C, PHP, VB, .NET

С помощта на мой добър приятел Никола Рупев реших да направя карта на политическите партии. Тази статия споделя моето виждане. С колегата скоро ще бистрим по тази тема и може би ще напишем обща статия с корекции.

Забелязах, че изключително много се злоупотребява с думите „ляво“, „дясно“ и „център“. Истината е, че общото схващане на хората е натрапено неправилно. Първо ще ни бъде нужна координатна система. Избрах тази, която е общо популярна: ляво-дясно по оста X и олигархия-либертариянство по оста Y. Тази система ще даде точно разпределение, но за съжаление не дава напълно реална представа за типа политика, която ще се провежда. Какво всъщност означава „ляво“? Ами „дясно“? Нека първо изясним тези понятия.

Прието е за „крайно лява“ политика да се счита комунизмът. Не, не това което наричахме „комунизъм“ в България и СССР. Говорим за истинския идеологически комунизъм. Характерни за идеологията на комунизма са личната свобода на човека и напълно централизираната икономика. Именно първото липсваше при нас.

От другата страна за „крайно дясно“ е приет нео-нацизмът. При него характерно е силното незачитане на свободата на личността (изразено чрез откровен расизъм) и същевременно децентрализираната икономика. Напомням, че нео-нацизъм и национал-социализъм (познат като нацизъм) са две доста коренно противоположни икономически идеологии, но това също не се разбира добре от хората.

На другата „ос“ стоят отново две противоположности. Режимът, който поддържа свободна икономика и пълна свобода за човека е анархията. На другия полюс стои тоталитаризъм – пълен контрол над икономиката и силно засегнати свободи на хората. Всъщност в тази графа попадат почти всички управления в историята до преди два века. Всички монархически управления (царе, крале, фараони, султани и др) гравитират около точката на авторитарността/олигархия. В момента в света все още има такива системи, но както виждаме тенденцията е да бъдат унищожавани с военна сила от демократичните държави.

Като обобщение виждаме, че освен „ляво-дясно“ и „авторитарност-либертариянство“ има две други важни зависимости – свободата на икономиката и личната свобода. Именно тe са избрани за основни оси в координатната система на Нолан:

Виждаме, че освен авторитарното (олигархично) управление – краищата на другите оси са като, че ли все още утопични. Едва ли можем някога да се надяваме на Анархия (тя доколкото помня е доказано невъзможна заради първичните инстинкти и разбирания на хората като единици). Нео-нацизъм звучи безумно, защото не е ясно как ще има свободна икономика при репресия над личната свобода. Комунизмът винаги си е бил утопичен и само на теория, а всеки захващал се със създаване на такава система не желае да я осъществи и я изражда в социализъм, и даже по-скоро тоталитаризъм. Демократичните принципи в последните векове все пак разместиха политическото пространство и то значително.

Дълго време се чудих какво да поставя крайно вдясно по абсцисата – там стои балансирана икономика и липса на лична свобода. Истината е, че може би никой никога не се е старал да върви по тази ос. Нарекох края ѝ „аристокрация“ въпреки, че чрез формирането на аристократична група обикновено се говори за олигархия. Нека в случая приемем това, като една не-алчна аристокрация – такава, която не цели да добие тотален контрол над икономиката в своя полза. Близко до това разбиране е нещо като съвет на старейшините в едно племе така както е изобразено в анимационните филми – управлява мъдрият добър бухал. Както при анархията, тук също се появяват проблеми при първичните инстинкти на човека – кой би устоял на изкушението на парите? Е, сега става ясно защо още не е правена политика в тази посока. Дано не бъркам за термина „аристокрация“…

От тук нататък много хора може би ще спорят с мен. Заложил съм при лична свобода и балансирана икономика републиканците. По вертикалната ос логично стоят капитализъм и социализъм. По диагоналът „ляво-дясно“ залагам класическите либерали и консерватори – популярния двуполюсен модел в Англия, но който рядко някой взима пълен политически превес, за да проведе своя крайна политика (изключение прави може би Маргарет Тачър).

