C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Предстоящи промени в средното образование

Публикувано на 08 март 2010 в раздел Политика.

Още през 2008г. преди да стана магистър бях на среща между студенти и вече бившия заместник министъра на образованието доц. Кирчо Атанасов. Тогава обсъдихме няколко законодателни идеи, една от които наистина ми хареса. Изглежда, че сегашното правителство продължава проектите на старото и най-вероятно ще приложи тези промени. Преди да продължа искам все пак да упомена, че тълкуването, които ще дам по-долу, е лично моя интерпретация и може да се разминава с оригиналните планове на бившия министър на образованието Даниел Вълчев.

Основен проблем в образованието в България е икономическата и социална обстановка. Не е рядка практика по финансови причини младежи да започват работа още преди да са завършили своето обучение. Впрочем това не е проблем типичен само за България – това се наблюдава все повече и повече в държави с отрицателен прираст на населението, каквито са повечето в Европейски Съюз.

В света отдавна се е наложила три степенна система на училищното образование. Първата степен е „начално образование“, което у нас е до 4 клас – с него се добиват най-основните знания и умения за нормалното комуникиране на един индивид в обществото (най-грубо казано да може да чете, пише, смята и са спазва основните норми за живот в обществото). Втората степен е „основно образование“ до 7ми клас – с него се добиват основни познания по редица учебни предмети, като целта е учениците да започнат да развиват обща култура за различните сфери на живота. Амбициозна цел на образователното министерство е по възможност всеки българин да добива основно образование като минимум. За съжаление за момента сме далеч от осъществяването на тази цел – много деца, предимно от малцинствата, прекъсват своето образование прекалено рано. Накрая в училище идва средното образование, което е и най-масовото. Неговата основна цел е да развие общата култура на учениците и второстепенна да ги специализира за пазара на труда за конкретна сфера. С риск да се конфронтирам с много колеги ще кажа, че в по мое мнение изказаните цели на средното образование всъщност са да накара учениците да усвоят трайно поне 30% от материала по всички предмети и над 90% от материала по специализираните предмети. Казвам го по този начин по чисто практични причини – това е реалните възможности за средностатистическия ученик. Иначе естествено, че бихме желали ако може абсолютно всичко да бъде изучено.

Нека обаче да започнем от чисто правна гледна точка. Да погледнем основния закон на република България – конституцията:

Чл. 53. (1) Всеки има право на образование.
(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.

Именно втората точка, от цитирания член на конституцията, се явява проблемна за нашата образователна система в сегашния ѝ вид. На първо време тя масово не се спазва от гражданите – главно по социални и икономически причини. Това препятствие е прекалено трудно за преодоляване – справянето с този проблем изизсква огромни финансови ресурси, които очевидно нямаме. Вторият проблем обаче е чисто практичен – учейки до задължителната 16 годишна възраст учениците стандартно завършват 10 клас, т.е. те са „по средата“ на придобиването на диплома за средно образование. Много по-логично би било, при успешно и гладко завършване на задължителния образователен период (от 6 до 16 години), човек да добива образователна степен, а не да бъде принуждаван да учи допълнително извън задължението.

Към този чисто логически довод трябва да прибавим и реалната ситуация в страната. Дано не сбъркам, но доколкото помня статистиката показва, че над 30% от учениците спират да посещават редовно училище в 11 и 12 клас. Това естествено е пряко свързано с икономическите причини, които споменах в началото. Така се оказва, че тези ученици практически „паразитират“ в образователната система, т.е. те не участват дейно в учебния процес, а училищата по чисто социални причини са принудени да ги „добутват“ до завършването на 12 клас и добиване на диплома. Още повече – такива „ученици“, посещаващи училище нередовно, пречат изключително много на учебния процес и значително свалят нивото на образование за останалите ученици.

Идеята за справяне с този проблем е да се раздели средното образование на две степени – общо и специално средно образование. Общото средно образование ще се добива в 10 клас, когато учениците са на 16 годишна възраст. В класовете от него (8ми, 9ти и 10ти) ще се изучават изключително общообразователни учебни предмети от всички области, но без значително профилиране (т.е. общото средно образование ще бъде едно и също за всички училища). В специалното средно образование, т.е. 11ти и 12ти клас, ще се изучават предимно (и дори само) предмети от профила на училището, с цел да добият специализирани знания за по-добро развитие в бъдеща професия или продължение на образованието в по-висока степен.

