C, PHP, VB, .NET

Според Фройд дейността на един човек се определя от дълбочината на неговата психика. Психиката сама по себе си е свойството на мисълта за отразяване на обективния свят. От образователна и научна гледна точка е интересно да се проследи процеса на изграждане на психиката на човек до момента, в който той бива въвлечен в научно-изследователски процес. В тази статия ще се опитам да изложа най-общо тази последователност.

Според онтологията четирите основни фукции на психиката са:

• Познавателна: възможността да изучаваме обекти от обективната действителност;
• Регулативна: възможността да контролираме поведението и действията си спрямо възникването на конкретна ситуация;
• Творческа: възможността да се „излезе“ от обективната действителност и нейните норми, и да се търси създаването на нещо ново;
• Рефлексивна: възможността за самооценка на самия себе си.

Човек се ражда с възможност за използване и на четирите функции. Той може да ги използва поотделно или в комплекс, за да подпомага извършването на дейностите в живота, които от своя страна се базират на натрупано познание. Нуждата от обучение, чрез което се натрупва познание, е първична за прогреса на всеки човек. Заедно с натрупването на познанието обаче има и още друга важна задача за обучението – развитие на психичните процеси! Те трябва да се развиват така, че човек да може да натрупва познанието си ефективно и бързо. Затова и образователната система трябва да обръща подобаващо внимание на развитието на психичните процеси. По надолу ще се опитам да дам обща характеристика на хронологичното развитие на психичните процеси, като главно ще се фокусирам върху познавателната и творческата функции на психиката.

1. Възприятие

Възприятието е познавателен психичен процес, който започва още с раждането на човек. Чрез използване на сетивата си (зрение, слух, вкус, осезание и обоняние) се отразяват обекти от обективната действителност. Основната и най-важна цел на възприятието от своя страна е запомнянето. Действително ако ние не запомняме образите на обектите, които отразяваме, то ние няма да можем да натрупваме нужното познание за тях.

Първоначално възприятието на човек не е целенасочено, т.е. е до известна степен безредно. Бебетата възприемат заобикалящия ги свят без да се фокусират върху проблеми и без да задават въпроси – това е непреднамерено възприятие. Света при тях се възприема догматично, а неговите характеристики и закони са даденост. Много бързо обаче на базата на натрупаната от околния свят информация се заражда способността за комуникативност, а по-късно и за диалогичност. Така детето постепенно започва не само да отразява, но и да учавства в заобикалящия го свят. Така постепенно възприятието става преднамерено и целенасочено. То става и избирателно – човек може да пропуска определена информация и да се фокусира върху друга.

Натрупването на познанието чрез възприятие се осъществява с помощта на паметта. Тя е възможността на мозъка да съхранява и възпроизвежда информация. Паметта бива сензорна, краткотрайна и дълготрайна. Сензорната памет е „моментния образ“, който е възприет чрез сетивата. Човек избирателно възприема и отхвърля информацията от сензорната си памет. Когато образ от сензорната памет бъде възприет като „интересен“, то той оставя траен „отпечатък“ в съзнанието този образ се „премества“ в краткотрайната памет (разговорно казваме, че в краткотрайната памет се „помни за няколко минути“). Чрез продължителен процес на повтаряне тези образи могат да бъдат преместени и в дълготрайната памет – така те се превръщат в натрупано познание, което може да бъде преизползвано в бъдеще.

Когато детето постъпи в детска градина, то вече се счита, че е с достатъчно развит психичен процес на възприятие и е готово да натрупва познание в своята дълготрайна памет. Именно в тези най-ранни години на човешкия живот започва процесът на обучение. Забележете обаче, че натрупваното познание в тази възраст няма научна основа – единствената цел е да се „тренира“ дълготрайната памет чрез запомняне на стихотворения, песнички, движения в танци, правила на игри, както и основни практически дейности за социалната среда. Естествено в детската градина има и основна роля на възпитанието (регулативната функция на психиката), но то няма пряка връзка с натрупването на научно познание, което е предмета на тази статия и затова засега няма да го разгледам.

