C, PHP, VB, .NET

Има едно много хубаво нещо в парното на Лада Нива, едно много лошо и едно успокояващо. Хубавото е, че парното е много добро, почти като сауна – зимата в най-големия студ може спокойно да си карате по потник и пак да ви е горещо. Лошото е, че кранчето за парното е… меко казано лошо направено изделие и често протича. Успокояващото е, че кранчето е евтино и „живота му“ обикновено съвпада с втори цикъл на смяна на антифриза на колата. А вие си сменяте антифриза редовно, нали?

Дотук с лошите и добрите новини на теория – следва бачкане. А преди да започнем – въпросите:

1. Къде се намира кранчето за парно: на едно от възможно най-неудобните места – зад барчето долу вляво отпред спрямо пасажерската седалка. Тоест ако си гледаде радиото – някъде зад него от дясната му страна.

2. Как да разберем, че е протекло: Има няколко симптома. Първо ако антифриза в уширителното казанче редовно спада, то първото място, където трябва да проверите е кранчето. Второ ако сутрин забележите струйка антифриз стичаща се отляво на краката на пасажера – тогава е протекло сериозно. И не на последно място – бръкнете с ръка и хубаво го опипайте – ако е мазно, значи тече.

3. Кое му се прецаква на кранчето: За съжаление не са гумените уплътнения към фланците, а протича отвътре и тече през шлица. Неремонтируемо е – ако е протекло просто ви трябва ново кранче.

4. Какво кранче да си взема: Взимате си „сферично кранче за Лада Нива“. Другите не стават за нищо, това е общото мнение на всички патили. В зависимост от начина на употреба (дали непрекъснато го пускате/спирате или пък го щадите и зимата пускате за постоянно, а лятото спирате напълно) сферичното ви кранче ще издържи между 2 и 8 години. Аз лично съм свикнал да не го пипам често и издържа дълго.

5. Не може ли да се „шиканира“: Може, но не бих препоръчал това да се прави. Някои хора слагат например водопроводен кран за топла вода и си пускат/спират директно крана когато трябва. Това от една страна решава проблема с протичането, но може да доведе до друг, много по-лош – водопроводните кранове обикновено не са проектирани за работа при отрицателни температури и може да се окаже, че обикновения теч в един момент при много студено време се е превърнал в прилично изтичане. Адаптирането на кранчета от други автомобили не ми е известно да е успешно, или поне не съм чувал за добре пасващо такова. Ако желаете никога повече да нямате проблеми с кранчето за парното – сложете вместо него тръба. Но имайте предвид, че лятото ще ви става доста горещо :)

А сега да продължим по същество. Стъпките за смяна на кранчето на парното, както вече споменах, включват в себе си и…

I. Източване на антифриза:

Снабдете се с антифриз концентрат и дестилирана (!!!) вода (може и дейонизирана, но предпочитайте дестилирана), като гонете смеска за -30℃ и количество около 8 литра (абсолютния максимум би бил евентуално 9, но вие едва ли ще успеете да източите над 7 тъй или иначе). Не го правете скъпернически на по-малко градуси, защото е възможно да сте попаднали на менте. Вярно е, че в България под -20℃ не става, но и Нивата няма да се разсърди от по-концентрирана течност. Не трябва дестилираната вода да е под 20% от общото количество течност, защото тогава започват да се ядат гумените съединения, т.е. прекаления концентрат също не е за предпочитане.

Антифризът трябва да се източи от две места. Първото е един болт на блока вдясно от бензиновата помпа (на снимка 1):

Ако го отворите и не потече, или пък тече вяло – значи мястото се е задръстило с боклук. Бръкнете с пръчка, отверка или каквото тънко и твърдо имате под ръка и ще потече сериозно. Второто място е кранчето на радиатора, в долната му част от лявата страна на колата:

Естествено, за да бъде успешно изтичането на антифриза трябва да му осигурите и възможност да „смуче въздух“ отнякъде, иначе ще се получи вакуум. Отвържете този маркуч:

и отворете капачката на резервоара:

След като всичкия антифриз се излее (ама не на тревата пред градинката пред блока, не на улицата, а го съберете в специално приготвен/и леген/и и после го изхвърлите на „определените за това места“), вие сте готови за смяна на кранчето на парното…

II. Сваляне старото кранче:

Първо свалете барчето под жабката. Вързано е с четири рапидни винтчета и няма никакви проблеми. Така ще имате достъп до кранчето на парното. То е хванато към два фланеца. Единият отива към радиатора на парното, а втория е към тръба изризаща извън купето. Разгледайте долната снимка (изгледът е отдолу под лек ъгъл наляво):

Болтовете са с глава 10. Тръбата, която е хваната с болтове 3 и 4 излиза напред към моторния кош, а 1 и 2 са вляво към парното. Маркираното с 5 е жилото на лосчето на таблото, което дърпа лоста на кранчето и съответно го отваря/затваря, а 6 е малък болт, който държи планка, която придържа жилото.

