C, PHP, VB, .NET

„Да пази Господ гладен да те храни,
и въшкав да те пощи в нощен мрак,
имота ти разсипник да го брани,
на разум да те учи пък глупак!„

Акад. Ангел Тончев Балевски

Хиляди учени от цял свят изразиха подкрепата си за запазване на Българска Академия на Науките и се обявиха за спиране на реформата, която цели да я разцепи на малки парчета и в последствие да дари материалната ѝ база на университети. Обединиха се в „Гражданско движение за защита на науката и образованието в България„. Към този момент в подписката са се включили около 6400 души от цял свят, голяма част от които преподаватели във водещи университети и учени от големи изследователски центрове. Без да умаловажавам значението на мнението на който и да е от подписалите се, не може да не се отбележи участието на петимата нобелови лауреати по физика за 1979, 2000, 2003, 2004 и 2010г., както и четиримата носители на отличие в наградите за математика Фийлдс за 1982, 1990, 1998 и 2006г.

Ще си подволя да пусна няколко цитата от отворени писма на част от тези учени до министър-председателя на Република България:

1. проф. д-р. Юрг Фрьоилич, Теоретична Физика, ETH Цюрих, Швейцария: „Аз най-силно препоръчвам да направите така, че академичните институции във вашата страна да бъдат осигурени с адекватно финансиране и да се отнасяте с тях с уважението, което те заслужават! Ще видите, че вие няма да съжалявате ако вземете правилните мерки в тази посока.“

2. проф. д-р. Мариан Апостол, Институт по Ядрена Физика, Румъния: „Трябва да сте наясно, че веднъж спряни научните изследвания и университетското обучение не могат да бъдат рестартирани, както това се е правело преди в исторически план.“

3. проф. д-р. Елиас Кирицис, катедра физика, Университетът в Крит: „Държави като вашата и моята имат практиката да „режат“ от научни изследвания и образование когато се почувстват финансово застрашени, понеже политиците ги считат за лукс и знаят, че е малко количеството хора, които ще се възпротивят. Ние обаче не можем да постигнем никакъв прогрес без образование и също така не можем да имаме добро образование без съответното добро ниво на научни изследвания.“

4. д-р. Денис Бонатсос, директор на Институт по Ядрена Физика в Атина: „Аз истински вярвам, че научната дейност на вашите учени не е ценна само за международната общност, но и за Вашата собствена държава.“

5. проф. д-р. Стефан Шилер, Институт по Експериментална Физика, Дюселдорф: „Очакването, че с драстичната промяна на една работеща структура, ще се увеличи ефективността, често пъти не е нищо повече от самоизмама.“ и „България се нуждае от разпознаваем „флагман“ в научните изследвания, както и във всяка друга сфера на човешката дейност – не го потапяйте!“

6. проф. д-р. Нерберт Пиетрала, директор на Институт по Ядрена Физика, Техически Университет – Дармщад: „Моят институт например с удоволствие би привлекъл на работа отличните български адрени физици, но по този начин Българската държава би загубила тяхната интелектуална помощ завинаги. Такава загуба ви довела до намалено количество научна и технологична иновация в България, а от там до още по-голямо задълбочаване на кризата в България.“

7. д-р Дейвид Барни (ЦЕРН, Женева) и проф. Майкъл Кьобел (Технически Университет – Дрезден) от името на EPPOG: „Във времената на финансови затруднения в цял свят е лесно, но в крайна сметка недалновидно и погрешно да се орязват бюджетите на научно-изследователските институции. С разочарование научаваме, че Българското правителство планира драстично намаление на бюджета на основните научно-изследователски институции и с това най-вероятно ще причини необратим упадък в българското научно образование и култура, което на свой ред ще подкопае основите на икономиката.“

8. проф. д-р. Лев Зелений, Руска Академия на Науките: „С неудоволствие трябва да кажа, че опитът на някои държави, включително моята, показва, че рядко има задоволителни резултати при следването на чужди модели (дори и да се прави с добро намерение) ако се прави просто сляпо копиране на научните структури на други държави, без да се отичат традициите и националните особености.“

9. проф. д-р. Гордън Шепърд, Университетът Йорк, Канада: „Като канадски учен и приятел на България, аз съм много обезспокоен от скорошните новини, че правителството в България планира да закрие Българска Академия на Науките.“

10. проф. д-р. Ксенофон Муссас, директор лаборатория по „астрофизика“, Националният Университет в Атина: „България се нуждае от нейната Академия на Науките, за да пази духовната територия и да разширява влиянието на българската култура в Европа, нещо което вашата страна заслужава.“

11. проф. д-р. Джовани Бигнами, президент на COSPAR, бивш президент на италианската и европейската космически агенции: „Твърдо убеден съм, че по-нататъшното развиване на Българската Академия на Науките в най-пълна степен отговаря на интересите на България.“

12. проф. д-р. Жайме Вила, Факултет по Психология, Университетът в Гренада: „Аз успешно си сътруднича с отличните български изследователи в сферата на биомедицината, които са международно признати. Орязването на финансирането на научните изследвания в България ще има необратими последици.“

