C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Какво е комунизъм?

Публикувано на 04 август 2009 в раздел Политика.

Много хора погрешно свързват комунизма с доскорошните тоталитарните режими в източна Европа, както и няколко държави в Южна Америка и Азия. Това въобще не е така! С тази статия ще се опитам с изключително опростен модел да покажа каква е основната идея на комунизма.

Историческите корени на идеята за комунизма като политически строй идват от немския философ Карл Маркс. В общи линии светът в по-голямата част от историята си е бил под тоталитарен режим на управление, където един монарх е притежавал и се е разпореждал с целия капитал на обществото, както и с личната свобода за развитие. Бурното развитие на демокрацията обаче променя този модел и още н началото на 19ти век се забелязва един стремеж за разпръскване на капитала на множество „порцийки“, както и наличието на все повече лична свобода на човек.

„Маркс смята, че всяко човешко общество се състои от две основни нива: икономическа база (субструктура) и обществена надстройка (суперструктура). Сърцевината на икономическата база е начинът на производство (всичко, което се включва в едно производство). Обществена надстройка е: прояви на културата, подредени от държавата, от образование към изкуство, религия, философия, право“ (цитат от Wikipedia). Маркс логично заключава, че промяната на субструктурата оказва пряко влияние на суперструктурата.

Карл Маркс разглежда процесите в обществото изцяло философски, като е много силно подкрепен с доказателства на икономическата си теория от Фридрих Енгелс. Първоначално стъпват върху философията на Хегел, но бързо достигат до съвсем нов мироглед и така написват основното си произведение „Капиталът“. Основната идея в теорията е, че първичната реалност не е „идеална“ (както казва Хегел), а е „материална“. Основен цитат за тази теория е „битието определя съзнанието“. По този начин Маркс и Енгелс определят за движещи сили на обществото не върху творците, поетите и композиторите (които се занимават предимно с духовни цели), а върху т.нар. от „лумпен пролетариат“ – обикновените хора, които работят за оцеляването си. Това естествено е подкрепено логически от твърдението за субструктурата изказано по-горе.

Нека обаче се върнем на много по-първично ниво – моделът „хищник-жертва“ на Валтер-Лотка. Много близка аналогия до хищник-жертва стои съотношението месояден-тревопасен. Почти винаги хищникът е месоядно животно, а жертвата треповасно, но не винаги е така – затова ще използвам по-точния модел за случая, този на хищник-жертва. Специфична особеност при хищниците е това, че при тях винаги има борба за надмощие – било то за територия или за „водач на глутница“, с други думи централизирано в един индивид управление. При жертвите пък е точно обратното – борбата за оцеляване и предпазване от хищници ги учи на това да споделят ресурсите си и да си помагат взаимно в едно стадно общество.

За добро или за лошо – човекът по природа е хищник. Доказателство за това са както физични белези (близките едно до друго очи, които са способни да фокусират), така и чисто психологически (очевидната непрестанна борба за икономическо и социално надмощие). От тук нататък е лесно да покажем защо тоталитарните режими на управление са се наложили исторически – именно индивидът с най-много сила и икономическа мощ успява да надделее над останалите и да ги управлява.

Предварително искам да кажа, че демокрацията е едно прекрасно творение на човечеството, което обаче не променя особено положението. Дори избираем – водачът на глутницата продължава да има същите права, които има и ако НЕ е избираем. Какво тогава може да ни отдели от тоталитарните режими? Именно борбата за лична свобода и борбата за свободна икономика.

Редица философи са разглеждали моделът на управление „анархия“. Той е пълната противоположност на тоталитаризма. При него като първичен базисен елемент се взима именно липсата на „водач на глутницата“. Анархията се основава на принципът на споделяне между индивидите. Тя би била един прекрасен модел на управление на индивиди от тип „жертва“. За съжаление такъв режим е неприложим при хищниците – в тях егоизма и егоцентризма са основни и даже водещи сили. По тази причина досега в историята нямаме съществуващ пример за либертарианско управление на голяма територия над голямо население.

