C, PHP, VB, .NET

Вече сте разбрали, че разделянето на една база от данни се прави с цел да се спести обем информация и да имаме колкото се може по-малко дублиране на такава. Това естествено е добре, но си има и цена – много често ни се налага да комбинираме информация едновременно от две или повече таблици. В тези случаи стандартният формат на еднотаблична заявка SELECT не върши работа. В най-простия си вариант с две таблици, които сравняваме, те ще имат две колони, по които лесно ще бъдат сравнявани.

От примера с базата от данни за университет, ако искаме да изкараме имената на преподавателите заедно с името на факултета, в който преподават, то ще се наложи да направим многотаблична заявка. Това е така, защото в таблицата professors няма колона, в която пазим името на факултета, а пазим само неговото id. Ето как се изпълнява въпросната многотаблична заявка:

mysql> use university;
Database changed
mysql> SELECT professors.firstname, professors.lastname, faculties.name
    -> FROM professors, faculties
    -> WHERE professors.faculty_id = faculties.id;
+-----------+------------+----------------------------------+
| firstname | lastname   | name                             |
+-----------+------------+----------------------------------+
| Todor     | Ionkov     | Avtomatika                       |
| Emil      | Nikolov    | Avtomatika                       |
| Plamen    | Tzvetkov   | Avtomatika                       |
| Emil      | Garipov    | Avtomatika                       |
| Valeri    | Mladenov   | Avtomatika                       |
| Marin     | Hristov    | Elektronna Tehnika i Tehnologii  |
| Dimitar   | Todorov    | Elektronna Tehnika i Tehnologii  |
| Stela     | Mileva     | Elektronna Tehnika i Tehnologii  |
| Emil      | Manolov    | Elektronna Tehnika i Tehnologii  |
| Philip    | Koparanov  | Elektronna Tehnika i Tehnologii  |
| Stefcho   | Guninski   | Elektrotehnicheski               |
| Liubomir  | Balgaranov | Elektrotehnicheski               |
| Nadejda   | Peeva      | Elektrotehnicheski               |
| Petar     | Nakov      | Elektrotehnicheski               |
| Snejana   | Evtimova   | Elektrotehnicheski               |
| Boncho    | Bonev      | Energo-mashinostroitelen         |
| Hristina  | Antonova   | Energo-mashinostroitelen         |
| Ivailo    | Banov      | Energo-mashinostroitelen         |
| Emanuil   | Agoncev    | Energo-mashinostroitelen         |
| Hristo    | Petkov     | Energo-mashinostroitelen         |
| Ognian    | Nakov      | Kompiutarni sistemi i upravlenie |
| Daniela   | Gotceva    | Kompiutarni sistemi i upravlenie |
| Valentin  | Kamburov   | Mashino-tehnologichen            |
| Anelia    | Ivanova    | Mashino-tehnologichen            |
| Georgi    | Popov      | Mashino-tehnologichen            |
| Daniela   | Peneva     | Mashino-tehnologichen            |
| Nikolai   | Nikolov    | Mashino-tehnologichen            |
| Bojidar   | Galucov    | Biologicheski                    |
| Mariela   | Ojdakova   | Biologicheski                    |
| Iana      | Topalova   | Biologicheski                    |
| Natasha   | Tzanova    | Biologicheski                    |
| Toni      | Spasov     | Himicheski                       |
| Ivan      | Petkov     | Himicheski                       |
| Ivan      | Soskov     | Matematika i informatika         |
| Ivan      | Gantchev   | Matematika i informatika         |
| Liudmil   | Vasilev    | Fizicheski                       |
| Ivan      | Lalov      | Fizicheski                       |
+-----------+------------+----------------------------------+
37 rows in set (0.03 sec)

Въпреки, че в практиката най-често се използват външен и съответния му първичен ключ за сравнение, не е задължително колоната за сравнение да е ключ. Съвсем възможно е да са дори съставни колони (повече от една). Указването на името на таблицата преди полето не е задължително, но е препоръчително. То може да се пропуска само при условие, че колоните в таблиците са с различни имена.

