C, PHP, VB, .NET

Масаите са полуномадски племена, които живеят между Кения и Танзания. Те са едни от малкото останали на планетата, които са слабозасегнати от модерната цивилизация.

Основното им препитание е животновъдството, но месото се ползва само за специални случаи – ритуали и празненства (които все пак за да сме честни не са рядко явление). Не го правят защото пазят живота на животните – напротив, не само части от техните дрехи и много от битовите им аксесоари (завивки, постели, пердета) са кожени, но и една от основните храни, които ползват, е… мляко с кръв. Едва в последните десетилетия започват да се занимават и със земеделие. Важен момент е, че традиционно ядат всичко сурово.

Характерна черта при масаите е, че за тяхната култура кражбата е нещо нормално. Пазят си нещата и държат на вещите си, но ако някой все пак им ги отнеме, това не е повод за сърдене или отмъщение – завоювал си го. Тоест имат принцип за „честна кражба“. Можете да си представи как това прави обществото им меко казано асоциално – всички са много затворени и отчуждени един от друг. Това е и една от причините техните колиби да са едни от малкото познати от африкански племена, които са оградени от доста солидни огради (в общи линии не се обръща толкова внимание на самата къща, колкото на защитата ѝ). Може нерядко да се видят колиби изградени от от кирпич, т.е. изпражнения на животни със слама и съчки, около двора на които които има много солидни каменни огради. Тази характерна черта (кражбата) при масаите ги прави доста нежелани съседи от други народи и това е една от причините често да бъдат гонени – в това се характеризира и номадството им (полуномадство).

Масаите все пак имат някаква тяхна форма на правосъдие. Хората, които са избрани за старейшини, решават спорове и конфликти. Интересни са обаче наказанията – те са… проклятия върху животните. Масаите вярват, че ако се наказва човек, наказанието ще се върне обратно. Засегнатите от проклятия върху стадата си престъпници могат да се откупят като дарят животни на засегнатите – така проклятието може да бъде отменено… Тоест при масаите всяко престъпление всъщност се остойностява в натура.

Медицината при тях през почти цялата им история (та и на места до ден днешен) се е свеждала до… мазане с животинска урина като вид универсално лекарство. Смъртността е била толкова голяма, че децата не се признавали докато не навършат три години. В последните години заради допира с други култури тези неща започват да се оправят значително. А защо е важно децата да се признават? Защото богатството там се мери чрез брой добитък и брой деца – важно е да имат по много и от двете.

Масайското общество е крайно патриархално. Но пък не съществува развод – ако някой вземе дадена жена при себе си, той е длъжен да е с нея до края на живота си. Поради тази причина понякога се практикува и многожество – ако някой случи на кофти жена, после си взима втора.

Нещо, с което масаите са много известни по света, са техните пиърсинги и разширения на дупките на ушите. Много често срещано (при повечето масаи) е премахването на кучешките зъби – мислят, че са нещо лошо, което им предизвиква болести. Съответно ако някой боледува, освен да го мажат с урина му вадят и зъби… Повечето, дори жените, са с бръснати глави – дълга коса е приета само в юношеството на момчетата.

Това, което рядко се казва за масаите всъщност е доста шокиращо. Част от тяхната култура е свързана с… плюене по хората. Когато двама масаи на сходна възраст се срещнат, те плюят един по друг като знак за респект. Когато младеж трябва да поздрави старейшина, това става с ръкостискане, но младежът задължително плюе върху ръката си. Когато се роди бебе, буквално всички плюят по него, „за да е живо и здраво“ – правят го дори непознати при случайна среща с бебето. Традицията се повтаря и по време на женитба – бащата плюе по лицето и гърдите на дъщеря си, а после се изрежат всички гости на сватбата. Така се счита, че ѝ пожелавали щастие и късмет…