Откакто финикийците откриват парите като платежно средство бавно, но сигурно се заражда едно основно понятие – икономика. Тя става водеща сила при развитието на държавите. Борбата за икономическо надмощие бавно, но сигурно започва да преодолява традиционната война с кръвопролития. Това е дори силно забележимо като погледнете близкото минало на войни в началото на 20ти век и сегашното политическо положение в света.

Нека се върнем на темата. На първо време неща разгледаме какво е социализъм – елементарно казано това е процесът, когато целият капитал се държи монополно от държавата (водачът или водачите на глутницата), но за разлика от тоталитаризма все пак хората имат право на извества степен лична свобода. В известна степен в Европа малко преди времето на Карл Маркс навсякъде е „царувало“ почти социалистическо управление, а по негово време капиталът бурно се е децентрализирал в посока на „капитализъм“.

Когато Карл Маркс наблюдава процесите на отпускане на капитала в частни ръце, той забелязва един изключително важен факт – въпреки, че капиталът вече е „разпилян“ сред индивидите, в продължение на времето и при този процес отново е валиден принципът за търсене на надмощие. С други думи бавно, но сигурно капиталът се фокусира в ръцете на един единствен човек – монополист. Всъщност това можете да го забележите с яростни темпове днес – все повече големи фирми поглъщат други големи фирми, все по-трудно е за „малка фирма“ да стане „голяма фирма“ и т.н. Има редица западни икономисти след Маркс, които показват (и практически), че представата за неизбежния монополизъм при капитализма е погрешна, но по времето на Маркс това е изглеждало напълно достоверно и логично.

Така Маркс прави заключение, че крайна свобода на икономиката не е възможна и всички стремежи към капитализъм всъщност винаги ще „връщат икономиката назад“ към социализъм – всичкият капитал е фокусиран в ръцете на една малка група хора, които чрез капитала си ще превземат властта. Така по изключително простичък начин, чрез дефиниция на думата „монопол“ и прости твърдения, той показва, че всъщност свободна икономика не е възможна по чисто първични за човека причини. Оказва се, че чувствата егоизъм и егоцентризъм се пренасят и на ниво икономика – по този начин рано или късно винаги капиталът ще е ръководен от малка група хора (работодатели) и голяма група хора (работници). Ако погледнете графиката от предишната ми статия за политическите системи, то икономиката ще се движи напред-назад отсечката между тоталитаризъм и аристокрация.

Маркс приема, че опитите за свободна икономика са обречени на „провал“ (да кажем временен и само частичен успех) и процесите на разкъсване на капитала имат само краткотраен ефект. Тук основна помощ за изводите си той получава от Енгелс. Така те започват да разсъждават в друга посока – развитието на човечеството трябва да се крепи върху фундаментите на другата права от графиката, тази на личната свобода. Маркс приема, че пълният контрол над икономиката е неизбежен, и започва да мисли как може да се промени другата ос. Твърди, че личната свобода е факторът, който отделя човека от животинския принцип на тоталитаризма. И така Карл Маркс си задава фундаментален въпрос – може ли и как човечеството да достигне до пълна лична свобода?

Отговорът всъщност идва много просто и е пред очите ни – чрез тенхическия прогрес. В природата основна цел на всеки индивид е изкарването на прехрана и продължаване на рода. Още от първобитните хора ние виждаме, че техническият прогрес се води именно от борбата на храна. Маркс се фокусира именно върху първобитните общества, където частна собственост (в днешните разбирания за това понятие и нейната неприкосновеност) не е съществувала и е царувал т.нар. от него „първобитен комунизъм“.

Първоначално хората са обикаляли гората в търсене на дивеч и плодове. В последствие са се научили да развъждат животните в кошара и да засаждат дърветата в дворове – с други думи спестяват усилията за ходене. Появили са се сечивата на труда – вместо да се копае с ръце става много по-лесно с лопата. В днешно време виждаме, че осигуряването на прехрана без труд става все по-видима и все по-достижима цел. С други думи живота на човек става „все по-лесен“.

