* Врабчетата
Публикувано на 21 октомври 2011 в раздел Физика.
Когато ходят по земята повечето птици редуват ляв и десен крак. Врабчетата са едни от малкото, които се придвижват на подскоци с двата крака едновременно. Защо?
Публикувано на 21 октомври 2011 в раздел Физика.
Когато ходят по земята повечето птици редуват ляв и десен крак. Врабчетата са едни от малкото, които се придвижват на подскоци с двата крака едновременно. Защо?
Може би им липсват колена и някоя друга става? :)
Щом е в раздел физика, сигурно е защото са малки в сравнение с другите птици и за тях скачането е по-ефективно придвижване.
Имат си колена. Наистина е свързано с големината. Има тенденция колкото по-малко да е животното – толкова повече да скача и обратно – по-големите ходят. А защо скачането е по-ефективно при малките?
П.П. Кенгуруто е голямо изключение естествено :)
Заинтригува ме това и попрочетох. Хората казват че птиците, които са свикнали да кълват по земята (гугутки примерно) са се приспособили да ходят. А тези, които повечето време живеят по дърветата (врабци) им е по-лесно да „ходят“ с подскоци. Не е че им липсват стави или нещо такова, а въпрос на еволюция.
Я да задам един контравъпрос: защо когато гугутките ходят си клатят главите в такт?
Защото покрива по-големи разстояния? Бълхата примерно съм чувал че може да прескочи разстояние 100 пъти по-голямо от дължината си. Може би много енергия се хаби за крачене… поне аз си го представям като последователност от много действия, в които участват много стави, възли и мозък. Може и да е свързано с теглото – при по-леките животни се иска по-малко усилие за подскок, докато по-тежките един вид си пренасят тежестта от единия крак на другия и ходят.
Сигурно, заради нужната енергия – големите са тежки и ще изразходват много енергия за придвижването с подскоци.
Или да го кажем направо като различна „мускулна сила на килограм“. Представете си човек да скочи пропорционално високо на скок на скакалец – немислимо е, ще са нужни в пъти по-мощни мускули, стави и т.н. Или (според мен) силата на животните не расте със същия коефициент както размера им.
А защо скачат? Може би ако си толкова силен, че да можеш да се придвижваш със скачане, то ще избереш да скачаш вместо да ходиш. Знам ли :)
Възможно е също така силата да не е в пряка зависимост от размера им, поне в еволюционно отношение (във връзка с приспособимостта). Според една от теориите, които обясняват еволюцията, измененията са сврзани с по-ефективното използване на енергията. Според тази теория приспособимостта на организмите към средата им се определя от физиологичните механизми, които рационализират използването на енергията при движение. А това е в пряка връзка с две от основните жизнени функции (дишане – като източник на енергия при аеробните организми и сърдечна дейност – за разпределяне на кислорода към мускулите в тялото). Става въпрос за вегетативните (неволеви) нервни ядра в продълговатия мозък – еволюционно най-старата структура на главния мозък (на практика продължение на гръбначния мозък над нивото на шийните отдели). Тези ядра са свързани с финния контрол на жизнените функции, в частност на дишането и на циркулацията. Благодарение на този контрол ние можем да извършваме сложни волеви движения с мускулите на тялото си чрез регулация на енергийния поток в нашия организъм. Възможно е, където този контрол не е развит еволюционно „волята“ на двигателните мускули да е ограниена. В биофизиката това се описва с понятието степени на свобода. По такъв начин мускулите при врабчетата имат по-малко степени на свобода от тези при други птици, което морфологически се е отразило върху разпределението на мускулатурата им. Еволюционно е възможно това да е във връзка с избягването на хищници – с подскоци придвижването по земята е много по-бързо. При това динамиката на подскоците е в пряка връзка с тактовете на циркулацията, което изпалзва аеробната енергия много по-ефективно отколкото при ходене. Освен ако, разбира се, организмите не притежават финния вегетативен коонтрол върху дишането и циркулацията, които на практика реализират икономисване на енергията при ходене. Излишната енергия се натрупва като мастна тъкан, която има важно значение като енергиен буфер. Затова едва ли бихме предпочели да се придвижваме със скачане, дори и ако имахме достатъчно силни мускули (при това не само на крайниците, а и на корема). Ефективният вегетативен контрол върху жизнените ни процеси, който е във връзка с еволюцията би бил в противовес на подобно разхищение на енергията.