Впрочем идеята за профилиране чак след 10ти клас има и още един много важен щрих – трудно е за учениците да се ориентират професионално още в 7ми клас. Наистина тогава те са прекалено млади и е доста рано, за да се избира каквато и да е професия. Затова би било много по-логично учениците да имат възможност да се преориентират на един по-късен етап от развитието си и да сменят своя профил/училище в една по-зряла възраст, като същевременно да не им пречи липсата на предварителна подготовка. Това впрочем може да бъде осъществено и с изпити за профилиране в различни училища след 10ти клас.

Искам да изразя и мнение, че е много важно, даже задължително, кандидатстването във Висше Училище да става само и единствено след добито средно специално образование, т.е. да продължи както е сега след завършен 12 клас. Освен това съвсем логично учениците би трябвало да имат преференции при кандидатстване в специалности продължаващи техния училищен профил.

Накрая не мога да не засегна и въпроса с матурите. В предишното правителство имаше натиск матурите едва ли не да заместят кандидат-студентските изпити. За мен това е напълно погрешно, защото матурата оценява общи знания, а при кандидатстване в дадена специалност ВУ се интересува от специализирани знания. Затова според мен, в задаващата се нова система, матурите би трябвало да бъдат изместени именно в 10ти клас, а след 12ти клас кандидатстването във ВУ да продължи по традиционния начин с изпити. В заключение адмирирам тези промени, стига да бъдат извършени културно и безкомпромисно.

 



15 коментара


  1. Иван каза:

    Във връзка с работата и ученето мога да попитам каква е очакваната минимална възраст за започване на работа? В ТУ вече няма задочно обучение, т.е. очаква се магистрите (че и бакалаврите) да си стоят по цял ден в университета. Това са хора на 23-25 години. Какви са шансовете на един младеж да излезе на пазара на труда на 25-26 години тепърва без грам опит?

  2. За отговор на този въпрос ще имаме тежък идеологически сблъсък. А именно – за мен (и не само) университетите не са мястото за „подготовка за пазара на труда“. Напротив – те са академични структури, които подготвят хората за научна кариера.

    В България отдавна имаме грешно разбиране за това кой подготвя за пазара на труда и кой развива наука. Това може би се дължи на липсата на адекватни колежи. Именно функцията на колежите и техникумите са да дават практически ориентирана подготовка. В университетите се развива съвсем друг тип обучение. В този смисъл задочното обучение „не си е на мястото“.

    Е, накрая не може да не се засегне и друга болна тема. Няма адекватни стипендии. Един човек, който иска да се занимава с научна кариера, в момента е принуден да работи странични дейности, за да оцелява физически. Ето това е основния проблем – едновременно той не би трябвало да работи, а в същото време му се налага.

  3. Напротив – съвсем нормален е такъв нисък процент (добре де, трябва да е малко по-висок, но при тези пари – толкова!). Погледни футболните школи и преброй колко деца тренират футбол. После сравни и виж колко от тях стават футболисти. После виж колко от футболистите стават професионални футболисти. Накрая виж колко от тях влизат и играят в елитни отбори.

    Същото е и с научните и с всички други среди в живота. За престижните работни места винаги има конкуренция и малцина успяват да се класират. Останалите работят в това, което остане от масовите професии, които не изискват дългосрочно развитие и подготовка (т.е. „учили каквото учили и започват от нулата“).

  4. Иван каза:

    Интересна идеология, защото не познавам някой от близките випуски да се е захванал с научна кариера след университета :) До едно време наистина е било така – повечето от младите ни асистенти са завършили при нас. Но при 280 човека випуск това прави около половин процент, което за мен е доста недостатъчно за да се нарече основната цел на университетите.