Е, докога ще продължи техническия прогрес? Отговорът, който дават Маркс и Енгелс е, че рано или късно човек ще достигне до ниво на технически прогрес, в което той няма да има нужда да работи за изкарването на прехраната си и за отглеждане на поколението си, които както казахме са водещи за природата процеси. Така рано или късно човек ще достигне до личната си свобода – тоталитаризмът ще бъде обезсмислен, защото „водачът на глутницата“ няма да има посока, в която да я насочва и няма да има цел към която да я води. На прост език – хората вече ще имат свободата да се занимават със своето хоби и няма да има нужда да бъдат „управлявани“, а ще има нужда само и единствено от обществен контрол над материалните блага, за да не бъдат съсипвани от хулигански подбуди.

Заключението на Маркс и Енгелс е, че процесът на зараждане на лична свобода, като следствие на техническия прогрес, е неизбежен. Колкото повече технически прогрес има, толкова повече хората ще търсят своята лична свобода. Всъщност твърдението е валидно и в обратна посока – свидетели сме от последните 50 години, че колкото тоталитарните, съответно ограничаващи личната свобода, управления изоставаха в технологичния си прогрес спрямо конкурентните държави. Това се обяснява с факта, че човекът е много по-иновативен и много по-продуктивен към изобретения, когато не бъде заставян догматично в това какво точно трябва да работи.

Без да е известен и строго дефиниран терминът „републиканство“, Маркс и Енгелс разглеждат крайната фаза на развитие на човечеството като един непрестанен преход между системите, които днес знаем като републиканство и комунизъм. С други думи хората ще имат пълна лична свобода, а икономиката ще се опитва непрестанно да се децентрализира, но винаги ще се връща обратно в ръцете на монополиста. Това са били техните разбирания по онова време и честно казано са били една от най-силните познати идеологии за времето си.

Естествено разсъжденията не свършват дотук. Именно този монополист в една такава система ще бъде поставен в доста неизгодна ситуация – от цялото общество само и единствено той ще работи за създаването на материални блага, а другите хора ще бъдат свободни да вършат каквото си искат. Решението на този проблем естествено е да няма монополист, но това вече разбрахме, че води до анархия, която заключихме, че е невъзможна. Монополистът ще се стреми с всички сили да ограничи личните свободи на хората и по този начин да „дърпа“ развитието на обществото обратно към тоталитаризъм. Всъщност този проблем се явява и главен за достигането до идеята на Маркс и Енгелс за стройно дефинирана политическа система. В крайна сметка теорията им посочва един огромен проблем за тогавашните общества – неминуемия сблъсък между „пролетариата“ (обикновените хора, които искат все повече лична свобода) и монополиста, който желае да я ограничава, за да връща системата в „добрите стари времена“, когато той е живял най-добре.

Така се стига и до крайната идея за комунизъм – монополистът (управляващия обществото и контролиращия икономиката, т.е. водачът на стадото) ще бъде с основна задача да разпределя материалните блага на обществото на равни порции за всеки така, че нито да има „гладни“, нито да има „преяли“. Хората от своя страна ще се занимават само с творчество и духовно израстване.  Перефразирано това е популярната фраза „от всеки се взима според възможностите, на всеки се дава според нуждите“. Като обезщетение за работата, която извършва, монополистът ще разполага с повече материални блага от останалите хора в обществото. Така получаваме популярното равноправие – от една страна баланс от наличие на пълна свобода на личността заедно с осигурено съществуване и от друга повече материални блага заедно намалена свобода на личността.