При постъпването си в училище, т.е. 6 или 7 годишна възраст, се счита, че детето вече има достатъчно добре развит психичен процес за възприятие до момента, в който натрупването на научно познание става възможно. Това обаче не означава, че развитието на процеса на възприятие е завършил! Напротив – именно в училище продължава целенасоченото развитие на този психичен процес! Множеството повторения на еднотипни задачи са именно свидетелство за това – „затвърждаването на знанията“ всъщност е повтаряне на запаметени в краткотрайната памет образи, които постепенно преминават в дълготрайната памет. Така народната мъдрост „повторението е майка на знанието“ се оказва вярна – преминаването на информация от сензорната в краткотрайната и от краткотрайната в дълготрайната памет е именно резултат от многократно повторение на образите, а те сами по себе си са знание!

Психичния процес на възприятие започва да се усилва с напредване на възрастта, достига свой пиков момент и след това отслабва. Счита се, че най-силният период на възприятието е между 18 и 24 годишна възраст. Следва спад продължаващ до 30 годишна възраст и после отново известен възход до навършване на 33 години. От там нататък психичния процес на възприятие търпи равномерен спад до края на живота на човек. Естествено при различните индивиди нивата са различни, а не е изключено и периодите също да се различават, но до определени граници. Средностатистически обаче образователната система трябва да отчита тези периоди. Именно затова ще забележите, че в по-големите класове нивото на повтаряне на учебен материал намалява. В университетът се извършва качествения скок, в който вече от студентите се изисква запаметяването на големи обеми информация за кратко време – нещо практически невъзможно в по-ранните етапи на живота им. Естествено знаем, че информацията сама по себе си има и повишена сложност.

2. Концентрация

В пряка връзка с психичния процес „възприятие“ е възможността за концентрация. Тя позволава на индивида да се фокусира върху дадена задача за определено време. Колкото по-дълготрайна е тя, толкова повече работа може да се свърши накуп. Паузите в изучаването на обектите са разход на време, защото след тях за учениците е нужен период за възпроизвеждане и припомняне (разговорно казваме „да се влезе в час“). Загубата на концентрация по време на учебния процес обаче е пагубна – тя води до механично отхвърляне на информация. Затова и повишаването на дълготрайността на концентрацията също е цел на образователния процес.

В по-ранните години задържането на вниманието е по-краткосрочно. Колкото по-възрастен става един човек, толкова по-дълготрайна става неговата концентрация. Трябва да се отбележи обаче, че това не е само функция на биологичното му развитие, но и на целенасоченото обучение, както и социална практика. Непрекъснатото възбуждане на когнитивен дисонанс към учебни или социални проблеми е пряк катализатор за повишаване на концентрацията. Затова можем да кажем, че концентрацията подлежи на „трениране“ или дори обучение.

В образованието е изключително важно да се отчита фактора концентрация. Най-общо това се изразява в продължителността на учебните часове. В училище те са по 45 минути, а в университета прерастват в „блокове“ по 90. В по-късните курсове в университета се появяват и предмети с по-дълга продължителност от по три и дори четири учебни часа. Също така е много важна последователността от предмети в учебната програма – обикновено стремежът е да бъдат редувани учебни предмети, които са с различна област на познание. Така се избягва „еднообразието“, което е предвестник на загуба на концентрация.

Административното деление на учебните часове и планирането на учебната програма са общия, но не единствен фактор за повишаване на концентрацията. Не по-лека е задачата на самите преподаватели вътре в учебните часове. Те трябва стриктно да следят своите ученици и да реагират адекватно при симтоми на загуба на концентрация. Това обаче е отчасти непредвидим процес, който много трудно се планира. Затова винаги при задържането на вниманието на учениците казваме, че има моменти на импровизация в учебния процес.

