C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Бебетата при раждането

Публикувано на 23 октомври 2009 в раздел Кучета.

Ето това се казва "шеметен ден", т.е. ще говоря за сряда, когато се раждаха кученцата. Отначало да си кажа - не спах цяла нощ. Берра още вторник вечерта започна да диша много тежко с отворена уста. На моменти дори беше плашещо. Обикаляше целия апартамент и си търсеше място за раждане. Ние такова вече бяхме осигурили:

moto_0009

Чак на сутринта към 6:45 започнаха контракции. Естествено мястото за раждане не беше одобрено - предпочете дивана. Предвидливо успях да подложа една стара завивка и спасих повечето от тапицерията.

Отначало излязоха две кученца едно след друго. Толкова беше бързо, че Берри си помисли, че е било само едно. Почистваше си второто, а първото стоеше в плацентата. Престраших се, хванах го с голи ръце и ѝ го дадох - тя се погрижи мигновено.

След това почти нямаше проблем - излизаха едно след друго на интервали през 10-15 минути. Моментално започваха да сучат мляко:

moto_0015

За съжаление петото поред кученце се роди мъртво. Беше доста едро мъжкарче. Още докато излизаше се видя, че има нещо нередно, защото крачката му не мърдаха. Излезе с дупето назад. Берри го почисти, натискаше му коремчето, но кученцето така и не помръдна. Отсраних го от другите в една кърпа. Кръстихме го "Роро". Нищо, че не е живяло - заслужава да си има име!

Следващите две си бяха наред. Така при №8 контракциите спряха и започна да тече кръв и плацента. И тече... и тече... и тече... Попихме две кухненски рола хартия, за да не ми подгизне дивана. Естествено, като пълни лаици в кучешките раждания, това количество "гнус" ни уплаши и се обадихме на ветеринарката. Тя каза, че е нормално - очиства се и най-вероятно е спряла да ражда.

Е, казахме си, че 7 живи, едно за съжаление починало - добре е, количеството не е прекалено. Решихме, че е време да местим кученцата в кухнята:

moto_0020

Защо ли не се учудвам, че половинката на кашона от миалната машина, който предвидих се оказа твърде малък :) Все пак всичко се успокои. Аз се захванах да права разширение на кашона чрез другата му половина, а майка ми и Милена - да чистят дивана с препарати.

Нещеш ли след около 5-6 минути се роди още едно бебе - №9 поред. Просто отидох да ги погледна и хоп - изненада, има едно с плацента и Берри го чисти. Беше изключително слабичко - видимо много, много по-хърбаво от другите въпреки, че беше мъжко. Разчистихме му място веднага (другите вече бяха професионалисти в сученето на мляко и вече се биеха за място), но то така и не искаше да започне да се храни. Притеснихме се много и се обадихме пак на ветеринарката - тя каза, че за последните плодове е нормално и трябва да го оставим да се опита да се оправи само, но да го гледаме и да му правим място. Най-важното е да е сред другите на топло, защото те ще го изритват.

Е, докато говорихме се роди още едно - №10. Беше женско. Също беше много хърбавичко и също не искаше да суче. Отново настъпи паника (сред хората). Започнахме се да се чудим къде ли ще му се види края?!?

За щастие това беше края - повече не се родиха. Девет живи и едно почина. Аз трябваше да заминавам за работа и оставих майка ми и Милена "да гледат бебетата" (те "гледат", а Берри ги "гледа"). Преди да тръгна разширението на кашона стана факт с режене на стена и хартиено тиксо. Идеята ми да бъде отворен от едната страна се оказа тъпа (кученцата излизаха на плочките почваха да реват) и затова го обърнахме към стената:

moto_0022

Докато бях на работа ми се обадиха, че едното от двете малки "се е оправило". Започнало е да суче мляко и е наедряло видимо. Зарадвах се много. Оставаше проблема с №9.

moto_0021

Off topic: след работа отидох да си купувам кола. Бях си набелязал една Лада Нива с метанова уредба от автокъща в Суходол. Офертата беше online от 5ти септември. Това обаче не попречи на лошия късмет - когато отидохме едни хора буквално я купиха под носа ни - 5 минути преди пристигането ни с баща ми.

Върнах се вкъщи. Малкото мъжкарче №9 все още не беше почнало да суче. Беше изключително изтощено - не можеше да си държи главата изправена. Опитвахме какво ли не - пипахме му устичката с пръсти отстрани, но нищо не се получаваше. Решихме да го нахраним с биберон. Нямало е в зоомагазина адаптирано мляко, затова сипахме разредено краве мляко с вода, което леко го затоплихме.

То всъщност не желаеше да суче от биберона въобще. Явно кученцето имаше много сериозен проблем. Стана ми ясно, че най-вероятно "няма да го бъде", но направих всичко възможно, поне доколкото аз мога да помогна толкова късно привечер. Изтисках му млекце в устата и се погрижих да му намеря добро място, за да се топли сред другите.