Сега следват силно субективни и лични мои оценки за българските партии. Взех по-големите и значими такива. Предварително искам дебело да подчертая, че трябва да можете да правите разлика между авторитарно вътрешно управление на дадена партия и авторитарна политика. Например ГЕРБ и ДСБ имат силно изразени водачи в лицето на Бойко Борисов и Иван Костов, но това въобще не значи, че партиите им провеждат авторитарна политика. Нека все пак започна своя анализ на политическите партии според тяхната текуща големина:

1. ГЕРБ имат добре подчертана капиталистическа икономическа програма, която цели що-годе свободна икономика. Оценявам по тази скала 2 от 5, което е консервативно виждане. За личната свобода те декларират, че ще бъдат радетели за такава, но аз имам съмнения. Не може да се очаква политика за лична свобода от хора излизащи от силови структури (да именно такава беше и все още е нашето МВР). Обещанията им за ударно справяне с престъпността също говорят за това. Въпреки това обаче няма да ги сложа при консерваторите – все още периода на тоталитаризмът е прекалено близо и българите са прекалено критични към нарушаването на личната свобода. Затова едва ли партията ще си позволи прекалено силна политика в тази посока. Естествено те са нови – нищо чудно да се променят и нагодят бързо според общественото мнение;

2. БСП – няма да крия, че не харесвам тази партия. Даже хич не я харесвам. Тя от самото начало на прехода следва политиката на измислената в СССР т.нар. „перестройка“. Целеше се плавно преминаване от тоталитаризъм в социализъм (с други думи запазване на икономическото статукво, но с даване на повече лична свобода на хората). Досега в България БСП управляваха три пъти. Първите два се опитаха да правят крайна социалистическа политика, като пазят държавния контрол над икономиката и балансират с личната свобода. По обясними причини (вече нарекох крайните режими различни от авторитарния като „утопични“) те се провалиха с гръм и трясък. Затова последното им управление (което сега изпращаме) беше изместено повече към центъра. Определено смекчиха политиката си на държавен контрол над икономиката. В същото време обаче се наблюдава засилен контрол над медиите и по този начин и над свободите на хората. Затова на тях им давам координати (1, -2);

3. ДПС – исторически откакто съществува тази партия винаги е следвала политиката на „по-големия брат“ БСП. При тях обаче се наблюдава по-засилен икономически контрол над регионите, с техен електорат. Затова ги слагам по-надолу в посока на социализма. Парадоксалното при ДПС е, че политиката им няма нищо общо с програмата, която обявяват публично. Странно е, че хората продължават да гласуват при очевидни несъотвествия. Може би именно икономическия контрол който упражняват е решаващ – ако е така, то би трябвало да ги сложим директно при олигархичните режими. На последните избори обаче наблюдавахме най-ниска избирателна активност именно в „техния“ регион Кърджали. Затова съм склонен да вярвам, че ограничаването на свободата на личността при тях не е такова, каквото ни го представят медиите. Рано или късно обаче балонът, който са надули (несъответствие на програма с реална политика) ще пукне. Именно от това се опасяват всички и затова когато се говори за ДПС винаги се споменава „етническата карта“ – процесът на „пукане на балона“ е опасен за мира в страната;

4. Атака – пълен абсурд е, че навсякъде ги преписват като „най-дясната“ партия. Няма нищо дясно в Атака – напротив, те са изместени вляво от центъра. Точно там, където е и БСП. Всичките икономически възгледи, които проповядват са за засилен държавен контрол и „пълна ревизия на приватизационни сделки“. Също така натежава и контролът над личната свобода (скритите изявления срещу българо-мохамеданите). Поради тази причина ги доближавам до олигархичните партии;

5. СДС и ДСБ – тук местата на двете партии са разменени заради колегата, който споменах в началото на статията. Аз лично бих им сменил местата на графиката. Може би заради лично пристрастие. Двете партии обаче са изключително близко една към друга и това е факт. Политиката им към свободна икономика, както и откровените им позиции към личната свобода са очевидни. Всъщност именно личната свобода е основната посока в която градят своята пропаганда от самото начало на съществуването си – основната им цел е да се представят като обратен полюс на бившия авторитарен режим. Тяхния т.нар. „твърд електорат“ е съставен от хора репресирани от тоталитарния режим, т.е. именно такива със засегната лична свобода. Затова тези две партии работят усилено именно в посока за по-широка лична свобода. Така, напук на непрестанното „дрънкане“ в медиите, те са по-скоро центристи изместени по лъча на анархията отколкото типични десни партии;