3. Принципи за по-бързо възприятие и по-дълга концентрация

Част от методите за по-ефективно възприятие и повишаване на концентрацията са следните:

• Сензитивност: колкото повече сетива учавстват в изучаването на даден обект, толкова по-ефективно е възприятието;
• Оригиналност: еднотипните неща и еднообразността притъпяват концентрацията – трябва да се стремим към създаване на усещане за уникалност в учебните задачи, дори в процеса на упражнение и затвърждаване на знания;
• Изненада: колкото по-стряскащо и нестандартно е едно твърдение, толкова по-силен когнитивен дисонанс ще предизвика;
• Емоционалност: когато знанието има личен емоционален заряд (т.е. засяга факти от ежедневния живот), то и интереса към него е по-голям, а от там имаме повишена концентрация и възприятие;
• Значимост: когато знанията вътрешно се оценяват като „значими“, то те със сигурност ще бъдат запомнени – цел на учителите е да предизвикат именно високо чувство за значимост на учебния материал;
• Асоциативност: запомнянето е неимоверно по-ефективно когато правим аналогии с вече познати образи;
• Шаблонност: свързано с асоциативността – човешкия мозък винаги търси систематизация на информацията на базата на общи характеристики;
• Йерархичност: естествената подредба на информацията за човек идва в йерархична структура. Независимо дали става за индуктивно или дедуктивно умозаключение – винаги е добре знанията да се подреждат по определени характеристики, за да могат да бъдат запомняни по-лесно;
• Точно планирана дискретност: както вече отбелязахме в предишната точка – процесът на обучение трябва да бъде прекъсван от почивки и разнообразни дейности (дори несвързани с учебния материал). В противен случай се губи концентрация.

Ако учебният материал и поведението на учителите спазват тези принципи, то смело може да се твърди, че ефектът ще е силно положителен.

Тук бих искал да спомена, че съществуват течения (най-вече религиозни), които слагат изключително голям фокус на концентрацията при развитието на психическите процеси. При тях тя прераства до етап на извършване на медитация. За целите на образованието обаче концентрацията трябва да е целенасочена към учебния процес. Тя трябва да бъде съпътствана с процеса на възприятие, както и последващите мислене, формиране на интелект и въображение, за които ще пиша по-долу. В противен случай енергията вложена за формирането на високо ниво на концентрация се „прахосва“ и не се оползотворява. Затова смятам за грешно например прекомерното използване на забавление в учебния процес, чиято цел е повишаването на концентрацията – по този начин ние фокусираме учениците към забавлението, а не към изучавания материал. Забавлението трябва да бъде използвано като помощно, а не основно средство в обучението!

4. Мислене

Мисленето е психичен познавателен процес, който се свързва с извършването на синтез, анализ, обобщение, конкретизация, абстракция, идеализация и сравнение на вече възприета информация. Мисленето е основен инструмент за разбиране на натрупаното познание. Именно то ни дава възможност за извършване на умозаключения.

Още от първите години на обучение основният фокус на образователната система попада именно върху мисленето. Пред учениците се поставят поредици от въпроси, които те трябва да се опитват да отговорят сами. Естествено те могат да го направят само тогава, когато вече имат достатъчно количество натрупано познание в предментата област на дадените им задачи. Припомнете си теорията на Лев Виготски за зоните на актуално и близко развитие.

Мисленето може да се раздели на два основни типа:

• Ковергентно: линейно, фокусирано в точна последователност от цели;
• Дивергентно: разнопосочно, комплексно, което не се задоволява с най-достъпното решение на един проблем, а търси необичайни пътища за преодоляването му.

В периода на обучение в училище масово се използва предимно ковергентното мислене. Съвсем първично учениците се интересуват от достигането на целта, а пътищата по които тя е достигната се чувстват от тях като второстепенно значение на важност. Изключение в училищното образование се прави при обучението на талантливи ученици в подготовките за олимпиади например.

Във висшето образование процесът на обучение рязко се сменя и вече на фокус стои развитието на дивергентно мислене. Пред студентите се поставят проблемите за намиране не на какво да е, а на оптималното решение на задачите. Проблемите се разглеждат от всички възможни гледни точки, насърчава се търсенето на алтернативи. Именно това е и големия преход, който се прави между ученик и студент – прехода от типичното за човек ковергентно към новото дивергентно мислене.

