C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Нино Ставров

Публикувано на 10 март 2022 в раздел История.

Ние трябва да спрем с това безкрайно, безсмислено политическо боричкане! Ние нямаме национална идея и стратегия, нямаме приоритети и сме държава без каквато и да е цел! Ние сме държава без кормчия!

Тези думи е казал Нино Ставров на 1 февруари 2014 г., докато е отдавал почит на загиналите жертви на комунистическия режим пред Паметника в Гаровата градинка на площад „Иван Миндиликов“ в град Плевен. Това разбира се е било и по време на разгара на протестите против правителството на Пламен Орешарски, когато скандалите в политиката валяха всеки ден. Какво ли би казал за днешното положение, което май е още по-ожесточено?

Нино Димитров Ставров е роден на 28 декември 1928 г. в село Глава, област Плевен. Завършва основно образование в селското училище, а средно в град Койнаре. Продължава образованието си в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ в специалност „Физика и математика“.

Професионалната си кариера започва за три години като учител във Втора гимназия „Анастасия Димитрова“. След това се прехвърля като асистент във Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“. Там, в град Долна Митрополия, той работи цели 34 години. Създава първият в Европа автоматизиран кабинет по Дескриптивна геометрия. Автор е на редица учебници по Висша математика, част от които са преиздавани и в други държави за ползване от чужди университети. Два пъти е награждаван с орден „Св. Св. Кирил и Методий“.

През 1945 г. Нино Ставров става един от основателите на Плевенско математическо дружество – първото в България, което е извън град София. Негов председател е от 1945 до 1970 г. В това си качество е и организатор на първата конференция на Съюз на математиците в България в град Плевен.

Разсекретени досиета на ДС показват, че малко преди промените е изразявал намерение да се включва активно в политическия живот. Записани са доноси на негови колеги как е предлагал на преподаватели и служители да се включат в евентуално създаване на политическа партия „на независимите“. Така и не реализира подобен проект.

Чак през 1992 г. влиза в 36-то Народно Събрание (с правителството на Любен Беров, което идва след падането на правителството на Филип Димитров) като депутат от листата на СДС. Там е член на комисиите за Национална сигурност, Образование и Земеделие. Участва като представител за България в процеса на трансформиране на Съвет за сътрудничество и сигурност в Европа (СССЕ) в Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

След особено активна негова позиция, в българския парламент е приета декларацията, с която се осъждат военните действия между бившите Републики на Югославия. Също така в качеството си на депутат активно е съдействал за административната реформа на град Плевен, като е поканил експерти от Германия и е създал контакти за икономическа взаимопомощ с Германия и Украйна. А от няколко стенограми в Народно Събрание може да се види, че Нино Ставров е взимал много активна позиция по теми свързани с образование, като например се е противопоставял остро на намеренията преподавателите във висши военни училища да се хабилитират по различна процедура от общоприетата.

Първият път, когато става известен в медийното пространство за масовата публика, е може би на 13 ноември 1992 г., когато внася като съавтор с Чародей Чернев и Николай Слатински проект на Закон за разсекретяване на досиета на Държавна сигурност за народните представители от 36 НС. Може да си представите как това силно разбунва духовете в Народно Събрание. Според закона всеки депутат трябва да има право да види своето досие и дори да публикува данните от него публично, стига с тях да не се засяга трето лице. Това негово дело е част от една много дълга и мъчителна битка за разсекретяване на досиетата на ДС, която уви дори до днешен ден все още не е приключила напълно (но все пак ѝ се вижда края).

В края на съществуването на 36 НС името на Нино Ставров е въвлечено в един оръжеен скандал – т.нар. „Йеменска сделка“. Военното министерство тогава се опитва да продаде остарели и амортизирани танкове на Йемен за 11 милиона долара. Тогава в статии на 24 Часа и Капитал излизат експерти с твърдения, че цената била прекалено ниска. Сделката пък е осъществена от племенника на Нино Ставров, а освен това е с оръжейния търговец Али Букиар, който е учил именно в Долна Митрополия и се познава със Ставров. Всеки нормален човек, който не знае детайли, ще си каже, че има някаква голяма далавера в цялата работа. Истината обаче е по-различна. Според международен договор, България е трябвало да изведе от експлоатация 300 танка Т-55. С тази сделка сме продали немалка част от тях. Ако тя се беше провалила, реално ние е трябвало да ги нарежем за скрап, което в крайна сметка е щяло да доведе до това не да получим пари, а да платим за „удоволствието“ танковете да ги няма (нарязването на танк не е проста работа и обикновено излиза по-скъпо от метала, който отива за вторични суровини). Затова в случая аз лично основателно си мисля, че Нино Ставров е бил „сготвен“ (по модерна съвременна терминология). Не знам дали съм прав или не.

Така и завършва политическата му кариера като депутат. В следващите две Народни Събрания – 37 и 38 – той участва само като консултант по нормативната уредба свързана с националната сигурност. В правителството на Иван Костов явно се разочарова, след като се натъква на различни далавери (има книга, в която се споменава името му около проверки на бензиностанции на братя Василеви). Предполагам, че това е довело до конфликт с ръководството на ОДС и разочарован се оттегля напълно от политическия живот.


Снимката е свалена от InfoPleven

През 2000 г. заминава за САЩ, където в Университета Маями (град Оксфорд, щат Охайо) преподава за период от четири години. Лекционните му курсове са били за учители и част от тях е била свързана с представяне на структурата, качествата и особеностите на българската образователна система. След това се връща в България и се отдава на по-спокойни старини.

През 2015 г. е предложен за почетен гражданин на град Плевен, но за голямо съжаление (и срам!) общинските съветници са гласували „против“. Нино Ставров почива на 19.03 2021 г.

 



Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*