Честно казано много от нещата, които казват Карл Маркс и Фридрих Енгелс, са валидни и до днес. От създаването си досега човечеството винаги е блуждаело по една крива от тоталитаризъм, през аристокрация, към социализъм, центристко управление – понякога и с рязко връщане „назад“, но все пак общо в посока на повече лична свобода. От друга страна никога икономиката не е успявала да се отърве от факторът „монопол“ и няма изгледи това да може да се случи скоро въпреки, че (както споменах и по-горе) има множество по-нови икономически теории, които ефективно работят над въпроса и, както всички виждате, капитализма въобще не е тръгнал да се разпада. Дали обаче посоката е тази, която предричат Маркс и Енгелс, както е показано на картинката по-долу – това все още не може да се твърди или обори с абсолютна сигурност:

Комунизъм

За едно обаче можем да сме убедени – дали либетарианската идеология ще се окаже по-вярна, или тази на комунизма, може да кажем със сигурност, че човечеството наистина върви в посока към отпускане на все повече и повече лични свободи за хората. Свободните общества разбиха на пух и прах тоталитарните. И това е добре. Дали икономиката ще се монополизира напълно, или ще пребъде теорията на капитализма – това все още не мога да се наема да кажа.

Къде е грешката на познатия на нас „комунизъм“? Защо той не сполучи? Къде беше проблемът?

Теорията на Карл Маркс и Фридрих Енгелс винаги е била градена върху „естествения ход на историята“. Когато Ленин поема тази теория и се опитва да я приложи на практика, той всъщност се опитва да прескочи не десетилетия, а столетия от историята на човечеството. С други думи той се опитва да създаде комунизма на Маркс, но пренебрегвайки факта, че техническия прогрес НЕ е на нужното ниво за създаването му. След претърпян пълен неуспех на „Ленинизма“, Сталин поема нещата в свои ръце и прегрупира този строй в обикновен тоталитаризъм, който няма нищо общо с теорията на Маркс и Енгелс от гледна точка на личните свободи на хората. Е, спазен е един от принципите на комунизма, че всички получават поравно, а управляващите икономически монополисти – повече, но основното правило НЕ е – хората продължават да работят за прехраната си, а не се занимават с изкувство, наука и духовно израстване. Всъщност такъв строй е много добре познат от миналото – нарича се „робовладелски“…

Така нека все пак обобщим с няколко думи – какво е „комунизъм“? Най-общо казано това е система на управление, която се базира наследните принципи:

  1. Обществена собственост върху всички средства за производство;
  2. Централизирано разпределение на материалните блага;
  3. Липсата на пари като разплащателно средство (в такъв строй те са ненужни);
  4. Отричане на религиите и вярата във висша сила, понеже това е в основите на тоталитарната власт;
  5. Пълна лична свобода на хората.

Горното е моя интерпретация на думите, които пише в „Манифест на Комунистическата Партия“:

  1. Комунистическото общество заменя цялата досегашна цивилизация (включително и последната ѝ фаза – буржоазното общество);
  2. Липса на „заробващо разделение на труда“ (т.е. без частна собственост и пазар);
  3. Липса на социални класи;
  4. Пълна свобода на личността и липса на икономическа или политическа принуда;
  5. Висша степен на възникналото с „родилните петна на стария строй“ общество (с други думи естествен ход на историята).

Къде сме ние и какво правим от тук нататък? Дали наистина комунизмът е неизбежен? Дали наистина човек не може да преодолее лакомията си и да се насочим към либертарианство? А дали либертарианството въобще е подходящо за нас, хищниците? Трябва ли да желаем от „хищник“ да се превърнем в „жертва“? Може би да, може би не…

Аз казвам – защо да не опитаме да балансираме управлението между двата крайни режима? Лично аз се насочвам смело към републиканското управление като възможно за осъществяване, като дори си вдъхвам малко оптимизъм да продължа и малко нагоре към анархия. С други думи – постави си за цел и се подготви да изминеш 100 километра, пък накрая ще изминеш поне 50…

Сега една задача за вас – опишете анархията с ваши думи. Какво би станало с икономиката ако по теорията на Дарвин НЕ маймуната (която яде главно банани, но все пак Е хищник) беше еволюирала бурно, а например слона (като една относително добре защитена от хищници жертва) беше станал господар на флората и фауната?