5. Формиране на интелект

Интелектът е най-висша форма на разбиране на процесите от обективната действителност. Той е плод на комбинация от изчерпателно натрупване на познание за изучаваната област и активно мислене върху взаимовръзките в него. Интелектът е естествения процес от възприятие, през мислене до осмисляне на информацията, тоест интелектът означава изчерпателно осъзнаване на характеристиките и законите на изучаваните обекти. Той се явява като обобщение на познавателните психични процеси и инструмент за създаване на ясна структура на анализираната информация.

Измерването на интелекта също е основна дейност в обучителния процес. Най-образно казано това е „оценяването на знанията“, по-познато на учениците като „изпитване“. Оценките се дават върху комплекси от различни знания и се изследва именно развитието интелекта на учениците. Именно той се използва и за отличаване индивидите един от друг и тяхната класация по „успех“.

Крайната фаза на формирането на интелект наричаме „компетенция“. Когато кажем, че даден човек е „компетентен за извършване на дадена дейност“, то имаме предвид, че неговият интелект е на такова равнище, че той може да извършва дейността без никакви затруднения и без грешки. Следователно наличието на високо ниво на интелект е основно изискване за добиването на „професия“. Разгледано по този начин можем да приемем „владеенето на професия“ (т.е. човек е станал „професионалист“) като „наличие на най-високо ниво на комплексен интелект в дадената предметна област“.

6. Въображение

Въображението е най-висшата форма на психичен процес. То дава възможност за създаване на абстрактни образи, които човек не е възприел от обективната действителност и не е използвал сетивата си като помощно средство. Въображението е налично от най-ранна детска възраст и е познато на всеки човек. Една особена форма на въображение обаче е особено важна за процеса на обучение – това е творчеството.

Обикновено въображението на човек е насочено към дейностите от живота му, които той чувства като най-значими за себе си. Децата например често използват въображението си като представят самите себе си като възрастни или дори фантастични герои. Това изразява вътрешния им стремеж за изява, за прогрес, за успех. Същото нещо важи за всички възрасти – въображението на човек работи в посока на постигане на цели, които са обикновено практически непостижими за конкретния момент.

Целта на училището и най-вече на университета е да се насочат ценностите на учениците/студентите така, че тяхното въображение да бъде насочено към учебния процес. Именно такова въображение наричаме „стремеж към научно познание“. Постигането му е моментът в който учениците/студентите са се откъснали от догматичността на учебния процес и са успели да проявят собствен стремеж за развитие в научна среда. Това може да бъде постигнато само тогава, когато учебния материал е напълно осмислен и добре осъзнат от тях, следователно се изисква наличието на високо ниво на интелект. Именно наличието на целенасочено към учебния процес въображение е ясния знак за наличие на високо ниво на интелект. Затова и в университетите е нормална практика от изпит да бъдат освобождавани (т.е. оценявани с „отличен“) тези студенти, които проявяват творчески способности в своите курсови работи, реферати, курсови проекти и др.

Изострянето на въображението към конкретни, нерешени в научната сфера проблеми, води до недогматично количествено натрупване на информация, което рано или късно прераства в качествения скок на осъществяване на творчески процес. Именно това е моментът, в който казваме, че човек е преминал прехода от ученик към изследовател. Истината е, че не са много тези, които могат да достигнат толкова високо ниво на интелект и да станат професионалисти. Още по-малко са тези от тях, които успяват да насочат въображението си към научни въпроси, а наистина малцина са тези, в които учебния процес прераства в изследователски. Затова и т.нар. „масовизация“ в образованието е неизбежен разход за обществото – формулата еднозначно е: колкото повече качествени участници има в учебния процес, толкова повече бъдещи изследователи ще получим от тях. От там нататък за планирането на качествена образователна система следва добро и адекватно планиране на учебния процес…

Използвана литература:

[1] Николов П., Георгиев Л., Мадолев В. – „Психология на университетското обучение“, ЮЗУ, Благоевград 2007г.

[2] Vygotsky L.S. – “The Collected Works”

[3] Уикипедия – Психика

[4] Кръстю Желязков – 20 съвета за по-лесно запомняне