* Как да спираме?
Публикувано на 18 юли 2011 в раздел Лада Нива.
Днес на едно кръстовище усмихнато и приветливо момиче ми подаде книжка със стикер. Става въпрос за кампанията на Глобул „Шофирай безопасно!“ и „Използвай hands-free!“. В книжката има определено полезни сведения за размера на санкциите за честите нарушения по пътищата (хубаво е човек да е „в крак с глобите“), а в началото ѝ има информация относно безопасното шофиране.
Това, което ми направи негативно впечатление се намира на страница 3, точка 2. Цитирам:
Не всеки водач успява да избере оптимална скорост на движение. Когато тя е по-висока и съответно опасна, е необходимо да бъде намалена. В практиката са познати няколко начина на спиране:
- плавно спиране – меко и точно дозиране на усилията на спирачния педал, което изключва и най-малката вероятност от блокиране на колелата – ТОВА трябва да е вашият начин на спиране.
- интензивно спиране – осъществява се с рязко натискане на спирачния педал. Не се препоръчва.
- стъпаловидно спиране – неколкократно натискане на спирачния педал, без да се допусне блокиране на колелата. Необходим е по-голям опит за използване на този вид техника на спиране.
- спиране с двигателя – действия по преминаване на по-ниска предавка. Необходима е безпогрешна работа с педалите.
Моите уважения към кампанията на Глобул, но не всички шофьори в България са зайци, даже повечето имат въпросния „по-голям опит“. Поставянето на думите „ТОВА трябва да е вашият начин на спиране“ редом до плавното спиране със спирачките е безумна глупост. Защото когато на някой шофьор му се запалят накладките турски ментета по някой по-стръмен наклон, то не съм убеден, че „hands-free“-то закупено от магазин на Глобул ще го спаси. А после ще се показват някакви репортажи по телевизиите, в които ще се задават въпроси „достатъчен ли е техническия и лицензионен контрол на пътищата?“ – въпрос, на който аз отговорям „предостатъчен е, но мозъка на някои управляващи продължава да не е“.
Използвайки терминологията по-горе ще кажа само едно – правилното спиране е плавно (с натискане на спирачка), с двигателя на скорост (понижавайки предавките с намаляване на оборотите), като в аварийна ситуация спирането става интензивно и при нужда (усещане за блокирали колела) стъпаловидно. Ето ТОВА трябва да е вашият начин на спиране! А кампаниите на фирмите (очевидно вече иззимащи държавни функции) трябва да се фокусират върху това да научат хората, а не да им казват „понеже виждаме, че си калидко и не можеш, то прави го еди как си, защото то е по-малката злина“.
Че не е – не е, но е факт масовата необразованост на хората, пряко подсилена от тъпотии като цитираната по-горе. Например един много добър мой приятел и дългогодишен шофьор веднъж се учуди на голяма табела на изхода на град Ловеч – пишеше „Превключи на скорост!“. Той изкрено ме попита „защо е това?“.
Правилото „да спускаш на тази, на която се изкачваш“ е вярно за големите наклони – примерно 7-8% и нагоре… Тогава трябва да се спуска на ниска предавка въпреки, че двигателят ще „реве“ на 3000 оборота, защото на по-високите предавки двигателят няма достатъчна мощност, за да спира колата. Тоест тя ще продължи да ускорява значително. Именно тогава шофьорът ще не ще започва да натиска леко и да помага със спирачката. Недай си боже при по-дълго спускане (примерно на Петрохан) човек може да усети неприятна миризма първо в купето, а после и да види гъстия облак черен дим зад себе си… а тогава ще е късно.
При по-малките наклони това правило не важи – и на висока предавка ще се спуска достатъчно плавно.
Спирането не е кой знае каква философия, който не се чуства сигурен най-добре да си намери един пуст път или паркинг и да ги пробва начините на спиране и да добие усет къде е лимита на колата му.
Аз съм се учудвал на стражата на спускане – там има „Превключи на по-ниска предавка“. Аз мислех, че е като правило един наклон да се слиза на същата скорост, на която се и качва. Така де там го качвам на 2ра и 3та, ако тръгна да го спускам на 4та ще ме събират след мантинелите, то е близко до акъла…