Модели на управление

Накрая още един философски въпрос – в процеса горе въобще не разгледахме възможността на моделите на капитализъм и фашизъм (крайно дясно) да „прокопсат“ при нас – хищниците. Дали действително те са утопични за нас и никога не могат да бъдат достигнати? Дали е възможен и дали въобще ни е нужен прогрес на икономиката, който да я „освободи“ от монопола и да се получи резултат подобен на връзката „технологичен прогрес -> лична свобода“? Истината е, че днешната световна политика дърпа силно и смело към търсене на такава формула за икономиката и като цяло на места започва да се получава…

П.П. Впрочем е добре да се упомене, че още Платон е дал доста идеи за подобно развитие на обществото, което той нарича „идеално общество“. Също така една от основните идеи на ранното християнство също е живот в т.нар. „християнски комуни“, което силно напомня теорията на Карл Маркс и Фридрих Енгелс.

П.П.2. Препоръчвам ви да прочетете цитати на Фридриг Енгелс и Карл Маркс от уикицитат.

 



15 коментара


  1. dzver каза:

    Според моята лична философия, важно е да има промяна във всеки момент. Обществото се развива, докато се променя.

    Макдоналдс и Кока кола са много големи, но съществуват само, докато правят хората щастливи и доволни. Ленин, Сталин, Путин и Станишев са на власт, докато не бъдат премахнати от там – било от непреодолима сила, било от смъртта, без никаква връзка с извършваната полезна дейност.

    АЕЦ може да стане монополист в енергетиката, но в момент Х, когато има твърде голяма злоупотреба, всеки втори човек ще има собствена електроцентрала на покрива.

    Просто трябва да си браним личната свобода – останалото само ще се нареди.

  2. Е, тук съществена роля играе демокрацията – тя решава проблемите с кражбите и несвършената работа. Всеки един режим на управление може да работи с и без демокрация, затова независимо дали сме в социализъм, капитализъм или комунизъм – трябва да се борим докрай за нея!

    П.П. Като казах „всеки един режим на управление МОЖЕ“ – това е вярно, но все пак има тенденция демокрацията да бъде правопропорционална на личната свобода. Все пак при един тоталитарен режим ще бъде малко странно крепостните селяни да могат да си сменят царя с гласуване :)

  3. Графът каза:

    Отзад напред, г-н Петров – дали възможността да „сменяш царя с гласуване” е признак за лична свобода? Можем да преценим, нали го правим от 20 години. :)

    За да коментирам с какво съм съгласен и с какво не от Вашите разсъждения трябва да напиша една тухла поне колкото Капиталът. :-D Няма как да стане, затова ще я карам по начина „друга гледна точка” – една игра, на която ме научи един изключителен учител преди 60 години.
    Невъзможните за коментар обяснения ще избегна по единствения възможен начин – сигурен съм, че ще разберете за какво става дума.
    И така:
    Щом ще си представяме, нека си представим клетката.
    На ниво клетка има истинска жива вселена – със „светове”, в които има родове, нации, общества, взаимозависимост. С разслоение на класи. С „езикова” бариера, която не допуска „световно” разбирателство. Има „силови служби”, армия срещу „извън земни”, кражби, корупция, неравноправие, ограничена „лична свобода”. Има даже и въстания (наскоро си патих от едно такова ;) ). Има и равновесие, което крепи съответния клетъчен свят.
    Но… появяват се клетки с нови възможности. Умни и разумни, клетки сапиенси!, Зарязват стандартния път на развитие. С огромни сили и жизнеспособност те започват бурен прогрес и все повече завземат и подчиняват „света”. Все повече и повече – докато идва един прекрасен ден, в който „светът” умира заради нарушеното равновесие. И клетките сапиенси с него.
    Раковите клетки…

  4. Да, раковите клетки са проблем на всяка система. Спорно е дали трябва да се лекуват, да се изрязват или напротив – поощряват. За мен винаги е била важна логиката – всеки един ход на човечеството трябва да бъде логически обоснован, в противен случай той в повечето случаи води до провал. Така ако имаме „ракова клетка“ в обществото, то не трябва веднага да я наказваме, не трябва веднага да я заклеймяваме, но и не трябва веднага да я поощряваме. Трябва да я разгледаме нейната гледна точка, предимствата й и недостатъците й и чак тогава да отсъдим какво трябва да се прави с нея. Както казах обаче човек е егоист – той не обича промените в своя мироглед. Рядко е съгласен да даде шанс на „ракова клетка“, която ще наруши неговото пространство и блаженство. Затова системата в политиката е толкова инертна – обикновено може да се смени само с революция…