Така разгледаното съединение на таблици се нарича вътрешно. Дадения пример е от SQL1 стандартът и е лесно разбираем. В SQL2 стандарта този запис остава валиден, но се налага и нова ключова дума JOIN. Горния пример е еквивалентен на:

SELECT professors.firstname, professors.lastname, faculties.name
FROM professors INNER JOIN faculties ON professors.faculty_id = faculties.id;

Съществуват и три типа външно съединение на таблици. За съжаление от нашата примерна база от данни те не могат да се демонстрират, затова ще създадем нова:

mysql> CREATE DATABASE joins;
Query OK, 1 row affected (0.00 sec)

mysql> USE joins;
Database changed

mysql> CREATE TABLE books(
    ->  `name` VARCHAR(255) NULL DEFAULT NULL,
    ->  `author_id` INT NULL DEFAULT NULL);
Query OK, 0 rows affected (0.14 sec)

mysql> CREATE TABLE authors(
    ->  `name` VARCHAR(255) NULL DEFAULT NULL,
    ->  `id` INT NULL DEFAULT NULL);
Query OK, 0 rows affected (0.14 sec)

mysql> INSERT INTO books(name, author_id)
    -> VALUES   ('Da obichash nepoznat', 1),
    ->          ('Plut i kruv', 2),
    ->          ('Tainstvoto na Iuni', NULL);
Query OK, 3 rows affected (0.06 sec)
Records: 3  Duplicates: 0  Warnings: 0

mysql> INSERT INTO authors(name, id)
    -> VALUES   ('Barbara Friiti', 1),
    ->          ('Michael Kuningham', 2),
    ->          ('Tuwe Janson', 3);
Query OK, 3 rows affected (0.05 sec)
Records: 3  Duplicates: 0  Warnings: 0

Нека видим какво се получава при вътрешно съединение на двете таблици. В примера ще покажем име на книга съединено с името на найния автор:

mysql> SELECT books.name, authors.name
    -> FROM books INNER JOIN authors ON books.author_id = authors.id;
+----------------------+-------------------+
| name                 | name              |
+----------------------+-------------------+
| Da obichash nepoznat | Barbara Friiti    |
| Plut i kruv          | Michael Kuningham |
+----------------------+-------------------+
2 rows in set (0.00 sec)

Ключовата дума „INNER“ всъщност не е необходима. Ако я пропуснем MySQL ще разбере, че съединението е вътрешно. По същия начин стои положението и с външното съединение показано по-долу, при демонстрацията на което ще пропуснем ключовата дума „OUTER“ в заявките.

Виждаме, че въведохме три книги в таблицата „books“, но в списъка излязоха само две. Това, което се получи е напълно нормално, защото на третата книга (Tainstvoto na Iuni) не е въведен author_id. По този начин тя е пропусната, защото не дава истина при сравнението в клаузата ON на съединението на таблиците.

За да изведем списък на всички книги и имената техните автори, а ако автор не е въведен да бъде изведен просто като NULL, използваме т.нар. LEFT OUTER JOIN (накратко LEFT JOIN) или „ляво външно съединение“:

mysql> SELECT books.name, authors.name
    -> FROM books LEFT JOIN authors ON books.author_id = authors.id;
+----------------------+-------------------+
| name                 | name              |
+----------------------+-------------------+
| Da obichash nepoznat | Barbara Friiti    |
| Plut i kruv          | Michael Kuningham |
| Tainstvoto na Iuni   | NULL              |
+----------------------+-------------------+
3 rows in set (0.00 sec)

Виждате, че резултатът е получен точно както очаквахме. Досещате се, че съществува и дясно съединение на таблици. То действа по абсолютно същия начин, но в случая „натежава“ таблицата, която съединяваме:

mysql> SELECT books.name, authors.name
    -> FROM books RIGHT JOIN authors ON books.author_id = authors.id;
+----------------------+-------------------+
| name                 | name              |
+----------------------+-------------------+
| Da obichash nepoznat | Barbara Friiti    |
| Plut i kruv          | Michael Kuningham |
| NULL                 | Tuwe Janson       |
+----------------------+-------------------+
3 rows in set (0.00 sec)

В ANSI стандартът съществува и FULL JOIN, който обаче не се поддържа от MySQL (както и от почти всички системи за управление на бази от данни). Възможно е да бъде направен чрез няколко заявки, като се използва временна таблица за съхранение на резултатите. Истината е, че FULL JOIN почти никога не се използва и затова няма да разглеждаме такъв пример.

Ако условие ON в съединението липсва (винаги true) или пък няма директна връзка в него между съединяваните таблици, то получаваме т.нар. „произведение“ на таблиците. Това означава, че всеки елемент от първата таблица ще бъде долепен със всеки от втората. Вижте подробно резултата, като от горния пример дадете винаги истинно условие след ON – например 1=1…