13. проф. д-р. Ивер Кейрнс, Университетът в Сидни, Австралия: „Бих искал да преосмислите и да спрете предстоящото разпиляване на Българска Академия на Науките, както и да спрете редуцирането на финансирането на науката в България, което има такава тенденция вече 20 години. В останалата част на Европа, в САЩ и в голяма част от Азия науката се счита за движеща сила за иновация и напредък за бъдещи национални ползи. Там се счита, че инвестициите в наука са задължителни. В България има много добри, световно признати учени, които искат да останат в България и да правят научни открития в полза на България. Начинът за подобряване на живота на повечето българи е да се инвестира в образование и да се даде възможност за развитие в тяхната собствена страна, а не да се карат образованите млади и не чак толкова млади да напускат страната, търсейки по-добри възможности.“

14. Робърт Алан Винсент, Австралийска Академия на Науките, президент на SCOSTEP: „Разформироването на Българска Академия на Науките ще бъде огромна крачка назад в науката и инженерното обучение в България. С уважение ние ви молим да преосмислите своето решение.“

15. проф. д-р. Дейвид Саркисян, Арменска Академия на Науките: „Спестявайки някакви пари от бюждета си за наука сега, ще окаже своето влияние след 15-20 години – няма да има добри учени във вашата държава и интелектуалните ресурси на страната Ви ще са близки до тези в Букина Фасо например. За щастие все още не е късно да спрете финансовия натиск към науката в България. Погрижете се, моля ви, в името на вашите деца и внуци. Ние не можем да сме безучастни към тази ситуация, понеже ние харесваме България.“

16. проф. Луиджи Мой, департамент Физика, Университетът в Сиена, Италия: „Истинската иновация не може да дойде без фундаментални изследвания и затова те трябва да бъдат запазени!“

17. проф. Йоанис Тарнанидис, Университет „Аристотел“, Солун: „Споделям агонията на моите български колеги и изразявам моята симпатия към тяхната борба за запазване на историческите и международно признати бастиони на тяхното научно и културно наследство, които могат да се изправят пред модерния безредно променящ се политически и финансов статус на човечeството.“

18. проф. Жоел Лебовиц, д-р. Паул Плоц и д-р. Уолтър Райх от името на Committee of Concerned Scientists: „С около 17% от научните изследователи в страната Ви, Българската Академия на Науките предоставя почти 60% от целия научен труд, а други 30% идват от Софийски Университет. Изследователите в тези две институции работят успешно в международни проекти и нивото на техните докторанти е широко одобрено сред международната научна общност.“

19. проф. д-р. Робърт Ле Рой, Теоретична Химия, Университетът във Ватерлоо: „В обобщение аз най-настойчиво Ви моля, в името на икономическото бъдеще на вашите хора и вашата нация, да възобновите подкрепата си за научни изследвания във вашата Академия на Науките…“

20. проф. д-р. Лео Сорм, приложна математика и информатика, Университетът в Гент: „Ликвидацията на Българска Академия на Науките ще означава огромна загуба за България. Тя ще изолира България от научните среди и чуждестранни изследователи няма да могат да си сътрудничат повече с вас. По този начин България ще загуби участие във важни международни научни проекти и ще загуби един от начините за справяне с икономическата рецесия. България ще загуби участието си и в Европейските научни програми, което означава, че ще загуби преки инвестиции. Така, че първоначално спестените пари ще се окажат голяма загуба.“

21. проф. д-р. Кристоф Хейнрих, Икономическа Геология, ETH Цюрих: „В заключение: реформа да, но само и единствено като добре финансиран, дългосрочен план за запазване и изграждане на изключителни таланти в науката и технологиите ЗА България.“

22. Представител на бившата Грузинска Академия на Науките, който пожела да остане анонимен: „Ето така изглежда общият план: първо – отделяне на институтите от Академията, след това институтите се държат известно време (5 години, в нашия случай) в МОН и накрая се разпределят към университетите. Колко дълго университетите ще ги държат при себе си е неясно – тази фаза на програмата едва сега започва в Грузия. Ако досега за затварянето или реорганизацията на даден институт беше необходимо решението на Правителството, сега решението на Ректора е достатъчно.“

23. проф. д-р. Laurentius Windholz, Институт по Експериментална Физика, Австрия: „Аз силно препоръчвам да подкрепяте българските научни институции с адекватно финансиране, както и да се съобразявате с тяхната научна и социална дейност“

Пълните писма можете да откриете тук: http://www.science.nauka2010.com/pisma/index.html

Колко са реномираните учени и професори, които са се изразили толкова твърдо в обратна посока – за подкрепа на реформата на министрите Сергей Игнатов и Симеон Дянков? Това не трябва ли да възбуди поне някакъв минимален интерес в това правителство и някой отговорен човек най-накрая да не признае откровено, че „нещо просто не е наред“?

„Дето се говори за пазар,
там ще властвува парата!
Дето е парата господар,
няма място за душата!„

акад. Ангел Тончев Балевски