  5. ivo_isa каза:

    Задължителното обучение до 16-годишна възраст има за цел да защити малолетните от ранна експлоатация. И нека не забравяме, че не всички ученици успяват да вземат 8 клас до 16 години.
    Не разбрах причините поради които предлагаш завършен 12 клас за достъп до висше образование в случай, че общообразователната степен ще приключва в 10 клас. Такъв вариант – УПК, вече беше отхвърлен като безсмислен.

  6. ivo_isa – аз (и не само аз) предлагам 11ти и 12ти клас да са преходен период за специализация от средно към висше образование. По този начин преходът училище -> университет става много по-плавен. На тези класове ще се гледа като подготвителни за висше образование. Не е задължително да се следва висше образование, т.е. и тези класове не следва да са задължителни.

  7. ivo_isa каза:

    А тези които останат с първата степен? Те къде ще се реализират? Не е ли по-добре да има профили с избираемост на предметите? И докъде ще се простира общата култура която ще дава средното образование? Ще включва ли дифракция на светлина, статистика и логаритми, производство на сярна киселина и законите на Мендел?

  8. Ами не всеки става за бакалавър, не всеки става за магистър, не всеки става за доктор, доцент, професор, академик, не всеки става за Бербатов, не всеки става за Слави Трифонов, не всеки става за президент и т.н… Сега да повторим твоят въпрос в друга светлина – „какво ще правят тези хора, които „не стават““. Ами ясно е какво – ще работят това, за което стават.

    Повтарям статистиката – 30% от учениците в гимназиалния курс спират да посещават училище след 10 клас. Те какво мислиш, че те правят след 12 клас? Дали мислиш, че влизат в университет? Е, някои да – вероятно с корупция (или с невиждана природна надареност).

    По последния ти въпрос въпросът е сложен. Какво и как ще се учи са два основни въпроса за образователната система. Отговорът винаги е „плаващ“ – материала се наглася спрямо текущите потребности на обществото. Затова има министерство и цели екипи от експерти, учени, финансисти, икономисти, психолози, и т.н. работещи в него. Затова им плащаме луди пари – да изяснят именно това. На мен ми е трудно да ти отговоря на този въпрос – ако го направя ще трябва да получа веднага докторска степен.

  9. ivo_isa каза:

    Не ме разбра: Какво ще правят тези които не могат да преминат втората степен в средното образование, такова каквото го предлагаш. Ще си останат с общообразователните предмети? Без професия?

  10. ivo_isa каза:

    Ако мислиш, че ще ти е интересно, ето моите размисли по въпроса:
    http://bglog.net/Obrazovanie/27078

  11. ivo_isa – Да колега, точно това ще стане с тях, а впрочем и в момента става точно това с въпросните 30% непосещаващи училище (нали не си мислиш, че до 10 клас са били перфектни отличници и изведнъж „хоп“ и са се сринали?). Иначе да започнем ли да разширяваме въпроса ти с контравъпрос: а какво правят сега огромното количество хора, които престават да учат в 7ми клас? И още един – а какво да правим с мнозинството от ромското население, което свършва да учи в 4ти клас?

    Изобщо – въпроса ти е некоректен.

  12. ivo_isa каза:

    След като съществуват такива въпроси, е нормално да се търсят отговори. Именно поради това е необходимо да има повече различни по вид училища.
    С циганите, които не мислят за децата си, трябва да се занимават организациите които твърдят, че са загрижени за правата им. Защото не е правилно която и да е част на обществото да има привилегировано положение в държавата.
    И защо въпросът ми е некоректен?

  13. Защото засяга съвсем различен по същество проблем и не е по темата, за която съм писал.

  14. ivo_isa каза:

    Това ме накара да прочета още един път статията и мисля, че темата ти е „необходими промени в Образованието“ въпреки заглавието, защото разсъждаваш върху посоката и смисъла на „предстоящите“. Извини ме, ако съм те разбрал погрешно!

  15. Ами „предстоящите“ са все още неясни. Както всичко в България, и сега всичко е скрито-покрито и ще избезе като медиен бум без предварително публично осъждане. Аз споделям какво сме коментирали още в 2008г. с колеги студенти по повод срещата ни с тогавашния заместник-министър.

Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*