Първото нещо, което трябва да направите е да освободите жилото. Развийте болтчето 6 (не докрай, а само малко, колкото да излезе жилото) и освободете жилото от лоста 5. След това трябва да се насочите към четирите болта, които връзват кранчето за фланците. И тук следва проблем…

Болт номер 4 е лесен за сваляне – развива се с обикновен гаечен ключ №10. Нито един от другите обаче не е лесен. Болтовете 1 и 2 са много хубаво обиколени от пластмасата на капака на парното и при тях не може да се бръкне с ключ, а с гедоре дори с наличие на каре също не става, защото камъните на гедорето са дебели, а и кранчето пречи да се подходи нормално към тях. Така, че за болтове 1 и 2 имате два избора:

a) Да свалите всички пластмасови капаци около парното… (неприятна задача, но не много сложна – долния капак е хванат с четири телени щипки от двете страни на барчето, а той кажи речи е достатъчен, за да можете да подходите с гаечен ключ);

б) Да си намерите или направите тръбен ключ 10, подобен на този:

Аз лично препоръчвам да намерите предварително именно тръбен ключ. Него ще може да прокарате покрай кранчето и няма да има проблем с отвинтването на болтовете.

Следващият проблем е болт № 3. Зад него има пластмасова планка (замъглена е на снимката), която особено усърдно ви пречи да бръкнете с ключ пред нея и да „захапете“ болта. Може и да успеете с леко напрежение (след като кранчето вече е откачено от другия фланец) да го „изкарате на светло“ и да го развиете, но това е трудно и при завиването обратно пак ще е трудно. Тоест ще ви е нужен или много тънък ключ 10, или някаква друга хитрост. По-добре естествено е да се изхитрите. За целта при моторния отсег откачете тези два маркуча:

С това действие вие ще може директно да издърпате и извадите цялото кранче заедно с фланеца и тръбичката му. От там естествено следва лесно откачане от фланеца в нормална работна позиция (седнали на удобен стол например).

Обобщено в тази точка правилната последователност е следната:

1. Откачате маркучите от снимка 7;
2. Лягате по гръб на стелката от страната на пасажера, светите си с челник и откачате жилото;
3. С помощта на тръбен ключ №10 откачате болтове 1 и 2 от снимка 5;
4. Издърпвате цялото кранче към вас и отвивате болтове 3 и 4 на спокойствие извън колата.

От там продължавате към…

III. Монтиране на новото кранче:

Естествено нещата се случват в обратен ред спрямо тези в предишната точка. Първо и най-важно – не забравяйте за уплътнителните гумички, които стоят между двете дупки на кранчето и фланците! Те са важни, защото без тях ще протича именно там.

Тривиално навийте болтове 3 и 4 (ако сте ги объркали – те са късите, а 1 и 2 са дългите!) и така ще свържете извадената тръба с кранчето. Не ги пренатягайте със сила – важно е гуменото уплътнение да не се сплесква прекалено много. След това отново направете „мост“ и легнете по гръб на вече познатото неудобно място. Там вкарайте тръбата обратно през дупката към коша и поставете кранчето на нормалното му място. През цялото време придържайте с пръст втората уплътнителна гумичка (тази, която ще е към другия фланец). Тази гумичка е лесна за нагаждане, защото кранчето си има нарочна вдлъбнатина за нея (някога и тези неща са били мислени, когато са били проектирани). Долепете отвора на кранчето към другия фланец и с помощта на тръбното ключе навийте последователно първо по-лесния болт 1, а после по-трудния болт 2 (по-труден е, защото е отгоре и се работи над кранчето). Накрая завържете обратно жилото.

Всъщност и двете „упражнения“ са еднакво трудни, но след като сте се натренирали със свалянето, обикновено слагането на кранчето ви се струва много по-лесно. Ако нямате тръбно ключе – малко повече псуване и пак ще стане.