6. РЗС – откъм свобода на човека тук спор няма – изключително консервативни възгледи. За свобода на икономиката на програма се бият в гърдите, че са „десни“, но аз съм силно скептичен. Много от хората събрани в тази партия са очевидно свързани с бившите структури на ДС, а от там няма как да следва друга политика освен социалистическата. Един стожер и защитник на тоталитарната власт ми е доста съмнително как ще даде лична свобода на народа или пък ще отпусне властта си над икономиката. С други думи – въобще не им вярвам на програмата, която пряко заявява консервативни възгледи – според мен също както на ДПС те са един голям балон. За щастие когато пукне едва ли ще нанесе някакви поражения. На тези партии им викат „еднодневки“;

7. НДСВ – e, тях скоро може би няма да ги има, но все пак управляваха 8 години и са добре разпознаваеми. Напук на очакванията тази партия не се насочи нито за миг към монархизъм (олигархия). Следваше определено социална политика, но отворена към личната свобода на хората. Най-много им отива да отидат при либералите, но аз ще смекча тази оценка и ще ги ориентирам повече към центъра – там където те самите заявяваха, че са;

8. Лидер – за тях не можем да кажем много. Общата ми оценка е, че имат положително отношение към личната свобода поне на програма. Колкото до държавния контрол над икономиката – ще сложа това, което се говори за лидера Христо Ковачки, а именно, че е монополист, т.е. би контролирал икономиката ако дойде на власт. Положението на партията на картата изглежда нетипично поне за България. Според мен целяха именно създаването на либерална партия, която да „обере“ вота на загиващите НДСВ. Не успяха, защото типично либерален твърд електорат в България все още няма и не се очертава да има;

9. Гвардия/БНС/БНРП – редно е когато си имаме действащи радикални партии да ги споменем. Нищо, че в момента са незначителни като големина – никога не подценявайте крайните лозунги. Рано или късно те печелят привърженици и симпатизанти. За нещастие тези формации са се насочили към тоталитаризмът с един от режимите му, който вече е отречен от човечеството. Досетихте се – те определено споделят възгледите на национал-социализма в неговия чист вид, а този режим е клонящ към напълно тоталитарен. Едва ли някога ще наберат нужната популярност, че да станат фактор. Всичко зависи може би от етническия мир.

Тук искам да се презастраховам и да кажа, че в горната координатна система не цели да раздели „добро“ и „зло“. Първосигнално ще кажете, че свободна икономика е добре, а и свобода на личността е добре. Не е задължително. Вече споменах за доказаната невъзможност на анархията да съществува стабилно. А има и достатъчно примери за тоталитарни режими, в които хората са живеели добре, въпреки липсата на свобода на личността – да вземем например като близки региони Римската империя, Византия, Османската империя. Същото се отнася и за икономиката – погледнете днешен Китай.  Изобщо не бих се наел с твърдение, че дадена система е по-добра от друга. За това можем да се базираме само на статистика, а тя не е абсолютно доказателство.

Може би сте забелязали от историята, че основната нужда за успешните тоталитарни режими е именно създаването на империя. Като малки самостоятелни единици те не могат да оцеляват и биват погълнати от по-големи от тях сили. Процесите неминуемо са съпътствани с война. Именно затова днешната световна политика е към изкореняване на тоталитарните режими по света.

Да погледнем отново България исторически – в началото на прехода имахме откровен двуполюсен модел на битка между старата авторитарна власт и жаждата за либертариянство. Така се оформиха обществените настроения „БСП срещу СДС“. Те и до ден днешен според моята графика са на два полюса – имаме централна симетрия спрямо началото на координатната система. Погрешно обаче ги нарекохме „леви и десни“ – политиката им винаги е била по-скоро центристка!

След като авторитарната власт чрез различни приготвени ходове опази властта си около 9 години, тя се предаде. Последва един добре изразен либертариянски период от 4 години, в който същественото беше, че държавата пое по пътя на капитализма. Това искаше Европа и САЩ от нас, а именно те са „силните на деня“. Времето обаче беше достатъчно за натрупване на достатъчно негативи, най-вече свързани с корупция. Винаги в политиката има както „всяко зло за добро“, така и „всяко добро за зло“. Масата хора в България са винаги радикални във вижданията си – те очакват промяна винаги в положителна за техните виждания посока и то на момента. Естествено те никога не могат да получат такъв резултат. Никой не може да им го даде.