    Ще коментирам момента за демокрацията – тя се обучава чрез гласуване. Колкото по-малко се гласува и колкото по-„разочаровани“ се чувстват хората, толкова по-слаба и по-неработеща ще бъде демокрацията. Нашата система е изкривена вече 20 години именно поради нелогично гласуване и негласуване. Не сме си обучили политическата си система на демокрация и докато не го осъзнаем – ще продължаваме да страдаме.

    Проблемът е именно в стремежът за „промяна сега, тук, на момента“. Такава не може да има. Така хората се „разочароват“ дори когато се върви в правилната посока. Накрая забравят да наградят „малкото добро“ за малката промяна, която е довело и обръщат политическата сцена с главата надолу. Получаваме „мини революция“ на всеки 4 години. А както знаем от историята – всяка революция води първоначално до разруха…

  5. Графът каза:

    Хм, тук вече не съм съгласен! Не съм съгласен, че неадекватното гласуване е резултат единствено на „обучение”, „простотия”, и т.н. Този „заблуждаващ макет” на истината се използва вече от години. Успешно. И очевидно ще продължи да бъде отвличащ вниманието и в бъдеще.
    Неадекватното гласуване е преди всичко резултат на непредоставена възможност за адекватен избор. А причината за това е избирателната система.
    За какво логично гласуване можем да говорим след като и в този парламент партиите получиха общо 17 места без да са ги спечелили? Само ГЕРБ получи 7!
    В света има действаща от сто години избирателна система, в която няма такива „демократични” номера. Успешно си действа, а партиите от цял свят се правят на разсеяни – нищо, че стане ли нужда точно там гледат да си скрият парите за по-сигурно… ;)

  6. Графът – историята от 1989г до 1997г бих я изключил от сметката, защото малко или много по това време все още нямаше демокрация.

    След 1997г по времето на Иван Костов смея да твърдя, че такава се зароди. Не мисля, че фалшификациите на изборите са все още водещ фактор – напротив смятам, че почти липсват такива. Проблемът е, че българският избирател е объркан. Той на всеки 4 години си променя вота радикално. Виждаме как се лута непрекъснато между изразено капиталистическо управление, към либерално, после към напълно безпринципна коалиция с изразен тоталитарен отенък, сега към консерваторско.

    Просто няма никаква логика в гласа на приятелите ми – ако аз преследвам някаква цел (дори в тази статия съм я дефинирал – тя е републиканство), то аз ще я преследвам докрай. Няма да гласувам за тоталитарно ориентирана партия. Няма да гласувам за консервативна партия. Ако няма републиканска – маже да гласувам за най-близката до мен – либерална, либертарианска или центристка.

    Проблемът идва от там, че обикновения човек не е осъзнал, че неговата работа не свършва до пускането на бюлетина. Той трябва активно да работи като коректив на управлението. Той трябва да членува в граждански организации. Той трябва да подкрепи исканията на млекопроизводителите, независимо, че той не е млекопроизводител. Това е проблемът – българина бяга от политическа отговорност. Оправдава се, че „политиците са мекерета“. Ами да, прав е – мекерета са, но те са мекерета защото самия българин е мекере! Проблемите трябва да се решават от нас – политиците са само едни изпълнители на нашите искания. В България има условия за демокрация, но никой не се възползва от нея. Ще напиша отделна статия за това, когато ми „дойде муза“.

  7. Графът каза:

    С тази избирателна система (независимо мажоритарна или пропорционална) у нас няма условия за истинска демокрация.
    Не сте ме разбрали – не говоря за фалшификации на изборите, а ето за какво:
    Вие гласувате за републиканската си партия; тя не прескача 4%-ната бариера и Вашия глас директно отива за тоталитарно ориентираната партия, която е прескочила бариерата и е влязла в парламента!
    А Вие отивате в граждански организации (интересно защо не търсите за същата цел „своята” партия?) да гоните демокрацията.
    На тези избори това се случи с гласовете за 17 депутати.

