 г., когато окончателно банкрутирал и го вкарали в затвора. А по онова време затворите били меко казано „трудови лагери“ – всеки затворник е трябвало да работи здраво докато плати дълговете си.

Трагедията му за съжаление тепърва започвала. Едното от петте му деца умряло през 1831 г., а второ през 1833 г. Самият той се разболял тежко още преди влизането в затвора. И все пак не загубил надежда! От затворническата управа били снизходителни с него и му позволили в извънработно време да експериментира в работилницата, в която полагал задължителния си труд. Там той започнал да провежда експерименти с… да, познахте – гума. Нагрявал каучук, който по онова време бил изключително евтин, и се опитвал да го направи нелепкав. В крайна сметка успял чрез смеска с магнезиев оксид.

В този момент ще си помислите за известните автомобилни гуми, но… не, не се е случило това. Опитал се да прави подметки на обувки, но в общи линии неуспешно. Пуснали го от затвора веднъж, но после го вкарали още няколко пъти за по-кратки периоди между 1834 и 1838 г. През това време жена му и децата му живеели буквално в пълна мизерия. Започнали да разпродават семейното имущество. Той обаче не спрял да миксира гумени смески дори след излизането си на свобода. В един момент решил да продаде абсолютно всичко, което притежава и се преместили да живеят в покрайнините на Ню Йорк. На новото място всичките му съседи остро протестирали против задушливата миризма, която той генерирал от къщата, а както може да се досетите – всичко било потънало в тотална мърсотия там заради честото горене на гума.

Но ето, че късметът му провървал, когато голям местен инвеститор решил да му даде пари за разработките му. Започнал производство на гумене постелки за маса. За съжаление успехът изтраял много кратко, защото инвеститорът фалирал заради други негови дългове.

Гуудиър продължил да усъвършенства гумените си смески. В един момент се сдружил с друга известна историческа личност – Натаниел Хейуард. Двамата партньори заедно открили процесът на вулканизация – едно от големите открития на човечеството! И тук последвала нов трагичен епизод – Хейуард практически ограбил Гуудиър, защото патентовал откритието на свое име. В края на 1839 г. Гудиър се принудил да взима заеми, за да ползва патента от Хейуард… Паралелно с това било заведено дело и чак през 1841 г. Хейуард признал в съда, че Гудиър практически е открил вулканизацията, а не той. Съдебната битка обаче изобщо не е приключила с това, а делото продължило.

Междувременно животът на Гудиър продължил да не спори. През 1840 г. отново бил вкаран в затвора, защото не успял да плати сметка от 5 долара в един хотел. А докато е бил в затвора умряло още едно от децата му!

През 1844 г. в крайна сметка Гудиър успял да си върне окончателно патента на вулканизацията. Намерил инвеститор, с който отворили фабрика за гума в родния град на баща си на мястото на старата фабрика за копчета. Всичко започнало да изглежда добре, но отново съдбата се подиграла с Чарлз. Процесът на вулканизация бил толкова прост, че изключително много от конкурентите му започнали да го пиратстват. Това повлекло десетки дела, които буквално изтощавали финансите на Гудиър и той много трудно успявал да инвестира в производствата си.

Изведнъж се появил и нов огромен проблем – английският изобретател Томас Ханкок бил патентовал същия процес на вулканизация (очевидно откраднат от Гудиър) във Великобритания през 1843 г. Въпреки, че първоначалният патент в САЩ бил от 1839, той юридически се оказал невалиден заради делото с Хейуард, поради което съда в Англия отредил в полза на Ханкок. Да, технически патента на Гуудиър е истински и валиден, но е направен година по-късно. Това погубило огромни финанси за Гудиър.

Така животът за Гудиър продължил в постоянна борба за изплащане на поредни и поредни дългове за купища съдебни дела, като междувременно се борил да поддържа производството си. И за капак на всичко през 1860 г. го сполетяла още една нова трагедия – съобщили му, че още едно от децата му е тежко болно и умира. Пристигайки в болницата в Ню Йорк докторите му казали, че дъщеря му вече е починала. Тогава Гуудиър получил инфаркт и умрял на място на 59 годишна възраст…

Вие вероятно знаете за фирмата за производство на автомобилни гуми „Goodyear“. Тя няма нищо общо с Чарлз и семейството му. Основана е от Франк Сибърлинг през 1898 г.. Той просто кръщава фирмата си в чест на името на известния изобретател… или просто го използва като хитър рекламен трик.