Така се стигна до жаждата за пълна промяна. Търсеше се нещо ново. Щом има търсене, има и предлагане – появи се партията на „царя“ с либерални възгледи. Тя обаче вече беше обречена по условие. Както казах Европа и САЩ очакваха от нас не социална, а силно капиталистическа икономика. Вече бяхме на пътя на влизане в Европейския Съюз. Беше нормално политиката на НДСВ да не получи достатъчно подкрепа от тях. Резултатът не закъсня – в крайна сметка загубиха подкрепа и от Европа и от българските граждани и то катастрофално. А нямаше конкретна видима причина за това. В негативен план се говореше само и единствено за „имотите на царя“, което съгласете се в макроикономически план е нещо не чак толкова съществено. Всъщност откъдето и да гледаме те си проведоха една успешна леко либерална политика като по учебник.

Последното правителство може би  се изкриви „надолу“ между лъча на социализма и този на либералите. И трите партии в коалицията следваха един икономически план – този, който начерта НДСВ. Нямаше как да успее. Просто социализъм вече никъде не може да вирее, още по-малко в сравнително бедна държава. Европейците желаят да инвестират у нас чрез свои фирми, но желаят свобода за тях, а не силен държавен контрол. Всичко е въпрос на баланс естествено – колкото ние получаваме, толкова и даваме…

Резултатът все пак беше, че хората отново се „разочароваха“. Пак потърсиха нещо ново. Както казах те винаги са радикално настроени във вижданията си – скочиха отново с централна симетрия този път към консервативни възгледи. Появи се ГЕРБ с обещанията за репресии срещу престъпността и силна капиталистическа политика. Преди да адмирирате обаче е важно е да си дадете сметка какво означава „репресии срещу престъпността“. Надявам се, че можете да го преведете – аз го направих за себе си и именно затова насочих ГЕРБ към консерваторите… И така следващите 4 години (ако правителството не падне) ще следва нова политика, която виждаме за първи път в прехода.  Липсата на мнозинство обаче няма как да не си каже думата.

Най-важното по време на криза е икономическата политика. По нея се вижда, че единствения възможен съюзник на ГЕРБ са ДСБ/СДС. Колкото до другата посока на засягането на личната свобода – там се очаква солидна подкрепа „от долу“ и ще има пълно мнозинство.  Доколко обаче Синята Коалиция ще предаде, както вече казах, основната си политическа опора (личната свобода) с която печелят твърд електорат, в името на осъществяване на икономическата си политика? Остава да наблюдаваме с интерес…

Да се върнем отново на графиката – забелязвате ли, че има един напълно празен квадрант? Ляво либертариянство в България като, че ли тотално липсва. А не е ли време да видим и една републиканска партия?

Не се знае и в каква посока ще поеме световната политика. Не е изключено поради тежката икономическа криза да се поеме именно в посоката на републиканците и провеждане на по-лява политика, за да се успокоят масите. Едва ли обаче промяната ще бъде толкова радикална…

За България все пак едно нещо е ясно – страдаме 20 години поради липса на последователност на каквато и да е политика. Време е веднъж завинаги народа да се ориентира и да каже „желаем да вървим в посоката на…“. Независимо дали ляво, дясно, нагоре или надолу – време е хората да се опомнят и да преценят какво искат. Непрекъснатите радикални смени на системата в различни квадранти със сигурност не носи на никой нищо добро.

Така в крайна сметка стигаме до въпроса – ние в коя посока желаем да вървим? Ще бъдем ли поне веднъж всички задружни за повече от 8 години? А ще бъдем ли поне веднъж на страната на победителите?

Аз няма да крия моите възгледи. Аз съм за свободата на личността в разумно допустима граница и съм за умерена свобода на икономиката. Ако трябва да се поставя на графиката – би било в координати (-2, 1) – това е осева симетрия на СДС спрямо пунктирания лъч сочещ към анархия. Посоката, която приемам обаче е ясна – в дългосрочен план именно натам ще задуха световния вятър и затова именно натам трябва да се ориентираме ние. Според мен е време партиите разположени под абсцисата да се опомнят и да пренастроят политиката си така, че да бъдат градивна опозиция, която си дава ясна сметка за нуждата от капиталистическо бъдеще на държавата. Време е да разберат, че вече в света политика „сами срещу всички“ няма как да просъществува успешно. Глобализацията я има от както свят светува при поредиците от велики империи. Няма кой да ме убеди, че не е неизбежна и сега – независимо по кой лъч от графиката ще бъде проведена и дали ще стане по мирен или военен път…

Използваната литература в тази статия са главно публикациите за политически системи и политически идеологии от Wikipedia.

П.П. Надявам се, че тази статия няма да прозвучи като политическа агитация за дадена партия. По-скоро я приемете като критика на политическото ни пространство и образованието на хората в тази сфера на живота като цяло.