IV. Наливане на новия антифриз:

Време е да върнем автомобила в движение. Както писах по-горе – ще ви трябват между 6 и 8 литра антифриз, в зависимост колко добре сте източили стария. Първо закачете обратно двата маркуча от снимка 7 и ги стегнете със скобите! Затворете и кранчето от снимка 2!

След това започнете да наливате антифриз през дупката, където беше вързан маркуча от снимка 3. Наливайте смело докато прелее. Същото направете и при капачката на радиатора от снимка 4. Там ще ви е доста по-трудно, защото ще „гълта“ доста по-бавно. Когато и от там прелее и откаже да спада – завържете обратно маркуча от снимка 3 и запалете двигателя на колата.

Докато автомобила работи и тръгне да загрява стойте до капачката на радиатора и я дръжте отворена. Ще видите, че там рядко, но ще бълбукат мехури, с което и нивото на течността все ще спада по малко. Доливайте антифриз и го поддържайте пълно. „Мързеливата алтернатива“ е просто да напълните уширителното казанче, но тогава по мое мнение обезвъздушаването ще бъде една идея по-трудно заради по-високия флуиден стълб (и съответно пречещо на въздуха допълнително налягане).

Така продължавате… докато колата загрее съвсем хубаво и радиатора се стопли до работна температура. Ако сте наливали през капачката – затворете я и долейте антифриз в уширителното казанче. Ако сте допълвали директно през уширителното казанче – долейте го до средата между „min“ и „max“ и изчакайте още малко време, ако случайно е останал още въздух в системата и проверете течността пак. След това може да си покарате автомобила както обикновено. В първите няколко дни внимателно си следете температурата на двигателя и при симптоми на прегряване веднага вземете мерки!

V. Бонус въпроси:

1. Какъв антифриз да си купя: Няма смисъл да си купувате от червените „long life“ антифризи, освен ако нямате излишни пари. Едва ли ще карате Лада Нива само от гаража до работата и обратно така, че най-вероятно в следващите 5 години пак ще ви се наложи да правите нещо по охладителната система (я кранче, я смяна на маркучи, я пробит радиатор). По-добре по-често евтин антифриз, отколкото да се наложи да прахосвате на вятъра скъп.

2. Колко често се сменя антифриза на колата и защо: Смяната на антифриза се налага на 2-3 години („синия“) или на 5 години („червения“). Сменя се, защото започват едни гадни отлагания и нечистотии, които запушват системата – иначе няма други проблеми. Всъщност ако вашия не е сменян скоро ще видите много лесно за какво става дума – почнете да източвате течността и ще видите, че няма нищо синьо или червено – изтичащата вода ще е кафява и гадна на цвят.

3. Как да източим абсолютно всичката стара течност, за да сме сигурни, че е изтекла цялата нечистотия: Не можем, но можем да направим междинно „промиване“, с което да сведем нечистотиите до прилично ниско ниво. След като сте източили стария антифриз (доколкото е могло), налейте системата с обикновена чиста вода и загрейте двигателя до работна температура. След това източете водата – с нея ще изтече още прилично количество мърсотия. Тогава налейте нормалния антифриз, който ще използвате.

4. Ще се наложи ли впоследствие да доливам: Да, колкото и добре да сте обезвъздушили системата, все от някъде ще избълбука още малко въздух. В края на първата седмица (при интензивно каране, иначе може и повече) ще забележите, че нивото на течността е спаднало. Долейте го и от там всичко ще е наред – не би трябвало да спада повече. Ако го прави, то търсете за течове.

5. Как да „удължим живота“ на кранчето: Не си играйте с лоста за отваряне/затваряне безпричинно. При първия по-голям зимен студ го отваряйте и повече не го затваряйте до края на зимата. Ако ви стане много топло дори без перката да работи – отваряйте леко прозореца вместо да спирате парното през кранчето. Когато и това не помага – чак тогава го затворете, обикновено това е в средата на пролетта. Лятото няма смисъл да пускате парно, нали?

6. Кои са „определените за изхвърляне на антифриз“ места: Обикновено след кратко пулене и чудене би трябвало да ви го вземат в близката бензиностанция. Оказва се, че никой не го прави тъй или иначе. Най-вероятно самите те ще излеят тубата в канала и ще я изхвърлят в кофата за боклук.

П.П. Големи благодарности на Ясен от OFFRoad-Bulgaria.com за дистанционната помощ, която ми оказа по телефона. Без него нещата нямаше да изглеждат толкова лесни и статията нямаше да има този позитивен дух.