C, PHP, VB, .NET

Мечо беше най-големият и най-пухкавият мъжкар от всички. Беше резервиран за собственичката на Хектор (бащата). Последната седмица си играхме с него всеки ден. Малко ми е тъжно, но ще свикна. Ето го и него – умислен около час преди заминаването: Прочети още…

.

Лошо е когато от съвсем малко кученцето разбере, че на масата има интересни неща. Още по-лошо е когато разбере, че вече може да си ги вземе :)

.

Днес мои роднини от Тетевен взеха Пружинката. Истинското ѝ име вече е Хера, но аз ще си я запомня както си знам. Откъде идваше този странен прякор ли? Просто беше най-буйното пале. Винаги беше пренавита за игра. Когато се отвори врата – винаги тя първа се шмугваше. Първоначално беше най-малката, но пък биеше всички. После понадебеля и ги настигна на ръст. Освен това още от съвсем малка се научи да лае, а другите все още не. О, забравих да кажа, че тя е и със светли очи (доста нетипично за ротвайлер, но пък изключително красиво). Изобщо – тя беше моята любимка! Ето я малко преди да замине към новия си дом: Прочети още…

.

Останахме само с три бубчета – „Пружинка“, „Моята Приятелка“ и „Мечо“. Имам чувството, че къщата ми е празна. Вече мога спокойно да ги пускам да си играят в хола без да ги следя. Поне така си мислих допреди да им обърна гръб и да си седна на компютъра. Бебоците естествено се постараха да извършат двойни бели. Например със салфетките, които стояха под масата: Прочети още…

.

Е днес се разделихме и с предпоследното мъжкарче. Този път ние закарахме пухкавия хубавец. Багажника на Нивата все още изглежда огромен спрямо размера на бъдещия гигант: Прочети още…

.

Случи се така, че за един ден отпратихме цели три мъничета. Преди малко дойдоха на гости новите собственици на най-едрата женска: Прочети още…

.

Още едно бебче си замина от вкъщи. Първото женско мъниче го взе братовчед ми. Той от своя страна ще го подари на негови роднини. Ще живее в двора на къща на село: Прочети още…

.

Преди броени минутки се разделих с второто пале от групата на децата на Берра. Още едно мъжкарче пое по пътя на живота си. Взе го приятел на мой приятел Боби. Все още не му е измислено име. Ето го как гледа уплашено малко преди излизането от „бърлогата си“ (тоест моя апартамент): Прочети още…

.

Намерих на картата на телефона си още няколко забравени снимки на бебетата на Берри. Мисля, че са от миналата седмица, т.е. Роко е все още в екипа. Сега без него къщата е доста по-празна :)

Ето и самите снимки: Прочети още…

.

Днес се разделихме с първото мъниче (останаха ни само 7). Щастливият собственик е мой добър приятел Стефан. Бебето беше кръстено Роко и дори съвсем скоро ще си има собствен блог. Ето снимката при изпращането на малкия калпазанин: Прочети още…

.