C, PHP, VB, .NET

Първоначално искаме да отбележим, че статиите в категория „Java“ са предназначени за хора, които са запознати с програмиране на C и C++. Няма да се спираме детайлно върху основите на езика – всичката теория, която се припокрива с програмиране на C и C++ ще приемаме, че е позната. Така например няма да уточняваме специално работят основните оператори, а просто ще ги изброим набързо.

Java е език за програмиране създаден през 1991г. (първоначално под името Oak, а след 1995г. Java). Основите на езика идват именно от споменатите езици C и C++. Синтаксисът на езика е много близък до C, а обектния модел е изключително близък до C++. Поради тази причина е изключително лесен преходът между тези езици. Прочети още…

.

Досега в разглежданите примери винаги сървърът предоставяше информация, а потребителят я четеше. Понякога обаче ни се иска да направим и обратна връзка. Формите са универсалният метод за изпращане на информация от потребител към сървър. Обикновено тази стъпка в различна посока от „еднопосочното“ движение на информация не е комфортна за разработчиците. Човек свикнал да борави със статичен HTML код обикновено изпитва трудности при обработването на информация от форми. Затова на тази тема ще се спрем по-детайлно.

За изграждане на форми използваме следните тагове: Прочети още…

.

В университета изкарах един избираем курс „Математическо Моделиране в Биологията“. Водеше го един много приятен преподавател – ст. н.с. І ст. Светослав Марков. Честно казано беше изключително интересен. Учихме главно ензимна кинетика и популационна динамика, но се споменаха неща като биореактори, химични синапси и епидемиология.

Моят курсов проект беше съвместен с колега Никола Узунов. Написахме една поредица от модели на популационната динамика, като естествено започнахме от модела „хищник-жертва“ на Лотка-Волтера. После засегнахме и модели на две и повече популации. С настоящата статия ще си позволя да дам една лична интерпретация на модела Лотка-Волтера свързана с настоящата тенденция за демографски срив в развитите държави.

Нека първо погледнем общата формула на модела. Тя е: Прочети още…

.

В JavaScript съществуват достатъчно много математически константи и готови функции, които да могат да обхванат доста широк спектър от изчислителни задачи по математика. Естествено намират и редица други приложения при изграждането на по-сложни продукти. Ще разгледаме всички подробно. Прочети още…

.

Не е рядък случая когато ни се налага да работим с дата и час. Това се налага винаги когато имаме нужда да работим с календар. Например ако имаме статия, която е публикувана на определена дата и искаме да видим „на колко дни е тя“. В социалните мрежи често има функционалности за позрав при рожден ден. Друг случай е когато създаваме таймери.

JavaScript ни дава един изключително полезен обект – дата. Дефинира се по следния начин: Прочети още…

.

Нека X е естествено число (цяло и положително), което завършва с цифрата 2. Ако вземем последната цифра на X, премахнем я и я сложим в началото на числото, то ще получим ново число Y, което е два пъти по-голямо от X. Намерете числата X и Y… Прочети още…

.

Преди известно време имаше интернет фурор с датата 7ми август 2009г. Специалното беше, че в 12 часа, 34 минути, 56 секунди, на 7ми ден, 8ми месец и 9та година от хилядолетието се нареждаха една след друга цифрите 123456789.

Вчера също беше един подобен специален ден. Точно в 9 часа, 9 минути и 9 секунди на 9ти ден, 9ти месец и 9та година от хилядолетието се нареждаха цифрите 999999. Някои дори казваха, че това ще бъде „денят на дявола“, защото 999 обърнато на обратно се получава 666. Е, аз не видях за щастие нищо лошо на този ден и слава Богу.

Съвсем скоро ще имаме още един такъв специален миг. Прочети още…

.

Най-общо казано обектите се създават чрез оператор new:

var <име> = new <обект>(<инициализиращи данни>);

Всеки обект си има набор от функции. Това могат да бъдат както get и set методи, така и други функции. Нека обектът Object има функция с име function. За да я достъпим ние използваме „.“:

Object.function();

Възможно е едни обекти да са дефинирани в други обекти. Няма обаче да се спираме подробно на тази йерархия. Същината на обектите е в предмета на по-сериозни курсове на програмиране. Тук ще се научим по-скоро как да ги използваме практически, без да задълбочаваме в тяхната същина. В следващите няколко статии ще разгледаме няколко от най-често използваните обекти и ще дадем примери как те се употребяват.

Засега ще започнем с един от най-често употребяваните стандартни обект – масив. Обектите от този тип са с име „Array“. Използва се за да можем да обединим множество от стойности под едно име. Например ако желаем да запишем под името на една променлива имената на няколко ученика, то бихме направили следното: Прочети още…

.

Вече разгледахме подробно понятието „съждение“. Негово подмножество са т.нар. „математически съждения“. Тяхното основно правило е, че свързват само математически обекти. Логично от математически съждения произлизат и „математически твърдения“. Особено важна част от тях са теоремите.

Болшинството учебници по методика но обучение дефинират теоремите като „вярни твърдения, които трябва да бъдат доказани“. Някои пък определят теоремите като „знакови задачи“. Най-общо има два вида теореми: Прочети още…

.

Използването на функции в JavaScript е изключително опростено. За това силно спомага автоматичното разпознаване на типовете данни. Единственото за което трябва да следите за съответствие е броя на входните параметри. Обикновено (но не задължително) дефинираме функциите в заглавната част на html документа (head).

Пример: функция, която отпечатва сбора на две числа подадени като параметър: Прочети още…

.