    Извинете, ако прозвуча грубо, не съм имал такава цел.

  8. Не бих използвал чак толкова крайни определения. Да, избирателната система не ми харесва и на мен – имам идея за много по-добра такава и още сега ще започна да пиша статия по темата. Да кажем обаче, че въобще няма условия за демокрация – това не е съвсем вярно. Колкото до „истинска демокрация“ – от момента, в който хората са станали над 100 000 души, то условия за демокрация в най-чист вид тъй или иначе няма.

  9. Графът каза:

    Очаквам статията Ви за избирателната система!

  10. Опростих я малко и я написах като „Избирателен Закон„. Фокусирах се главно върху текущи проекти без да разглеждам всички видове избирателни системи и техните специфики. Фокусирах се върху нашата действителност и се постарах да напиша нещо изпълнимо и качествено.

  11. Мунчо каза:

    Светът е в непрекъснато движение и като така човешкото битие и неговата икономика постоянно изпитват нуждата да бъдат променяни. Това изисква усилия т.е. разход на енергия и обществен потенциал. Това ужасява всеки завзел висока позиция в обществото т.е. имащ достъп до власт и капитал повече от това което нормално би му се полагало. Защото трябва да отдели голямо количество от своя капитал за поддържане на системата, а това си е разход. Това е продиктувано от закона за динамиката, че всяка подредена система изисква повече енергия за поддържане на състоянието й на подреденост. Но от страха в човек да не загуби завоюваната си власт над останалите винаги гради възможната и удобна нему подредена система, въпреки че с времето в нея започват да се натрупват системни грешки а от друга страна външните фактори на системата също се променят и поддържането и изисква все повече енергия т.е. капитал. Такава система се запазва докато капиталовия и ресурс на управляващия елит, предназначен за поддържане на системата се изчерпи. Тогава настъпват така наречените революционни промени или по правилно казано пренастройване на системата спрямо всички фактори и приемане на вид който ще изисква най-малко капитал от нововъзникващият елит да я подържат.
    Затова никоя империя не пада от вътрешни въстания на подчинените й а само тогава когато капитала и да се поддържа достигне критично ниско ниво.
    Маркс и Енгелс са изключително прави но и твърде ограничени. Те разглеждат човешката система само природно материално но по неизвестни мен причини забравят, че човек не е само материя а е високо социално същество, имащо свободен и свободно развиващ се дух. Пренебрегването на духовността е катастрофата на социализма. Тя именно по това се различава от глобално централизираната капиталистическа икономика. За обикновения индивит не е от голямо значение дали системата която го ограбва и подтиска се нарича държава или частен консорциум от фирми или монарх. Ефекта на озлобление на човека към всички тези форми е абсолютно еднакво и начина на съпротива също е еднакъв.
    Забележете че на капитализма един от основните стълбове за поддържане на системата е религията. Стимулирането на духовността е стимулиране на човешкия потенциал, чрез създаването на сравнително подходяща среда в която да съществува неговия дух и той да се чувства по-малко ограбен и ощетен т.е. да има по-малка степен на неприязън към системата.
    Типичен пример е българското общество. Българина ако погледнем капиталовия му статус е богат човек. Той има жилище в града и то лично, има ранчо на село и земи около него, има кола и почти всичко от съвременната битова техника и въпреки това той не е доволен от този капитал. Още по-странното той дори не го и търси и не иска да го развива а го изоставя да се руши и тръгва да търси нещо друго. Значи в обществото има нещо друго, има някакъв друг бацил които кара индивидите от даденото популация да напускат своята територия. Това е голямото чувство за несправедливост, което е следствие на унищожената духовност. Социализма на Маркс и Енгелс имаше един основен постулат. Отричане на религиите и вярата във висша сила, понеже това е в основите на тоталитарната власт. Но тъй като човек по своята природа не е супермен и се нуждае от духовна подкрепа той я намери в държавата. Но след промяната държавата като морална опора изчезна, а още повече че тези които бяха до преди във властта и имаха едни морални виждания се отрекоха по три пъти от тях и се завъртяха на 180 градуса. Така хората останаха без никаква духовна опора. На младини се отрекли от бог, на старини държавата в която вярваха я няма, хората които им бяха като учители се оказаха долни лицимерни копелета и какво – вакум в духовността. Това е типичен пример как точно духовността т.е. бездуховността т.е. съзнанието променя битието. Така че никоя материална система не може да съществува без духовна система и пътя на нашето общество е да намерим пак онази първична духовност която е основополагаща и за съществуването на подредени системи в материалния свят.

