C, PHP, VB, .NET

Защо след като в ежедневния си живот извършваме сметки с десетични числа, компютрите в днешно време използват само двоични? Причините са от чисто физичен характер. Както знаем се използват електрически сигнали. Представете си, че имаме един датчик, който трябва да отчита такъв сигнал. Сравнително лесно е да се направи датчик, който отчита дали има (1) или няма ток (0). Реално не се интересуваме от характеристиките на сигнала - няма значение дали е силен или слаб, защото единственото, което е важно за нас, е дали го има или го няма. Ако искаме от същия сигнал да представим троична, или още по-трудно - нашата добре позната десетична - бройна система, ще трябва да отчитаме някакви допълнителни качества на сигнала - например неговата сила. Да, но това прави "датчикът" много по-сложен - започваме да се нуждаем от много по-чист сигнал, защото евентуални смущения ще водят до появата на грешни отчитания. Като добавим това, че в процесора на един съвременен компютър са необходими над 1 милиард и 200 милиона такива датчици (всъщност се наричат превключватели или още по-точно транзистори), това прави (поне на този етап) двоичната бройна система единствен адекватен избор. Именно простотата на двоичната бройна система я е наложила - тя позволява да се използват елементарни превключватели, наречени "транзистори", които са изключително миниатюрни и може да се слагат по много в много малки физически обеми. Прочети още...

.

Вчера Милена реализира една идея, която видя в клипче във Фейсбук. Вместо да варите спагетите отделно, след което да ги смесвате със соса и кренвиршите, вие варите кренвиршите и спагетите заедно като едно цяло. Първо продупчвате парчетата кренвирш по следния начин: Прочети още...

.

Още от училище сме научени да смятаме с десетична бройна система. В историята на човечеството е позната употребата и на други бройни системи (остатъци от които има и до днес), но десетичната е тази, която се налага практически в целия свят. Едва ли има нужда да обясняваме как се смята с нея - всеки четящ тази статия би трябвало да знае за цифрите от 0 до 9, от които се образуват числа, с които може да се събира, изважда, умножава и дели. Прочети още...

.

Представете си, че имаме две различни системи, които работят с различни бази от данни, но желаем част от информацията в тези бази от данни да бъде споделена. Например имаме чат и форум - искаме когато някой се регистрира в чата, да бъде регистриран автоматично и във форума (и обратно). Тоест таблиците на двете бази от данни в по-голямата си част са различни, но една от тях - таблицата Users - трябва да бъде споделена между двете бази от данни. Прочети още...

.

Имаме таблица, в която ще съхраняваме потребителски имена и пароли. Искаме да направим така, че СУБД да валидира данните, които се въвеждат в базата от данни. Например искаме имената да са съставени само от малки букви и цифри, от 4 до 32 символа, а паролите да са от 6 до 64 символа, като задължително има поне една малка, поне една главна буква и поне една цифра. Дадената таблица е следната: Прочети още...

.

Задачата е дадена за заминаващите на бригада през 2015 г. Задачата от основното второ контролно през 2015 г. ще бъде формулирана в същия дух. Прочети още...

.

Изтеглете списъка от тук. Средният успех е над 4 - добре се справихте :)

.

Вече знаете за Декартовото произведение на таблици и как то се осъществява с JOIN операция без ON условие. Това е случаят, когато всеки елемент от едната релация се свърже с всеки елемент от другата. Бележи се с C = A x B. Операцията "релационно деление" e обратната операция на Декартовото произведение - можем да кажем, че A = C ÷ B, както и B = C ÷ A. Прочети още...

.

На представената ER диаграма е показан фрагмент от база от данни за лечебните процедури, които се прилагат върху пациентите в клиника. За всеки пациент (Patient) се пази EГН и име. За леченията (Threatment) пазим уникален идентификационен номер и цена. За докторите (Doctor) пазим уникален идентификационен номер и име. Всяка лечебна процедура (Procedure) е извършена в точно определено време и в точно определен номер на стая. Прочети още...

.

На представената ER диаграма е моделирана база от данни за прожекциите на филми в различни кина. Всяко кино (Theater, за които пазим уникален номер, уникални име и град в който се намира) има по няколко зали (Screen, за които пазим номер на залата и тип – един от три възможни: normal, deluxe и VIP), които правят прожекции (Show, за които пазим време на излъчване на прожекциите и брой на зрители, които са си закупили билети) на определени филми (Movie, за които пазим уникален номер, уникално име, година и държава, в която са снимани). Специално отбелязваме, че номера на зала (screen.no) НЕ е първичен ключ – този номер отбелязва зала 1, 2, 3 и т.н. във всяко кино и не е уникален идентификатор за зала в системата. Прочети още...

.