C, PHP, VB, .NET

Една тема в OFFRoad-Bulgaria.com ме подсети, че тук напълно съм пренебрегнал статиите свързани с Лада Нива модел 21214 (т.нар. „пълен инжекцион“). Това естествено е така, защото още като купувах своята аз специално търсих карбураторната модификация. И не съжалявам за своя избор, но това е друга тема :)

Няма да се разпростирам в детайли върху разликите между карбуратор и инжекцион, а ще кажа най-общи неща. Инжекционната система за „хранене“ на двигателя с гориво е много по-проста механично –  горивото се впръсква директно в горивните цилиндри. Това впръскване обаче изисква много прецизна система, която да следи работата на двигателя и да пуска повече или по-малко гориво в зависимост от нея. Именно за тази цел се използва компютър.

Технологично по-старата система естествено е карбураторът. Тя е много по-сложна, но за сметка на това чисто механична система за впръскване на гориво. Най-простичко и образно казано карбураторът прави „дъжд“ от много ситни капчици бензин, т.е. нещо като прецизен пулверизатор, който прави точно определено количество смес между бензин и въздух.

Изборът между карбураторна или инжекционна система за впръскване на гориво доскоро се отнасяше до преценяване на плюсовете и минусите на едното и на другото. При всички положения инжекционът е по-лесната за обслужване система – практически не изисква никакво такова. В „другия лагер“ нещата са много по-капризни – зацапване на жигльори, износени гарнитури, проблеми с уплътнението (популярното „смуче въздух“) и др. Изобщо капризна система, която изисква редовна профилактика.

От друга страна обаче карбураторът печели битката за един много важен при „каране извън пътя“ фактор – ремонтируемост в полеви условия. Или по-простичко казано – колкото и да са се „издухали“ гарнитурите или да са се зацапали жигльорите, вие все ще успеете криво-ляво да „повъртите винтчетата за реглаж“ и някак да го нагодите и да се приберете, та дори и харчейки безумни количества гориво и пуфкайки подобно на парна машина. При инжекционните модели наистина реално има само едно нещо, което може да се повреди по системата за впръскване на гориво – това е компютърът. Освен това и повредата му никак не е често явление, даже напротив – руските компютри обикновено са „дуракоустойчиви“. Но за сметка на това когато това се случи вие обикновено оставате с „вързани ръце“. За още по-голяма беда – Нивите за износ са обикновено с компютри Bosch (които освен, че са много по-скъпи, са и определено по-склонни за даване на дефекти). Носенето на резервен компютър със себе си не е невъзможно, но при всички положения е скъпо удоволствие, което едва ли ще направите.

В последните години е все по-трудно да се намират нови автомобили произведени с карбуратор и това е обосновано главно икономически. И по-точно – автомобилните компании обичат автоелектрониката, защото тя е евтина за производство, а се продава изключително скъпо. Сервизите също я обичат, но по друга причина – шофьорите обикновено са безпомощни сами срещу нея. Нужни са специализирани и трудно намиращи се кабели за CAN шина (най-често и нарочно), скъп специализиран софтуер, както и специфични познания по софтуера на всеки модел. Така едновременно и за добро и за лошо инжекционните автомобили победиха в битката срещу карбураторните. За добро, защото наистина инжекционите са по-елементарните, по-икономичните и по-евтините за производство системи, а за лошо, защото все още автомобилните компании и обвързаните с тях фирми силно спекулират с цените за резервни части (и не се вижда тенденция това да се промени скоро).

И така ако днес решите да си закупите Лада Нива, която е по-млада от 15 години, то вие най-вероятно ще попаднете именно на модел 21214. Най-бързо това се разпознава по надписа на задната врата – „1.7i“ (на карбураторния вариант липсва „i“, което значи „инжекцион“). Последните карбураторни модели впрочем са произведени през 2003г, но и от това време (1995-2003) те се намират по-рядко от инжекционните. Шофьорът на Лада Нива (по новому „Лада 4х4“) обаче не е от хората, които обичат да дават пари за щяло и нещяло по сервизите. Обикновено той обича да се занимава с автомобилът си сам (доколкото може). Но какво да прави, когато има проблеми с компютъра?

За разлика от „западните автомобили“, за които сервизните програми се намират трудно и струват доста пари, при руските това не е така. Например фирмата А2 освен платени компоненти за компютърна диагностика, предлага и безплатната програма за диагностика и „тунинг“ на автомобили ВАЗ, УАЗ и ГАЗ, която се казва KWP-D. В частност тя е една от програмите, които могат да работят и с двата вида контролери на Bosch за ВАЗ 21214, които вероятно преобладават във внесените в България автомобили. Друга популярна е безплатната програма ChipLoader на AlmiSoft. Има и още, но вместо да ви препращам по разни форуми, най-добре:

Свалете програмите от тук: computer-diagnostics-Lada-Niva

Как се работи с тези програми, какво трябва да правите и какво не – това е нещо, което аз не знам и на този етап нямам нито време, нито условия, за да науча. Първо прочетете помощните документи, които идват с програмите. Със сигурност трябва да се снабдите с кабел, доколкото знам работи чрез връзка с COM порт (тоест и лаптопа ви трябва да има такъв, или някак си да го преобразувате към USB), който не би трябвало да е скъп. А относно „тънкостите“ около свързването (от опит знам, че никога нищо не е толкова лесно, колкото би трябвало да е) – най-добра работа ще ви свърши разделът за автодиагностика на сайта „светая светих за всички хора, каращи Лада Нива“ – http://www.niva-faq.msk.ru/tehnika/k_diagn/index.htm

Впрочем може да свалите и ръководство за Bosch M7.9.7, което е любезно предоставено безплатно от chiptuner.ru (посетете връзката с името на сайта – има още много какво да се види и изтегли), както и ръководство за Bosch MP7.0H от lada-forum.ru (разгледайте и този форум – и в него има много какво да се чете).

И не забравяйте – правите „тунингите“ си на ваш собствен риск.