  12. Нямам съвсем широки наблюдения, но ми се струва, че и на запад науката отдавна е изгонила настоящите религии в ъгъла. Тоест и там хората са все по-малко „набожни“ в класическия смисъл.

  13. Мунчо каза:

    Аз точно и това казах. Атеизма е отричане от Бог и вярата в него и вяра само в човека и неговите възможности като най-висше създание. Ако е така нали за да реши много от основните си проблеми трябва да се прояви в ролята на вездесъщ супермен, а тя историята показва че освен в ролята на супер посерко, другите роли почти не му се отдават. С малко чувство за хумор и доста ирония ха-ха-ха

  14. Мунчо каза:

    Що се отнася до западната набожност и атеизма, не е лошо да се обърне внимание, че ЕКСПЕРИМЕНТА социализъм съчетан с атеизъм е насочен и обхваща преди всичко зоната на която територия е силата на Ортодоксалната православна църква, която е трън в очите на Католическата църква и Папата и най-вече срещу славянските и тракийски народи. Изглежда случайно но като се порови и замисли човек може да се окаже не съвсем случайно.

  15. Мунчо каза:

    Господин Филип Петров съгласен съм с вас че българския избирател е объркан. Но искам да ми обясните какво означава думата „демокрация” , защото всички я споменават но всеки влага в нейния смисъл собствено разбиране и като така тя дефакто е една куха дума без смисъл и удобна за манипулация на общественото мнение. Ползвайки нейната неразбираемост е много удобно управляващите да прикриват своята безпринципност и безморалност прикривайки се зад сложни словосъчетания в коте думата демокрация заема важно място. Истината е че зад думата демокрация и в нейно име, управляващите прокарват закони с които ограничават личните свободи на хората, с цел да ги превърнат в лесно управлявана маса от която те лесно могат да изземат, възможно най много капитал за да подържат своя статус на управляващи.
    Хора научете се първо да следите движението на парите и ще разберете движението на властта и на неговата сянка – корупцията и престъпността.
    От личен опит съм се убедил че всеки нов властващ в българия защото е преди всичко с дух на плебей иска да промени първо и почти единствено само формата на законите и управлението но никога не посяга на смисъла. Защото за да посегни на смисъла на управление трябва или да е високо морален и да не приема съществуващите морални пошлости прокарани в сегашните закони и писани процедури. Защото в сегашните писани норми е прокаран морала на жадни за власт хора готови на всяка цена да се домогнат до нея и като се домогнат да имат законовата защита да не бъдат отстранени от нея. Затова няма защита на частната собственост, няма защита на личната свобода, няма защита от монополното ограбване.
    Това е морала на злото което е описано в Библията. Точно хора с този морал когато 1944 година вземат властта избиват всеки другомислещ човек, т.е. избиват елита на нацията – доктори учители, поети, учени. Защото тези хора са имали по възвишено мислене, а това е несъвместимо с умсвените възможности и морални виждания на завистливите и алчни за власт хора. Сега техните деца и внуци ще ни учат на това що е морал, на ама крушата не пада по далеко от дървото, така че ви е ясно на какво ни учат и защо сме на този отчайващо лош хал.
    Не само нови закони а и нови морални принципи които да вложим в тези нови закони, защото иначе нищо няма да е по-различно от сега.

Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*