C, PHP, VB, .NET

В село Стубел, монтанско, има едно малко, но прекрасно и що годе добре поддържано паркче. Намира се зад училището – голяма двуетажна, но за съжаление запустяла сграда. Децата отдавна се налага да ходят с автобус до града.

Градинката е оформена след един от превратите на Кимон Георгиев, когато в селото за кмет е бил назначен бивш военен от запаса. Аз и в друга статия бях писал – това е един от много малкото общински инфраструктурни проекти за столетието в това село.

В това паркче ми направиха впечатление двата паметника. Първият е в памет на загиналите по време на двете балканските и първата световна война:

Става дума за мемориал на загиналите жители на село Стубел:

Имената са изписани от четирите страни под статуята:

Точно зад този паметник има един друг – в памет на загиналите комунисти по време на септемврийското въстание на на 27 септември 1923г.:

Можете да забележите, че някои от фамилиите на хора по двата паметника съвпадат. Поддържането и пазенето на тези два паметника в непосредствена близост един до друг ни показват именно това, което трябва да правят истинските хора – да почитат паметта на загиналите, независимо от тяхната политическа принадлежност и произход. Не, не на техните водачи, които си водят мръсната политика (тях трябва да помним, но не да почитаме!) – трябва да почитаме паметта именно на тези обикновени хора, които са се борили за постигането на своя идеал. Това са част от нашите бащи, дядовци, прадядовци… Един ден може да сме самите ние, нашите деца, внуци… Няма никакво значение дали става дума за царисти, комунисти, капиталисти… Важното е, че хората са се борили за един по-добър свят и искрено са вярвали в своята кауза. Или по-лошо – някои от тях са били принудени. Мир на праха им!