C, PHP, VB, .NET

Пътуването от София до Охрид беше напълно безпрепяствено. На границата първоначално ни свалиха багажите за проверка, но като разбраха, че повечето пътници са „математици за конференция“ всичко мина по вода и нямаше обръщане на съдържанието на саковете с главата надолу. После имахме кратък престой в Скопие, от който за съжаление видяхме само автогарата. От там продължихме и късно през нощта пристигнахме в Охрид.

Настанихме се в квартира в стария град (предварително резервирана естествено), която се намира на ул. Климентски Университет 27. Оказа се, че е точно да главната търговска улица или т.нар. „Чаршията“. Въпреки тъмнината още в самото начало добих изключително позитивно впечатление. Стаята беше с изключително красив изглед към пристанището. За самия град няма да говоря много – предпочитам самите вие да го видите. Следващите снимки ги направих още през първия ден от престоя ни в Охрид (последните няколко снимки са от откриването на конференцията в хотел Гранит):

Някои неща, които ми направиха впечатление от самото начало са:

• Изключителната красота на града;
• Невероятно любезните местни хора;
• Изключително тачене и поддържане на продуктите с местно производство (които впрочем никак не са лоши) – на касовите им бележки даже има картинка и текст, който насърчава купуването на македонски стоки;
• Поддържането на местния език – рядко се виждат надписи на латиница дори в менютата на ресторантите, въпреки големият брой чуждестранни туристи, които не разбират и грам македонски;
• Ниските цени, които са напълно нетипични за такъв курортен град – в магазините всичко беше по-евтино от София. Изключение правят само заведенията, които обаче също бяха на съвсем разумни „балкански цени“;
• Приемат се в обръщение напълно свободно както евро, така и левове. Приетото отношение на лев към денар е 1:30, а за евро към денар 1:60 (в банките и в „менувачниците“ разликата е 1-2 денара);
• Изключителната чистота и ред – поне стария град беше поддържан на изключително високо ниво;
• Такситата, които бяха оцветени в цветовете на нашите полицейски коли, всъщност бяха изцяло контролирани от общината и тарифите им бяха фиксирани (в общи линии малко по-високи от тези в София, но за сметка на това в Охрид разстоянията са много кратки);
• Всичките им светофари бяха нови, пътищата бяха поддържани, но все пак шофьорите никак не бяха добри – имаха си типичните черти да не спират на пешеходна пътека и т.н.;
• Изключително много хора се придвижват с велосипеди и мотопеди;
• Невероятно бистрата и чиста вода на езерото;
• Много добрата бира Скопско пиво!

Неща които НЯМА да видите в Охрид са:

• Лошо обслужване в магазини и заведения;
• Новостроящ се МОЛ, хипермаркет или хотел в средата на туристическите пътеки;
• Безумно строителство с архитектура без връзка с околния свят;
• Отходни тръби от хотелите вливащи се във водата;
• Автомобили паркирани по безумен начин пречещи на пешеходците;
• Супер лъскави коли и джипове – хората си имат съвсем нормален малко стар автопарк, в който даже преобладаваха старите „Zastava“ модел „Yugo“;
• Надута до край пошла музика в кръчма, която да пречи на всички околни;
• Пътни полицаи скрити в храстите и шубраците.

Темата „какво няма да видите“ всъщност е дълга. Общо казано – няма да видите почти нито един негатив наличен при българските курорти. Да, движението по пътищата беше леко безредно, но с това май почти всичко лошо се изчерпва. Така от първите си впечатления (а и общите в последствие) от Охрид мога да кажа само и единствено добри неща. Други дребни забележки всъщност биха могли да бъдат приети наистина като дребнавост.

Имаше и нещо изключително интересно. Оказа се, че без никакви познания в областта, от мен става един много добър антрополог.  Знам, че с оглед предишните думи, това сега ще прозвучи вече доста анти-българско и не-патриотично, но в общи линии ходейки по улиците на Охрид забелязах, че много добре мога да различа кои хора са българи и кои не са, още преди да съм им чул речта. Правилото е, че ако видите някой кисел, намръщен, недоволен и/или държащ се грубо човек на над средна възраст, то можете да се обзаложите, че е българин. Всички останали бяха усмихнати и любезни. От времето на Алеко Константинов досега не се е променило нищо. Добре поне, че засега младите хора в България не изглеждат да се превръщат в такива.

В заключение ще кажа, че българите имаме да извървим много културен и социален път докато достигнем нивото на Македония. Там хората много добре знаят как се прави туристически бизнес. И не само – дори киселото им мляко (Битолско) беше по-добро от нашенското…