В 21:00 вечерта си легнахме и оставихме Берри да се оправя сама. В 22:00 чухме страшна глъчка - малките ревяха, а Берри скимтеше (всъщност нещо средно между виене с скимтене). Скочих веднага и за съжаление видях, че въпросното мъниче беше починало. Отсраних го настрани и я погалих, за да се успокои. Наместиха се в кутията и майката като, че ли забрави бързо. Ние с Милена си поплакахме... абе честно казано си ревахме здраво (най-вече аз). Никога досега в живота ми не ми е ставало толкова тъжно. Кръстихме починалото малко "Чочо".

Е, в тази статия трябваше да става дума за нов живот и новородени кученца, а аз в голяма част от нея пиша за починалите. Нищо, все пак и те заслужават внимание. Напълно чисти душички. Тук влизам в разрез с религиозните догми, според които животните са просто някакви предмети. За мен не са просто някакви нисши създания - за мен всяко живо същество има равни права под слънцето, независимо от неговия интелект и място в еволюцията! Ако не живеем в хармония, то нито един от нас няма да оцелее. Който се мисли за "супер-индивид" спрямо останалите живи същества за мен е по-скоро обикновена нисша твар...

Отклоних се много. Колко големи мислите, че са новородените ровтайлери? Ще се очудите:

moto_0023

Представете си как това малко бебче в последствие става 50 килограма! Между другото Берри е изключително добра - дава ни да пипаме и местим бебетата без проблем. Даже от време на време, докато малките спят, тя взима някое и ни го носи в хола. Не знам какъв е смисъла - да ни го покаже ли, какво ли?

В четвъртък сутринта преброихме, че имаме 2 мъжки и 6 женски бебчета. Всичките са много борбени. Последното (№10) навакса и много бързо стана с размера на другите. Вече буквално не знам кое - кое е. Отличава се само един голям мъжки лакомник, който стана доста по-дебел от другите.

Миналата нощ всъщност почти не спах. При всяко изскимтяване на кученце ставах да видя какво става. Напълно психясах. Към 3-4 през нощта помолих Милена "да ме замести" в бденето. Беше напълно излишно ставането през 15-20 минути, защото Берри много добре се оправяше сама...

На сутринта успях да изведа Берри докато бебетата спяха. Тя се изпишка и моментално хукна назад да се прибира. Ето това е майчин инстинкт! Е, не пропуснахме да пуснем един лош поглед към една котка :)

Днес следобяд страстите поутихнаха. Кученцата почнаха да спят по-дълго и оставяха Берри на спокойствие. Тя пък яде като луда. Даже, когато ние обядвахме, тя директно напусна кашона и дойде да проси храна. Дори буквално открадна цели три пилешки шишчета от масата докато бях до тоалетната. При други обстоятелства щеше да има конско, но сега нямаше как да ѝ се скарам :)

Привечер решихме да подреждаме интериора на кашона по-добре. Смехихме старите наакани одеала с други и сложихме нови вестници. Едно мъниче беше уплашило майка ми - тя брои кученцата и вижда 7. Брои пак - пак 7. Търси, търси - няма го. Накрая го намерила заровено сред завивките.

Накрая да се похваля, че след второ преброяване се оказа, че мъжките не са 2, а са 4! Какво да направим - малки са им пишките и сме ги сбъркали с парченца пъпна връв. Утре ще броим пак - може пак да се окаже друго. В общи линии в момента непрекъснато правим едно и също - броим малките. Страх ни е Берри да не легне върху някое. За щастие тя е доста внимателна.

Бебетата пък вече са станали "нинджи". Може да са напълно "слепи" и "глухи" (разбирайте "непрогледнали" и "нупрослушали"), но вече се бият едно-друго за храна - бият си тупаници, правят си "боди-чек", стъпват си по-главите... Лазят от единия до другия край на кашона и вече сами си намират цицка. Горката Берра - представям си какво ще правят с нея като пораснат :)

Докато пиша се чудих дълго дали да пусна една снимка. Става въпрос за малко кученце, тоето току що се е родило и излиза от плацентата. Изглежда доста гнусно, но това е живота - вижте го:

moto_0011

Забележете разликата във външния вид на новородено малко и малко на няколко часа (от снимките по-горе). Бебоците (наричам ги "Бубетата") растат буквално с всяка минута!

Е, това е. Ден по-рано си живееш спокойно, ядеш си морков...

moto_0019

... а на другия ден всичко се преобръща с главата надолу!

 



6 коментара


  1. Неволята учи - с Милена се научихме да спим на смени. Единият е в хола "на смяна", а другия на тихо в спалнята. Лягаме си към 21, сменяме се към 3 и ставаме в 8-9 :)

  2. Онзи ден на приятелката ми кучката роди 10 сладки голдън ретривърчета. Вчера едното беше мн слабичко и днес умря. Честно да си призная, скъса ми се сърцето... толкова зле не се бях чувствал от мн време. :( :( :(

Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*